„Не се отказвай никога да палиш свещ и кандило на гроба на покойника, призовавайки Господа Иисуса Христа. Това е угодно на Бога и носи голяма награда. Ако е грешен покойният, с помощта на Божията благодат ти ще можеш да измолиш прошка на прегрешенията му и ще го изведеш от ада във вечните райски селения. Праведен ли е, то това ще увеличи неговата награда."

Св. Кирил Александрийски, Слова

Ако можехме да видим нашите близки покойници, то навярно преди всичко бихме чули от тях молба да ги споменаваме в молитвите си. Нашето молитвено поменаване отваря сякаш някаква тайнствена врата, през която до тях достига светлина и радост. Наш свещен дълг е винаги да ги поменаваме в своите домашни и църковни молитви, да даваме милостиня за тях и така да се грижим за нашите ближни, които вече нищо не могат да направят сами за себе си в отвъдния свят. Затова св. Църква от най-древни времена е установила благочестивия обичай да се поменават покойниците. Всеки ден, по време на богослуженията, като грижовна майка тя се моли както за живите, така и за покойните свои чеда. Най-съвършеният и полезен за душите на починалите начин на поменаване е принасяната за тях безкръвна умилостивителна жертва - св. Литургия, когато те биват поменавани на проскомидията, а след това и останалите заупокойни моления - парастаси, панихиди, литии и други. Освен в дните на общо поменаване - задушниците, Църквата извършва и частно поменаване на покойниците по желание на техните близки.

На третия ден се извършва помен, защото починалият е бил кръстен в името на Отца и Сина и Светия Дух, единият Бог в Троица прославян и е пазил православната вяра, приета при светото Кръщение. С тридневния помен умоляваме Светата Троица да му прости всички грехове. Когато свети Макарий Александрийски молил ангела, съпровождащ го в пустинята да му обясни значението на църковния помен на третия ден, ангелът му отговорил: „Когато на третия ден в църквата се извършва помен, тогава душата на починалия получава от своя ангел-хранител облекчение в скръбта, която чувства от разделянето с тялото. Душата, която обича тялото, се скита понякога около дома, в който то е положено и обикаля два дни като птица, която си търси гнездо. На третия ден Този, Който Сам възкръсна от мъртвите тридневно, повелява на християнската душа да се издигне на небето, за да се поклони на Вседържителя Бог.

На деветия ден светата Църква се моли и извършва безкръвна жертва (на св. Литургия) за починалия, та душата му да бъде причислена към лика на светиите, по молитвите и застъпничеството на деветте ангелски чина. Свети Макарий Александрийски казва, че след като се поклони на третия ден на Бога, на душата й се показват райските красоти и различните обители, приготвени за светиите. След като разгледа за шест дни радостите на праведните, тя отново се въздига от ангелите за поклонение Богу."

Светата църква от древни времена справедливо е установила да се извършва помен в продължение на четиридесет дни и особено на четиридесетия. Както Христос победил дявола, като прекарал 40 дни в пост и молитви, така и светата Църква, като принася 40 дни молитви, милостиня и безкръвни жертви (Литургии) за починалия, изпросва за него от Господа благодат да победи врага, княза на тъмнината, и да наследи Царството небесно. Свети Макарий казва: „След като душата втори път Му се поклони, Бог повелява тя да бъде отнесена в ада и да види местата за мъчение. На 40-ия ден отново бива издигната за поклонение Богу и сега вече съдията определя съответстващата на земния й живот присъда. Този ден е много важен за починалия, защото решава участта му до Страшния съд Божи. Затова и светата Църква постановява прилежна молитва за починалия преди 40 дни."

Поменаването на починалите след смъртта е необходимо, защото облекчава преминаването им през митарствата. Това са нещо като митници, през които душите минават по пътя си към небето. На тях стоят демони и вземат от всяка душа, виновна за определен грях, своего рода данък или откуп, който се състои в предоставянето на противоположно на тоя грях добро дело, извършено от починалия през живота му. Названието „митарства" е заимствано от историята на еврейския народ. У евреите митари се наричали хора, които били назначавани от римската власт за събиране на данъци. Това название християнските писатели пренесли и на въздушните изтезания, при които злите духове задържат възхождащите към небето души и, като ги уличават в греховете им, стараят се да ги низведат в ада. Злите духове уличават душата само за тези грехове, които починалият през живота си не е изповядал с покаяние, а изповяданите грехове се заличават от техните списъци.

Вземаме го от повествонанието на преподобна Теодора, което се намира в житието на св. Василий Нови (26 март). Когато душата се отдели от тялото, тя тръгва към небето на изток и среща първото митарство. На него злите духове я спират и й показват всичко, което е съгрешила със слово - многословие, празнословие, сквернословие, насмешки, кощунства, пеене на срамни песни, лекомислени думи и безчинни възклицания, неприличен смях. Второто митарство е за лъжата. Тук се изпитва всяка лъжа, престъпване на клетви и обещания, празно споменаване на Божието име, лъжесвидетелство, нарушаване на обетите, дадени пред Бога, укриване и непълно изповядване на грехове пред духовника. Третото митарство е за клетвата - оклеветяване на ближния, осъждане, хулене, насмешка над чуждите пороци. Четвъртото е за чревоугодието - преяждане, лакомия, пиянство, беззвременно и тайно ядене и ядене без молитва, нарушаване на поста, сластолюбие, пируване и всички видове угаждане на корема. Петото митарство е за леността - леност и нерадение при служението Богу, униние и небрежение за душата си, пренебрегване на църковната и домашната молитва, тунеядство, часовете, прекарани празно, небрежно изпълнение на задълженията. Шестото е за кражбата - всички видове кражба, била тя груба или благовидна, тайна или явна. Седмото е за сребролюбието и скъперничеството. На осмото митарство се изпитва лихварството -  лихварите и тези, които беззаконно присвояват чуждо и грабят. Деветото е митарството на неправдата - за всички неправедни съдии, които взимат подкуп, оправдават виновните и осъждат невинните. Там се осъжда и удържането от заплатата на работниците, измами в теглилките на търговците и  въобще всяка неправда. Десетото митарство е за завистта - също и за грехове като вражда и ненавист. Единайсетото е за гордостта - гордост, тщеславие, самомнение, надменност, неотдаване на длъжната почит към родители и власти, непослушание. Дванайсетото е за яростта и гнева. Тринайсетото - за злобата, злопаметността и отвръщението на злото със зло. Четиринайсетото митарство е за убийството. То е не само за разбойничество и убийство, но и за всяка рана, всеки удар и плесница, ударени с гняв. Петнайсетото е за магьосничеството - чародейство, баене, отравяне с треви, призоваване на бесове за магии. Шестнайсетото митарство е за блудство - всяко блудство, блудните помисли, сладострастни погледи, скверни докосвания и движения. Седемнайсетото е за прелюбодеянието - неспазването на съпружеската вярност, изнасилването, любодеянието на тези, които са дали обет пред Бога за девствен живот. Осемнайсетото е за содомските грехове - противоестествени блудни грехове, кръвосмешения. Деветнайсетото митарство е за ересите - неправилното мъдрудане за вярата, отстъпничеството от православната вяра, богохулството, съмнението във вярата, неверието. Последното митарство е двайсетото. То е за немислосърдието - за тези, които затварят сърцето си за ближния и са немилостиви.

При шестването на преподобна Теодора по митарствата много помогнали молитвите и ходатайството на св. Василий за тези грехове, които не били очистени с покаяние и изповед.

Православната църква е установила помен и на полугодишнината и годишнината от смъртта. При заупокойните служби близките на починалия донасят коливо, което символизира възкресението. Коливото е жито, сварено с мед и или захар. Принасяните в памет на починалите пшеница и плодове означават, че умрелият пак ще стане от земята, както и пшеницата, посявана в земята, и плодът, засаждан в земята, първо изгнива, а после принася обилен и зрял плод. Медът и захарта означават, че след възкресението православните и праведните ги очаква не горчив и скръбен, но радостен и блажен живот в царството небесно. Този обичай за поменаване на мъртвите е бил съблюдаван в Православната църква от най-древни времена. В памет на починалите винаги се служи св. Литургия, принася се за тях умилостивителна жертва, четат се псалми и близките на починалите дават пожертвования в храма и на бедните.

Освен частните дни Православната църква е установила и общи дни, в които се поменават всички християни, починали с надежда за възкресение и вечен живот.

Един от тези дни, наричани задушници, е

Архангеловата задушница предхожда винаги големия празник на св. Архангел Михаил

С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки. 

Веднъж преподобни Макарий Египетски вървял по пустинята и видял на земята един изсъхнал човешки череп. Той го обърнал с тояжката си и от черепа чул звук. Тогава св. Макарий го попитал: „Кой си ти?" „Аз - отвърнал черепът - бях началник на езическите жреци, които обитаваха това място. Когато ти, авва Макарий, изпълнен с Дух Божи, се молиш за мъчещите се в ада, тогава ние получаваме известно облекчение". „Какви са вашите мъчения и какво облекчение получавате?" - попитал Макарий. „Колкото е далече небето от земята - отвърнал черепът - толкова е висок огънят, в който се намираме. Той ни изгаря отвсякъде - от глава до пети. При това ние не можем да видим един на друг лицата си. Когато ти се молиш за нас, ние се виждаме по малко един друг и така се утешаваме".

Като чул това, преподобният се просълзил и казал: „Проклет е този ден, когато човекът е престъпил Божиите заповеди". И пак попитал черепа: „Има ли някакви други мъчения, по-големи от вашите?" Черепът отвърнал: „По-надолу и много по-дълбоко от нас има други мъчения". „Кой се мъчи в най-страшните мъки?" - попитал св. Макарий. „Ние, които не сме познали Бога - отвърнал черепът - макар и малко, но все пак усещаме Божието милосърдие. Тези, които са познали Божието име, но са се отвърнали от Него и не са опазили заповедите Му, се мъчат под нас в много по-тежки мъки."

След това преподобни Макарий взел черепа, закопал го в земята и се отдалечил.

Св. игумения Атанасия (паметта й се чества на 12 април) завещала на сестрите от своя манастир в продължение на 40 дни след смъртта й да се устройва трапеза за бедните. Но сестрите изпълнявали повелята й само до 9-ия ден. Тогава св. Атанасия им се явила и казала: „Защо забравихте завещанието ми? Знаете, че милостинята, която се прави за душата до 40-ия ден, а също храненето на бедните и молитвите на свещениците умилостивяват Бога. Ако думите на умрелите са били грешни, Господ им прощава греховете. Ако са праведни, тогава благотворителността за тях служи за спасение на тези, които благотворят".

Като казала това, св. Атанасия забила в земята жезъла си и станала невидима. На другия ден сестрите видели, че той е разцъфнал и прославили Всеблагия Творец.

„Църковен вестник", бр. 7, 1993 г., Антон Въжаров (нине монах Светогорец)