Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2016 17:01 - Отец Владимир Духанин: За злите духове и влиянието им върху хората
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 1161 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.01.2016 17:04


 Може би всички ние често сме се сблъсквали със становището, че тъмните сили въздействат върху човека, когато той се отдаде на пороци или магьосничество. В същото време малко хора обръщат внимание на това, какво е тяхното реално въздействие, на което човек бива подложен без каквато и да е връзка с магията. Следователно, важно е да имаме правилна представа за тъмните сили и способите им за въздействие върху хората.

Какво представляват демоните?

Това са същества, надарени с разум, безплътни, отпаднали от Бога, които са във вражда с всичко добро в света. Лишени от духовното Небе, те се намират в поднебесната сфера или въздуха (вж. Еф. 2:2) и са насочили своята злоба към света на хората.

На тях принадлежи определена власт в този свят, доколкото венецът на творението – човекът, след грехопадението отстъпва своето място на лукавия княз. В тази връзка става ясно, че тъмните сили са способни да причиняват определени вреди. Така, в Св. Писание, в книгата Товит се споменава за демона Асмодей, убил последователно седемте съпрузи, за които била омъжена Сара, Рагуиловата дъщеря (вж. Тов. 3:8). В книга Йов се разказва как огън Божий паднал от небето, като изгорил стадото овце, принадлежащо на Йов заедно с момците (вж. Йов 1:16). Под въздействието на тъмните сили също така задухал силен вятър, който разрушил къщата, където се били събрали децата на Йов и те всички умрели(вж. Йов 1:18-19). Наистина, в тези разкази има една особеност. Всички бедствия, случили се с Йов и неговото семейство, били допуснати от Бог, Който се съгласил, за да изпита праведника, да остави подобно вредно демонично въздействие (вж. Йов 1:6-12).

Именно на това трябва да обърнем внимание. Влиянието на демоните върху света със своето разрушително действие може да бъде невероятно силно, но те зависят от Бога и могат да действат само тогава, когато това се допуска от Господ. От Евангелието ние знаем, че бесовете дори не могат по свое усмотрение да влезнат в свинете, поради което били принудени да измолят позволение от Спасителя(вж. Мат. 8:31). По този повод св. Йоан Златоуст пише:

„Демоните без Негово разрешение не се осмеляват да се докоснат дори до прасетата ... А че бесовете ни мразят повече от безсловесните животни е известно на всички. Ето защо, ако те не са пощадили и свинете, но в един миг всички са ги хвърлили във водата, колко повече биха навредили на хората, биха ги мъчили и влачили през пустините и ако не бе Провидението Божие, те не биха спестили и най-жестоки мъчения, ако то не спираше и не удържаше техния стремеж към това.“

Това означава, че основа на нашия духовен живот трябва да бъде не страха пред поднебесните духове на злобата, а страх Божий, да не отпаднем от Него посредством нашите грехове, чрез което да допуснем непосредствено въздействие от страна на падналите ангели.

Светът на падналите духове е невидим за нас, но въпреки това може да проявява по видим начин своето съществуване. Още повече, че това често се случва именно там, където човек най-малко го очаква, например при появата на помисли и желания, възникващи в душата. В житието на света мъченица Юлиания се разказва как веднъж по време на молитва ѝ се явил дяволът под образа на светъл ангел, като я убеждавал да принесе жертва на бесовете. Господ укрепил св. Юлиания и тя устояла на неговото изкушение. Демонът признал на светата угодница:

„Аз съм онзи, който някога придумах в рая Ева да наруши Божията заповед. Аз внуших на Каин да убие своя брат Авел. Аз научих Навуходоносор да постави златен истукан в полето Деир. Аз прелъстих иудеите да се поклонят на идолите. Аз направих премъдрия Соломон безумен, като възбудих в него страст към жените. Аз внуших на Ирод да избие младенците, а на Иуда да предаде Учителя и да се обеси. Аз подбудих иудеите да убият с камъни Стефан, накарах Нерон да разпъне надолу с главата Петър и да убие с меч Павел. Мнозина съм прелъстил и съм им причинил вреда.“

 Злите духове са способни да ни внушат помисли, които ние    възприемаме като собствени. Това винаги са мисли, които ни тласкат към грях и не ни позволяват да се обърнем към Бога. Мрачните демони оказват въздействие на волята, възбуждат в нас порочни желания, притъпяват гласа на съвестта ни, карат ни да се наслаждаваме само на земните блага, а след това, когато се открие цялото безсмислие на живота без Бога, те водят душата към отчаяние.

Би било наивно да си мислим, че демоните въздействат на хората, като се представят само като привидения и призраци или под формата на страховити обсебвания. Тяхното влияние върху хората бива най-разнообразно и не всякога внушава страх. Наистина ужасното е онова, е че демоните възпрепятстват обръщането на човека към Бога, към начин на живот според Евангелските заповеди. При всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му (Мат. 13:19) – по този начин Господ изобразява състоянието на тези хора, които са чули благовестието, но не са му обърнали необходимото внимание. Човек даже не подозира, че когато слуша словото на Истината, на сърцето му става по-леко, но ако то не намери реализация в живота, то бива похитено от лукавия. В невярващите, по думите на апостол Павел „богът на тоя век (т.е. дяволът, бел авт, о.В.Д.) е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието“ (2 Кор. 4:4). Това е отразено в невъзможността да се види и да се възприеме истинския духовен живот, а се предпочитат водещите към погибел съкровища на земния свят.

Бесовете, подобно на обучени психолози, ни изследват, за да разберат към какво имаме склонност и по този начин да разберат къде най-вече биха могли да ни изкушат. Господ казва: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат. 26:41). Без вътрешна бдителност и постоянно призоваване на Бога не е възможно да разберем козните на лукавия.
image

Бесовете, ако трябва да се изразим по светски, работят индивидуално с всеки човек съобразно с неговите слабости и пристрастия. Понякога съблазняват чрез плътски наслаждения, понякога – чрез жаждата за чест и слава, а понякога – чрез мнението на човека за себе си, че е добродетелен. Според написаното от авва Евагрий: „някои от нечистите демони изкушават хората по човешки, а други ги правят като безсловесните животни. Първите, щом дойдат, ни влагат тщеславни помисли, или гордост, или завист, или осъждане, които не могат да се отнесат към нито едно от безсловесните същества, а вторите, щом дойдат, възбуждат гняв или похот извън тяхното естество, защото тези страсти са общи за нас и безсловесните и са заложени в разумната ни природа (т.е. стоят по-ниско от нея или под нея).“

Преподобният Антоний Велики поучавал, че всеки християнин, напредващ в духовния живот, демоните първоначално изкушават чрез лукави помисли. Ако подвижникът се окаже твърд, следва нападение посредством мечтателни видения. Затова правят себе си на прорицатели, така че подвижникът да им повярва, че предсказват истината:

„Поради това, когато демоните първоначално дойдат при вас, искат да предскажат бъдещето и казват: „Ние сме ангели“, не им обръщайте внимание, защото те лъжат. Ако ви хвалят заради вашето подвижничество и ви облажават, не ги слушайте и не се сближавайте с тях, а по-добре запечатайте себе си и дома си с кръста и се помолете.“

Ако падналите ангели забележат, че човек иска да достигне невероятно саморазвитие и съвършенство, те с удоволствие му помагат да открие в себе си „скрити възможности“, така че като изтъкнат новопоявил се екстрасенс да удивлява и запленява сърцата на мнозина. И ако даден човек, за да разреши проблемите си, се обърне към окултист, те се отнасят с него с голямо внимание, за да му покажат, че екстрасенсите и магията донасят истинска полза и добро на хората.

Ярък пример в това отношение е знаменитата българска врачка Ванга (1911 – 1996). Както при много други подобни хора, проявяването на особените способности при Ванга се предшества от травма: когато била на дванадесет, тя се връщала със своите сестри в селото им и страшен ураган я вдигнал във въздуха и отнесъл надалеч в полето. Там тя била обсипана с клонки и пясък, очите я болели и скоро след това ослепяла. След известно време в нея се разкрили „необичайни“ способности. Можела да разкаже на човек неговото минало, да разкрие подробности, за които не знаели дори близките, назовавала заболяванията на хората и често предсказвала бъдещето. Самата тя считала своите способности за дар от Бога.
image

Кой именно ѝ е показвал скритите от обикновените хора тайни?

На своята племенница Красимира Стоянова Ванга обяснила, че вижда по-висши сили подобно на прозрачни фигури, приличащи на човешко отражение във вода и често чувала техния глас. Красимира Стоянова написала за своята леля няколко книги, в една от които разказва следното:

„Бях на 16 години, когато веднъж в дома ни в Петрич, Ванга заговори с мен, само че това не беше нейният глас. Останах с впечатление, че не тя, а някакъв друг човек говори чрез нейните уста. Думите, които аз чух, нямаха нищо общо с това, за което си говорехме до този момент. Сякаш някакво неизвестно лице се намеси в нашата беседа. Аз чух: „Ето, ние те виждаме...”, след което последва пълен отчет за това, което бях вършила в този ден до момента. Аз просто окаменях от ужас. Вкъщи бяхме само двете. След кратка пауза, Ванга въздъхна и каза: „Ох, оставиха ме силите...” и отново се върна към предишния ни разговор. Попитах я, защо изведнъж започна да описва моя ден, но тя отговори, че нищо не е описвала, а повтаряла това, което чувала. След това въздъхна: „О, това са силите, малките сили, които винаги са около мене. Но има и големи, които ги командват. Когато те решат да заговорят чрез моята уста, става ми зле и след това през целия ден не мога да дойда на себе си”.

Чувството на угнетеност, за което признава и самата Ванга, несъмнено показва, че на нея са ѝ се явявали тъмни духове, които могат да съобщават на хората онова, което е недостъпно чрез обичайното познание. Красимира Стоянова дава различни подробности за това как Ванга общувала с отвъдния свят. Като цяло, това са типични медиумни похвати, за които се знае от много векове: „Само понякога не можехме да проумеем защо нашата леля пребледнява, защо внезапно ѝ прилошава и неочаквано от устата ѝ излиза глас, който ни поразяваше със силата си, със съвсем различен тембър, с думи и изрази, които Ванга не притежава в речника си.“ „Внезапно ми заговори с непознат глас, от който ме побиха тръпки“.

Разбира се, подобен вид обсебване наблюдаваме в изключителни случаи. Обикновено хората се изкушават по дребни неща: да устроят по-добре земния си живот, като забравят за собствената си безсмъртна душа; поставят на първо място себе си и своите успехи, като напълно пренебрегват скърбите и страданията на ближните. Целта на дявола е да посее в хората злоба, самооправдание и недоверие в Бога. Едно от предпочитаните вражески внушения е мнителността: човек си измисля цели истории, като свързва отделни обстоятелства от собствения си живот, а в скърбите и неудачите вижда не проявата на Божия промисъл, а магическа намеса от недоброжелатели.

Но има една истина, която непременно трябва да знаем. На душата повече от всичко вреди непримиримата вражда спрямо останалите хора и именно тя повече от всичко ни кара да мислим за магьосничество спрямо враговете ни. Обикновено в магьосничество бива подозиран далечен родственик, съседът, колегата на работното място. По такъв начин се създава изпълнен със страх и окултизъм мироглед, в който личните беди се свързват с обидите на предполагаемия зложелател, като в крайна сметка християнството постепенно изчезва от нашия битов, всекидневен живот, изтласкано от мисли за заговори и желание за магическа защита от тях.

В тази връзка при стареца Паисий Светогорец има много полезни разсъждения:

„А какво зло причиняват хората, които са медиуми, екстрасенси, „ясновидци“ и подобните на тях! Не стига, че вземат пари от хората, а също така разрушават и семейства. Например, човек отива при „ясновидец“ и му разказва за своите проблеми. „Погледни – отвръща му „ясновидецът“ – една твоя родственица, леко смугла, ръст малко над средния, ти е направила магия.“ И човек започва да си мисли кой от неговите роднини има такива характерни черти. Няма как някои от неговите родственици малко или много да не отговаря на това, което му е описал магьосникът. „А-а – казва си човекът, намерил „виновницата“ за своето страдание – значи така, тя ми е направила магия!“ и в него се поражда ненавист към тази жена. А тя нещастната съвсем не знае причината за неговата ненавист. Случва се да му направи някое добро, но той кипи от гняв към нея и даже не иска да я види! После отново отива при магьосника и му казва: „ А сега трябва да развалим магията. За това трябва да ми дадеш определена сума“. „Е, какво пък – мисли си обърканият човек – щом като той откри, кой ми е направил магия, длъжен съм да го възнаградя!“. И му се отплаща. Виждаш ли как работи дяволът? Той създава съблазни. Когато човек е добър – дори действително да знае кой е причинил някому нещо лошо – никога не би казал на пострадалия: „Еди-кой-си ти стори нещо лошо“. Не, той би се постарал да помогне на злощастния човек. „Слушай сега - би му казал той – не приемай тези помисли. Иди се изповядай и не се страхувай от нищо“. Така би помогнал и на единия, и на другия. По такъв начин онзи, който е причинил вреда на ближния си, като види как другият се отнася спрямо него с доброта, ще се замисли – в добрия смисъл на тази дума – и ще се разкае.“

Получава се нещо удивително: истинското нападение на врага не се явява някакво си магьосничество или уроки, а мисълта за това, че ти е причинена вреда чрез тях. По отношение на всички изкушения на падналите ангели ни се иска да припомним думите на Св. Писание: Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като викащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света. А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими. Нему слава и владичество вовеки веков. Амин. (1 Пет. 5:8-11).

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 413041
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031