На земята не може да минем без скърби, но който се е предал на волята Божия, ги понася по-леко. Такъв човек има скърби, но се уповава на Господа и скърбите отминават.

Когато Божията Майка стояла при кръста, Нейната скръб била непостижимо голяма, тъй като Тя скърбяла за Своя Син повече, отколкото можем да си представим. А ние знаем, че който много обича, то той и много страда. По своето човешко естество Божията Майка никак не е било възможно да понесе Своите скърби, но тя се предала на волята Божия и Светият Дух Я укрепявал и Ѝ давал сили да понесе тези страдания.

А сетне, след Възнесението на Господа, тя станала за всички Божий хора велика утешителка в скърбите.