Следобедна, унесена и есенна

седя на пейката в църковната градина –

небесно-земна слънчева импресия,

каквато няма в нито една картина.

Задремва дворът. Сладостно притихва.

На припек старец се прозява.

До мен в количка сънем се усмихва

младенец и аз се замечтавам:

По нежен цвят, като калинка

полазвам, и в минорна гама

камбанки бият. Аз в простора синкав

литвам и достигам Божието рамо.