- Отците казват, че за да придобие благочестие, човек трябва да общува с благочестиви хора и да наблюдава как се държат. Когато св. Паисий Велики бил запитан: „Как да придобия страх Божий?“, той отвърнал: „Трябва да се свържеш с хора, които обичат Бог и имат страх Божий в сърцата си, за да можеш и ти също да имаш този божествен страх“. Това, разбира се, не означава да правиш външно каквото вършат те без да го почувстваш в себе си, защото това няма да е истинско благочестие, ще е неискрено. Всичко фалшиво е достойно за презрение. Благочестието е божията благодат в човека. Каквото и да върши благочестивият, той го прави, защото го чувства в сърцето си. Разбира се, има присъщо ни благочестие в самите нас, но, ако не го развиваме, дяволът ще използва нашата разсеяност, за да ни направи нечувствителни и неблагочестиви. Но поведението на благочестивите събужда отново благочестието в нас.

- Защото благочестието е добродетел, която може да се предава. Движенията и поведението на благочестивия човек се предават подобно на парфюм, като представят на приелия ги благоразположение и смирение. Нека да ви кажа, че ако човек не е благочестив, той няма нищо. Благочестивият ясно разпознава всички свети неща в тяхната истинска същност, дори да не е бил научен на това. Например, не би допуснал грешка в каквото и да е, което е свързано с божественото. Също както малките дечица нямат негативни помисли за своите родители, защото ги обичат и уважават и могат ясно и точно да видят какво правят те. Това се отнася в още по-голяма степен в този случай, където нещата, които вършим, са свързани с Бог, Който е несравним и съвършен във всяко отношение! Човек, който не е благочестив, прави грешки и изпада в заблуда относно основите на вярата. Виждам какви грешки се правят, когато тези, които не са благочестиви, пишат тълкувания и разяснения на свещените текстове на Св. Писание. Всички духовни неща изискват благочестие в сърцето. Когато всичко започва с благочестие, всичко се освещава. Особено, за да напише Служба за даден светец, човек трябва да обича светеца, да има благоговение и благочестие за този светец, за да може всичко, поето пише, да бъде почувствано със сърцето и да излъчва истинско благочестие. Когато човек достигне състоянието на божествена любов, на божествена лудост, изразните средства се появяват по естествен начин отвътре.

- Изучавайте прилежно всичко свещено и наистина вникнете в тези четива, но също така се възползвайте от всяка предоставена възможност; това постепенно ще породи благочестието в нас. Например, ако имам възможност да мина през църквата да се помоля и не се възползвам, бивам лишен от благодат. Но ако искам да отида и нещо ми попречи, не бивам лишен от благодат, защото Бог вижда моето добро разположение. Голяма полза при придобиването на благочестие има и когато се запознаем със светците от нашия край, от нашата страна, за да можем да ги обикнем и изградим връзка с тях. Бог се радва, когато обичаме светците и им отдаваме почит. И ако показваме почит към светците, нашата почит към Господ, разбира се, ще бъде още по-голяма!

- Когато се приготвяте да отидете на църква, трябва да си кажете: „Къде отивам? Ще вляза в Божия дом. Какво да сторя? Почитам светите икони и се прекланям пред Самия Бог.“ От вашата монашеска килия или от възложеното ви послушание, вие отивате на църква. От църквата отивате на Небесата и дори отвъд Небесата при Самия Бог.

- Църквата е Божията „Къща“. А нашия истински дом е в Рая. Тук монахините пеят. А там Ангелите и Светците… Ако учтиво чукаме на вратата, избършем нозете си и стоим сдържано при влизането ни в нашия земен дом, то как в такъв случай следва да се държим, когато влизаме в Божия Дом, където Христос се принася в жертва? С една капка от божествената си Кръв Той ни е освободил от греха и до днес продължава да ни лекува с килограми от Своята Кръв и да се грижи за нас със Своето Пресвято Тяло. Поради това, като си спомним за тези вдъхващи благоговение божествени събития, това би ни помогнало да се държим благочестиво в църквата. Но по време на Светата Литургия, дори когато свещеникът казва: "Горе имеим сердца!"/"Да издигнем сърцата си нагоре!" и ние отвръщаме „Имами ко Господу!" / „Имаме ги при Господа!", малцина са тези, които наистина издигат ума си към Господ Иисус Христос! Може би е по-добре за нас да се молим в себе си: „Нека сърцата ни бъдат извисени към Господа.“ Защото както ума, така и сърцето ни имат влечение надолу. В противен случай лъжем, когато изричаме „Имаме ги при Господа!", когато всъщност мисълта ни е на съвсем друго място. Разбира се, ако сърцето ни наистина е обърнато към Небесата, тогава и всичко ще достигне Небесата.

- Дръжте ума си фокусиран върху божествените послания на химните и се отнасяйте благоговейно към тях; не схващайте божествените значения буквално, а чрез вашите сърца. Благочестието е едно нещо, а изкуството на пеенето - друго. Изкуството без благочестие не струва. Когато певецът пее с благочестие, то извира от сърцето му, с покайно настроение. Когато човек е с цялостна духовна нагласа, всичко се получава наред. Ето защо трябва човек да има правилна вътрешна нагласа, за да може да пее със сърцето си, с благочестие, за да може наистина да пее с покаяние. Ако някой има негативни, неподходящи мисли, как всъщност би пял той? Не е възможно да го прави от сърце. Защо Св. Писание казва: весел ли е някой, нека пее псалми? Веднъж, когато св. Йоан Кукузел пеел, докато пасъл козите, те се изправили и застанали неподвижно. Така всъщност хората разбрали, че това е наистина Кукузел, певецът от императорския дворец. Каквото и да правите, вършете го от сърце, правете го заради Христос. Вложете благочестие дори в бродерията си, тя ще се използва заедно със светите съдове. Когато някой е благочестив, духовната му красота е се вижда във всичко, което върши, дори в четенето му и в пеенето, дори в неговите грешки.

- Да, можете да видите дори грешките на благочестивия човек да изразяват благочестие, подобно на някакъв вид благоприличие.

orthognosia.blogspot.com