А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал. 6:14), казва свети апостол Павел. Как светият апостол е достигнал до такова разположение, че да не иска да се хвали с нищо друго, освен с Христовия Кръст?
Кръстът е скръб, теснота, унижение; как човек да се хвали с него? Но ето че апостол Павел се хвали с него; а заедно с него се хвалили и всички апостоли, а след тях и всички други кръстоносци. Защо това е така? Богомъдрите мъже са прозрели великото значение на Кръста, високо са го ценили и са се хвалили, че са се сподобили да го носят. Те са виждали в него вместо теснота - широта, вместо скръб - сладост, вместо унижение - величие, вместо безчестие - слава; и са се хвалили с него, както човек с великолепно украшение или отличие се хвали.
О, да можеше Господ и на нас да ни дарува такова разсъждение и разположение, че да разберем и почувстваме силата на Кръста и да започнем да се хвалим с него!
Ето краткото общо обяснение за значението на Кръста: Господ е извършил спасението ни чрез кръстната Си смърт; на Кръста Той е разкъсал ръкописанието на греховете ни; чрез Кръста ни е примирил с Бога и Отца ни; чрез Кръста е низвел до нас благодатните дарове и всички небесни благословения. Но такъв е Кръстът Господен сам по себе си. А всеки от нас става причастен на спасителната му сила не по някакъв друг начин, а чрез своя собствен кръст. Когато собственият кръст на всеки се съединява с Христовия Кръст, той пренася силата и действието на последния върху нас, става като проводник, чрез който от Христовия Кръст преминава върху нас всяко добро дело и всеки съвършен дар. От това се вижда, че собствените ни кръстове са също толкова необходими в делото на спасението ни, колкото е необходим Христовият Кръст. И вие няма да видите нито един спасен, който да не е бил кръстоносец. По тази причина върху всеки отвсякъде са наложени кръстове, за да не се затруднява да търси кръст, а да бъде близо до спасителната сила на Христовия Кръст. Може да се каже така: огледай се около себе си и в себе си, виж кръста си, понеси го, както подобава, в единение с Христовия Кръст - и ще се спасиш.
Иска или не иска, всеки носи кръста си, и този кръст повечето пъти не е прост, а необикновен, но не всеки гледа на него през Христовия Кръст; не всеки го превръща в оръдие на своето спасение; затова не за всеки кръстът му се оказва спасителен. Да разгледаме всички възможни кръстове и да видrм как трябва да се носи всеки от тях, за да се превърне в спасителна сила.
Има много кръстове, но по вид са три: първият вид са външните кръстове, които се образуват от скърби и беди, ивъобще - от горчивата участ на земния ни живот; вторият са вътрешните кръстове, които се раждат от борбата със страстите и похотите заради добродетелта; третият са духовно-благодатните кръстове, възлагани от пълната преданост на Божията воля.
Сега ще ви кажа няколко думи за външните кръстове. Това са най-сложните и разнообразни кръстове. Те са разхвърляни по всичките ни пътища и се срещат почти на всяка крачка. Към тях се отнасят скърбите, бедите, нещастията, болестите, загубата на близки хора, неуспехите в службата, всякакъв вид лишения и недостиг, семейните неприятности, неблагоприятните външни отношения, оскърбленията, обидите, лъжливите обвинения и въобще земната участ, повече или по-малко тежка за всеки. Кой не носи някой от тези кръстове? И не може да не носи. Не избавя от тях нито знатността, нито богатството, нито славата, нито някаква земна значимост. Те са се сраснали с пребиваването ни на земята от мига, в който е бил заключен земният рай и няма да отстъпят дотогава, когато се отвори небесният рай.
Ако искаш тези кръстове да ти бъдат за спасение, използвай ги според Божието предназначение по отношение на човека въобще и по отношение на теб в частност. Защо Господ е устроил така, че на земята да няма никой без скърби и бремена? За да не забравя човекът, че е изгнаник и да живее на земята не като потомък в родна страна, а като странник и пришълец в чужда земя, и да се стреми да се завърне в своето истинско отечество. Веднага щом човекът съгрешил, той бил изгонен от рая и извън рая, налегнат от скърби и лишения и от неудобства от всякакъв род, за да помни, че не е на своето си място, а е под наказание, и с безпокойство да търси помилване и завръщане в своя чин.
Като виждаш скърбите, нещастията и сълзите, не се учудвай и като ги търпиш, не роптай. Така следва да бъде. На онзи, който е престъпил и е в преслушание, не подобава пълно благоденствие и щастие. Запечатай това в сърцето си и благодушно търпи участта си.
Но защо, ще кажеш, върху мен е възложено повече, а върху другия - по-малко? Защо мен ме притискат нещастията, а друг живее в почти непрекъснато щастие? Аз се разкъсвам от скръб, а другият се утешава? Ако това е обща участ, да се дава еднаква за всички без изключения. Та нали тя така се и дава. Вгледай се и ще видиш. На теб сега ти е тежко, а на другия му е било вчера или утре ще му бъде тежко; а днес Господ му позволява да отдъхне. Защо гледаш така часовете и дните? Вгледай се в целия живот от началото до края, и ще видиш, че на всички се случва да им е тежко, и то много тежко. Ще намериш ли някой, който да ликува през целия си живот? Дори и самите царе нерядко не спят нощем от сърдечна тъга. На теб ти е тежко сега, но преди нима не си имал радостни дни? Бог ще даде и пак ще имаш. Потърпи! Ще се проясни и над теб небето. В живота, както и в природата, дните са ту светли, ту мрачни. Но случвало ли се е някога тъмният облак да не отмине и има ли някой на света, който да мисли така? Не мисли и ти така за скръбта си и ще се зарадваш с упование.
Тежко ти е. Но нима това е случайност без причина? Изправи малко главата си и си спомни, че има Господ, Който отечески се грижи за тебе и не сваля погледа Си от теб. Ако те е застигнала скръб, това не е без Негово съгласие и воля. Той и никой друг ти го е изпратил. А Той много точно знае какво на кого, кога и как да изпрати; и когато изпраща, прави го за благото на този, който е подложен на скръб. Така че огледай се, и ще видиш добрите Божии намерения в постигналата те скръб. Или Господ иска да те очисти от някакъв грях, или да те отклони от някое греховно дело, или да те предпази с по-малка скръб от по-гол ямата, или да ти даде възможност да проявиш търпение и вярност към Господа, за да покаже върху тебе славата на Своето милосърдие. Разбира се, все нещо от това се отнася и до теб. Намери кое е то и го постави върху раната си като пластир - и ще се успокои изгарящата болка. Ако пък не виждаш ясно какво всъщност иска да ти дарува Бог чрез постигналата те скръб, без да разсъждаваш повече, утвърди в сърцето си общото вярване, че всичко е от Господа и всичко, което идва от Господа, е за наше благо; и повтаряй на мятащата се душа: така е угодно на Бога. Търпи! Когото Той наказва - той за Него е като син!
Най-вече спри вниманието си на своето нравствено състояние и на заслужената вечна участ. Ако си грешен, то радвай се, че е дошъл огънят на скръбта и е изгорил всичките ти грехове. Ти все гледаш на скръбта на земята. Пренеси се в другия живот. Застани на съда. Погледни вечния огън, приготвен за грешните. И оттам погледни на скръбта си. Ако там се случи да бъдеш осъден, какви ли скърби няма да пожелаеш да понесеш тук, само да не попаднеш под това осъждане? Би поискал по-добре всеки ден тук да са те рязали и горили, отколкото там да бъдеш подложен на неописуеми и непрестанни мъки. За да не изпиташ това, не е ли по-добре сега да понесеш една не чак толкова голяма скръб, за да се избавиш така от вечния огън? Казвай си сам: заради греховете ми са ми изпратени тези удари - и благодари на Господа, че благостта Му те води към покаяние. След това вместо безплодното скърбене изпитай себе си в какво си съгрешил, покай се и престани да грешиш. Когато достигнеш такова разположение, то, разбира се, ще кажеш: малко ми е това. Заради греховете ми и повече заслужавам!
И така, общата горчива участ ли носиш или изпитваш лични горести и скърби, търпи благодушно, приемай ги с благодарност от Божията ръка като изцеление от греховете,като ключ, който отваря вратите на Небесното Царство. И не роптай, не завиждай на другия и не се предавай на безсмислено тъгуване. Защото в скръбта се случва така, че един започва да се ядосва и да роптае, друг съвсем се обърква, изпада в отчаяние, а трети потъва в мъката си и само се измъчва, без да се огледа мислено наоколо и без да въздигне сърцето си нагоре - към Бога. Всички тези не използват изпращаните им кръстове както следва и пропускат благоприятното време и дела за спасение. Господ им подава в ръцете възможността за спасение, а те я отхвърлят. Застигнали са те беда и скръб. Вече носиш кръста. Ами направи така, че това носене да ти бъде за спасение, а не за погибел. За това е нужно не да преместваш планини, а да направиш малка промяна в помислите на ума и разположението на сърцето. Събуди чувство на благодарност, смири се под твърдата десница, покай се, изправи живота си. Ако те е напуснала вярата ти в това, че Бог устройва всичко, върни я в сърцето и ще целунеш Божията десница. Ако връзката между скръбта и греховете ти се е скрила, изостри окото на съвестта си и ще видиш: ще оплачеш греха си и ще навлажниш сухостта на мъката си със сълзите на покаянието. Ако си забравил, че горчивината на земната участ изкупва от много по-горчива- та вечна участ, възкреси паметта за това и добави към благодушието желание за още скърби, за да можеш да получиш за малките тукашни скърби вечна милост от Господа. Много и трудно ли е всичко това? А междувременно тези помисли и чувства са нишките, с които нашият кръст се свързва с Христовия Кръст и от него изтичат спасителни за нас сили. Без тях кръстът ни остава върху нас и ни тежи, но няма спасителна сила, защото е отделен от Христовия Кръст. Тогава ние вече не сме спасявани кръстоносци и не можем да се хвалим с Кръста на нашия Господ Иисус Христос.
Като ви казах малко от многото, което може да се кажеза външните кръстове, приканвам ви, братя, да ходите в мъдростта, като изкупувате времето на горести и скърби с благодушно, благодарно и покайно търпение. Тогава ще почувстваме спасителното действие на скръбните кръстове и ще се радваме, когато ги възложат на нас, като виждаме през тях светлината на славата и се учим да се хвалим с тях не само заради бъдещия, но и заради сегашния плод от тях. Амин.
Из "Простите истини на сърцето"
Вариант Б - Събота късен следобед
Четат приказки за гейове, лесбийки и тра...