Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02 15:30 - Първата седмица на Великия пост: отечески съвети
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.02 20:14


Първата седмица на Великия пост е време за специални молитви и строго въздържание. През първите четири дни – от понеделник до четвъртък – в почти всеки православен храм се чете Покайният канон на св. Андрей Критски.

Много православни християни живеят в големи градове, работят много, пътуват на дълги разстояния до работното си място и имат множество ангажименти. Всичко това се отразява върху духовния живот. Мнозина просто нямат време или сила да участват в църковните служби по време на поста.

Ето няколко съвета от свещеници какво те смятат за най-важно да се изпълнява през св. Четиридесетница, споделяйки своя опит, за да подпомогнат християните да определят своят духовен живот – максимума и минимума – за дните на поста.

*   *   *

Игумен Нектарий (Морозов): Нашият живот наподобява сън. Светът ни привлича, приспива ни – живеем ден за ден без да обръщаме внимание на това какво се случва с нашата душа, накъде сме се запътили, и колко здрав, или по-скоро колко болен е „вътрешният ни човек“, Дяволът също ни пее приспивни песни; веднага щом предприемем нещо, той се прокрадва и казва: „Да, трябва да се промениш, да се поправиш, и несъмнено ще го сториш – но по-късно, друг път...“

Често от този сън, от този привиден мир ни събужда някое сериозно изпитание – болест или тъга, за които ние не сме подготвени. А за някои, това събуждане е смъртта...

Великият пост е времето, през което можем да отхвърлим примките на съня; време, когато можем да оживеем духовно, след като отново сме чули покайната песен: „Душо моя, стани, събуди се – защо още спиш? Приближава се краят...“ Това е времето, когато можем да се поспрем, да прекъснем безкрайният бяг на ежедневието, да погледнем какво е състоянието на сърцето ни, да осъзнаем колко сме се отдалечили от Бога, от идеала, към който Той непрестанно ни призовава...

Този период, когато небесата се отварят за нас, е времето, когато болката от покаянието може да прозвучи в нашата душа и да я накара да потърси отново онази свобода от греха и страстите, която може да изцери тази болка. Господ е толкова близо до всеки каещ се през тези дни...

А от  нас се изисква толкова малко! Просто да се освободим от ежедневните ни дела, да идем на църква вечер, за да може душата да попие от словата на св. Андрей Критски, както жадната земя очаква дъжда. Бъдете решителни да сторите онова, което вашата душа, събуждаща се за живот, ще изисква с все по-голяма сила от вас.

Отец Игор Шестаков: През първите дни на поста има специално усещане – сякаш сте окрилени, забравяте за суетността на света, омиротворявате се, и сърцето ви се сгрява. Помня преживяванията си по време на първия си Велик Пост, неопитен и объркан, както предполагам е с всекиго, който за пръв път идва в Църквата. Усетих реда и аскетичността на службите по време на първата седмица на Великия пост; четях катизмите в клироса; молех се всяка вечер по време на Великия Какон, както и на преждеосветените литургии. Посещавах църковните служби едва от няколко месеца и даже не подозирах за това, но щом „привикнах“ с тези служби, бях напълно убеден, че това са най-тържествените и великолепни служби в целия годишен цикъл.

Сега, след като служа вече две десетилетия в Господния олтар, с нетърпение очаквам великопостните песнопения, Великият Канон на св. Андрей Критски, песенните триоди, както и молитвата на св. Ефрем Сирин. Някой може да попита: „Та нали това се очаква от свещеника?“ А други да възкликнат: „Нямаме време за молитва и пост; тези дълги служби да трудни и мъчни за разбиране. Имаме си проблемите на всекидневието, уморяваме се и ставаме раздразнителни. Оставете ни намира с вашите пости – така и така нямаме достатъчно да ядем!“ Какво бих могъл да отвърна на това? Да започна с менторската реторика, която се приема трудно дори от редовните църковни посетители? Или да повтарям на хората, че са очевидно невежи?

Проблемът ни е в това, че не гледаме на същността на поста като доброволен акт на любовта ни към Господа. В общи линии, говорим съвсем малко за свободната воля, свободата в истината и любовта. Трябва да усещаме необходимост от постене, трябва да желаем да постим с покайно настроение, в смирение, във въздържание, без да съдим онези, които се държат другояче през тези свети дни. Тогава светът на песнопенията и молитвите, насочени към нас, внезапно ще станат разбираеми. Човек може да се нарече духовен, когато предприеме битка срещу леността, унинието, амбицията и празните приказки. Срещу леността и отпуснатостта на душата. Срещу затлъстялостта и разпуснатостта на духа. Това изисква отдаденост и само тези, които искат да са християни  не само на думи, а и на дела, имат решимостта да го сторят. Всички ние се нуждаем от нашата християнска смелост и воля. В противен случай сме сключили примирие с поробилите ни навици, склонности и страсти и нямаме куража да се изправим срещу тях.

Днес постенето е открито предизвикателство към хедонистичния морал, към консуматорския начин на мислене, към духовното безразличие и егоизма. Това е битка, борба, изпит за издържливостта на нашата вяра,  за твърдостта на надеждата ни и силата на любовта ни. Кой от вас желае да бъде добър войн Христов? Влезте през откритите двери на църквата и бъдете сред онези, чиито дух е бдителен и се радва през живителната Света Четиредесетница!

Отец Василий Мазур: Великият пост е голям дар от Господа за спасението на нашите души. През първата седмица се посяват добродетелите и по време на поста те трябва търпеливо и внимателно да се развиват. Жътвата е през последната седмица, а Възкресение Христово е времето да вкусим плодовете на нашите телесни и духовни трудове, осъществени по време на поста.

Не можем да придобием съвършенство след един единствен пост, но можем и би следвало да се приближаваме към съвършенството, макар и едва само с крачка, след всеки пост. Въздържането от храна е според силите на всеки християнин, като мярата на строгостта е различна при различните хора. Способността да се пости идва с течение на времето.

Постът не бива да става източник на караници в семейството, когато единият от съпрузите все още не е разбрал необходимостта от постене, докато другият спазва поста с искрено разположение. Постът трябва да носи радост, не тъга. Молитвата по време на пост, съпроводена с благост и търпение, може да въздигне взаимоотношенията на ново ниво.

Посещението на службите по време на поста, които са толкова съкровени и покайни, не трябва да се приема толкова като задължение, а по скоро като необходимост на разкайващата се душа.Но разбира се, не би следвало да има какъвто и да е конфликт на работното място или вкъщи поради тях.

Свещеник Владимир Войтов: С каквото вътрешно разположение да започнем всяка една задача – с него и ще я осъществим. Това се отнася и за поста: с каквото разположение влезем в него – така вероятно и ще го изкараме. Това означава, че е необходимо да се отнесем към първата седмица на поста с особена отговорност.

Постът не би трябвало да ни кара да се чувстваме тъжни или подтиснати. Нека постът бъде истински и благоприятен, както пеем в стихирата. Приятен не що се отнася до храната, но относно ползата за душата. Ако не го усещаме така, трябва да го променим.

Постът е упражнение по въздържание, малък аскетически труд, който можем да понесем. Упражняване във въздържание култивира трезвението; да внимаваме върху себе си, да се обуздаваме, да контролираме емоциите и чувствата.

От голяма помощ е да се чете светоотеческа литература(особено творенията на св. Игнатий Брянчанинов). Следва да си определим норма: една или пък десет страници. Тези четива обновяват душата.

Като обобщение, необходимо е за миряните, според техният живот и обстоятелства, да посещават службите, когато имат възможност. Всеки има мярка, според която може да се въздържа, поради което възрастта, здравето и работата трябва да се имат в предвид. Добре е по време на Великия пост да имаме, поне през първата седмица, малко, отделно обедно правило, например тридесет Иисусови молитви и пет земни поклона. Това правило обаче трябва да се прави в съответствие с ученията на светите Отци: не прибързано, с внимание и благоговейно. Защо на обед? Защото винаги се молим сутрин и вечер, било то в църквата или вкъщи. А на обед обикновено сме твърде заети. Трябва да спрем това и да насочим вниманието си към Господа – просто да отделим няколко минутки за тиха молитва, като например Иисусовата. Това помнене на Бога, това възстановяване на връзката ни с Него, покаянието ни пред Него определено ще донесе Христовият мир в душите ни. Всеки, който го е направил, знае каква полза носи това.

Pravoslavie.ru




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 126772
Постинги: 228
Коментари: 118
Гласове: 94
Архив
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930