Познаването на много факти и връзките им с други факти на базата на ключови думи все още е твърде далеч от разбирането и осмислянето. Наричаме го така, защото много ни се иска да се ласкаем от мисълта, че подобно на Бог ме успели да създадем личност, ама не сме

„Изкуствен интелект“ е просто пореден количествен напредък в информационната област

Ден четиресет и първи от Великия пост. Днес реших да разговарям с изкуствен интелект. Но понеже, макар и не особено умен, аз съм добросъвестен човек, реших да разговарям първо със себе си, за да се уверя, че съм наясно какво аджеба означава „изкуствен интелект“ (ИИ).

Да видим най-напред що е то „изкуствен“. Ако нещата се делят на изкуствени и естествени и ако приемем естествените за самородни, а изкуствените за създадени, то и човешкият интелект е изкуствен, демек вече си имаме ИИ. Изкуствен е, доколкото е резултат от осъзнат творчески акт. Знам, знам, че според марксизма разумът е висша форма на отражение на материята – ако хвърлиш камък по прозорец и той се счупи, това е низша, първична форма на отражение; ако се разплачеш от умиление при поредното коледно излъчване на филма „Наистина любов“, това вече е висша форма на отражение. Знам това. Но ми позволете то да ми се струва незадоволително дори за моя примитивен ум.

Да видим сетне що е то „интелект“. Уикипедия казва така: 

„Интелект (на латински: intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея“. 

Забележете: да анализира и синтезира информация, тоест да разбира предпоставките и да прави изводи. Също така да осъзнава, което предполага наличието на съзнание, но нека сега да не се впускаме в дефиниции, а просто да приемем, че все още няма доказателство за съзнателен софтуер, мака вече да се правят плахи опити да се твърди, че има. Забележете също така, че интелектът е и способността на човека да си служи с осъзнатата информация. Тоест след всяко узнаване да е способен да си зададе въпроса: „И какво от това?“ и да му отговори.

Сам Алтман създал ChatGPT – машина, която ще работи много по-добре от човешкия мозък. Със сигурност е възможно да се създаде и изкуствен бъбрек  (AK - artificial kidney), който да произвежда един милион пъти повече пикня от естествения, но какво от това? И защо сме така безметежно убедени, че човешката личност се съхранява в мозъка? Мозъкът е просто един удивителен калкулатор.

Познаването на много факти и връзките им с други факти на базата на ключови думи все още е твърде далеч от разбирането и осмислянето. За тях е нужна отправна точка и нравствена система. Разбирането винаги става от гледна точка на нещо, в най-общия случай – от гледна точка на представата на човека за себе си, за мястото му във вселената, за посоката и целта на съществуването му. Това е винаги така, независимо от мирогледите, които могат да са твърде различни и дори противоположни. При ИИ не е и няма как да бъде.

Никой не казва, че това, което наричаме „изкуствен интелект“, не съществува. Съществува и още как! Просто не сме терминологично прецизни, не го наричаме както трябва, защото не е интелект, не е способност за разбиране и осмисляне, за правене на изводи, за синтез. Наричаме го така, защото много ни се иска да се ласкаем от мисълта, че подобно на Бог (който по принцип не съществува, нали така?) сме успели да създадем ЛИЧНОСТ. А не сме и никога няма да бъдем в състояние.
А защо ИИ не може да бъде личност? Много просто: защото няма душа.

Това, което наричаме „изкуствен интелект“, е просто пореден количествен напредък в информационната област. Помня първия си компютър – беше тъмнозелено-светлозелен „Правец-16“ (IBM XT), не по-мощен от будилника на нощното ми шкафче. Помня и първия си мобилен телефон – NOKIA 150, който се носеше като „Наган“ на бедрото и щом звъннеше на улицата, тутакси се събираха зяпачи. Колко напред са стигнали днес тези технологии! Изкуственият интелект не е напреднал повече в сравнение с първите интернет търсачки. Да, изумителен е, но това все още не означава, че човекът най-сетне е станал творец на личности.

Затова мисля, че изкуствен интелект не е възможен, не и с това име. Но да си поговорим със самия него.

– Възможен ли е изкуствен интелект?

– Да, изкуственият интелект е възможен и вече се използва в много области на живота ни…

Има си хас! Нещо, което самт себе си нарича „изкуствен интелект“, едва ли ще каже, че е невъзможно – терминологичният проблем, за който стана дума по-горе.

– Каква е разликата между добро и зло?

– Злото означава дълбоко неморално и нечестиво, докато доброто означава морално, приятно и приветливо…

Е, да. Злото е неморално. В областта на етиката да кажеш това, е все едно в областта на естетиката да кажеш: грозното е некрасиво. И баба знае…

–  Как човек може да се очисти от греха?

– В християнството, покаянието и изповедта на греховете пред Бога са начините за очистване от греха. Покаянието е процес на промяна на мисленето и поведението на човека към по-добро и по-морално. Изповедта е процес на признаване на греховете пред свещеник или Бог и получаване на прошка.

Сигурен съм, че Уикипедия ще даде по-задоволителни резултати. Да видим по малко по-друг начин:

– Способен ли е човекът със собствени сили да се очисти от греха?

– …Човекът не може да се очисти от греха самостоятелно, тъй като това изисква Божията помощ… (на мястото на многоточията ИИ повтаря буквално предишния си отговор).

– По какъв начин Бог помага на човека да се очисти от греха?

– Бог помага на човека да се очисти от греха чрез Своята благодат и милост…

– Що е Божията благодат?

– Божията благодат е дарът, благоволението, което Бог ни е дал, без да го заслужаваме, като ни предоставя спасение чрез вяра в Исус Христос, в жертвата, която Той направи за нас на кръста на Голгота умира на наше място. Божествената благодат е това спасително въздействие върху хората на Светия Божи Дух. Надявам се това да Ви помогне!

Раздразнение ли долових в края? Не е възможно, нима ИИ има емоции, нима може да изпитва досада? Не, всичко е в нашата човешка мярка за него. И именно в тази мярка е голямата ни грешка, когато възприемаме собственото си технологично достижение. Там е работата, че ние го броим за наше, а то не е. То е на неколцина инженери, а ние само го ползваме, както ползваме и смартфоните си, без да сме съвсем наясно как функционира микропроцесорът и как изобщо са направени.

Хайде сега да поразпуснем с още един-два въпроса и да свършваме:

– Колко ангели могат да стъпят на върха на игла?

– Това е един от най-известните въпроси в историята на философията и теологията. Въпросът е поставен за първи път през средновековието и се свързва с дебата за същността на ангелите. Няма конкретен отговор на този въпрос, тъй като той е поставен в контекста на мистерията на Бога и ангелите.

Аз знам, че това е един от най-известните въпроси на схоластиката и нямам нужда изкуствен интелект да ми го каже. По-скоро се надявах да получа отговор, но не получих. Дори не ми казаха кой е същинският въпрос в този каламбур, а той е: „Имат ли ангелите тела?“. Това е същинският богословски въпрос. Оф, добре! Още един:

– Може ли Бог да създаде толкова тежък камък, че сам да не може да го вдигне?

– Това е известен философски парадокс, който се използва за да се докаже, че Бог не може да бъде едновременно и всемогъщ и всезнаещ. Ако Бог създаде камък толкова тежък, че да не може да го повдигне, Той не е всемогъщ. Ако успее да го повдигне, Той не е всезнаещ, защото не е успял да сътвори камък, който и Той самият да не може да повдигне.

Ама аз знам, че това е известен парадокс. Интересуваше ме дали ИИ може да даде отговор. Отново Гугъл или Уикипедия биха дали много по-задоволителен резултат. Хайде вече наистина последно:

– Какъв е смисълът на живота?
(Сега ще каже, че това е стар и известен въпрос…)

– Смисълът на живота е един от най-старите и най-сложните въпроси, на които човечеството е опитвало да отговори. Всеки може да има своя отговор на този въпрос, но няма един конкретен отговор.

Това вече не е вярно.

– Благодаря, беше ми приятно да говорим. На теб беше ли ти приятно да говорим?

– Беше ми приятно да говорим с теб. Ако имаш нужда от помощ отново, не се колебай да ме потърсиш. Желая ти приятен ден!

Кой казва, че ИИ не изпитва емоции? Някой от двамата лъже – или този, който го твърди, или самият ИИ. Тоест какво – имаме ИИ, който лъже?... Ако това е така, мисля, че имаме проблем. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула