Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2019 12:14 - „Ти вече ми помогна“…Нови свидетелства за св. Гавриил (Ургебадзе)
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 621 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

В нашия непредсказуем живот често се случват важни събития, които ни носят радост, но с течение на времето ние постепенно ги забравяме. Така щеше да е и с мен, ако не бе станалото на 13 юни 2018 г.

С няколко приятели се бяхме разположили в беседката, намираща се в едно лозе близо до Какабети, родното село на Стареца Гавриил, припомняйки си различни истории от живота на светеца. В сърцата си имахме такава радост и всички ние усещахме, че отец Гавриил е с нас. Един от приятелите ми каза, че едва ли има вярващ човек в Грузия, който да не усетил помощта на Стареца Гавриил. „Наистина“, казах аз механично и започнах да си припомням и разказвам история, която се бе случила с мен няколко години преди това.

Бе есента на 2004 г. Есента е празничен сезон в Грузия, особено в Кахети, средище на лозарството и виното. Винаги има множество събития в селото и аз помагах на баща си, който се радваше на моето усърдие и интерес към правенето на вино. По онова време бях на единадесет. Това бяха годините, когато животът на всички бе труден и човек се опитваше да помага на своите приятели и семейство с каквото и както може. В това число и аз: работех в лозята и помагах на хората с различни неща. Тази есен разтоварвах дини. В един момент мъжът, който подаваше дините от камиона, подхвърли една голяма доста небрежно. Хванах я, но след няколко секунди започнах да се превивам от болка. Като се боях, че родителите ми ще се разтревожат и ще ме заведат в болница, скрих случилото се от семейството си, но няколко дни по-късно родителите ми разбраха всичко.

Доколкото си спомням, лекарите ме прегледаха и казаха, че имам плаващ бъбрек, предписаха ми лечение и ме изпратиха вкъщи. Дните минаваха, ала болката не намаляваше. В един момент забелязах до иконите шишенце с елей от гроба на Стареца Гавриил и си спомних как по време на обиколката ми бяха казали, че този елей твори чудеса, тъй като е от гроба на свят човек на име Гавриил. После, доколкото си спомнях, ни показаха гроба и снимка на светеца, за когото ставаше въпрос. Помня, че гледах снимката на отец Гавриил няколко минути и имах желание да го прегърна. И така реших да намажа с елея болното място. Това се случи вечерта. След това веднага съм заспал. На следващата сутрин не усещах никаква болка, но в недосетливостта си дори не проумях защо болката в бъбрека ми бе престанала.

Цял ден бягах и играх, а вечерта отидох отново при иконите и взех елея от гроба на Стареца Гавриил. Исках да сложа от него на вече излекувания бъбрек, но внезапно казах: „Не, отче Гаврииле, няма да те безпокоя повече, ти вече ми помогна.“ Замръзнах на място, осъзнавайки защо бъбрека ми бе престанал да ме боли.

Оказа се, че бях изрекъл тази фраза толкова силно, че родителите ми бяха чули всичко и дойдоха в стаята. Без да кажат нищо, те разбраха какво се бе случило с мен и всички заедно благодарихме на Бог и отец Гавриил за неговата помощ.

На следващия ден ме заведоха до болницата за преглед. Бъбрекът вече беше наред! Лекарите бяха удивени, а нашите очи се изпълниха със сълзи на радост и почит към великия старец.

След време вече бях тясно свързан с манастира Самтавро и св. Гавриил. За мен бе голяма радост, че участвах във филм за стареца. От момента, в който започнах да ходя на заснемането в манастира Самтавро, бях свидетел на не едно чудо, извършено от досточтимия старец.

Торнике Чикадзе

http://orthochristian.com




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412910
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031