Тероризъм. Атентати. Убити и ранени хора. Кръв. Ужас. Страх. Опит за преврат в Турция. Горене на книги и лов на вещици в южната ни съседка. Пак страх. Brexit. И пак страх. От неизвестното. 2016 е режисирана от Тарантино, гласи картинка, която се разпространява из Фейсбук. Мдааа…

И толкова думи, хвърлени в пространството. Толкова мнения, коментари, анализи, идеи, препоръки, съвети, обвинения. От кого ли не. Отправени към кого ли не. Прибързани заключения. Крайни изводи. Конспиративни теории. Разделение. Оказа се, че всички разбират от геополитика, сигурност, тероризъм и бежанска криза. Много думи, изпразнени от съдържание. Плоски. Някак непотребни. Толкова много приказки. Без мисъл. Без смисъл. Без познаване на фактите. Явно усещането, че светът няма да го бъде без позицията ти е човешка черта. Особено по време на кризи и сътресения. Повсеместна логорея е обхванала толкова много народ, че е по-изморителна за смилане дори от трагедиите, които всеки коментира. Всеки уважаващ себе си потребител на социалните мрежи се чувства длъжен да поръси newsfeed-а на приятелите с малко безценни съвети и оценки, да менторства и назидава, да вкара малко сарказъм и дебелашки хумор за разкош. Обичайните заподозрени коментатори по всички въпроси обикалят с извратена наслада телевизионните студия и почесват език. Не знам кога и дали им остава време за четене и осмисляне от толкова изхабено време за говорене и писане…

Какво е това неистово желание на някои хора всяка мисъл, стрелнала се в главата им, да стане публично достояние? Перверзен егоцентризъм? Жажда за слава? Естествен страх, който избива в безчетно количество непремерени думи и в политиканстване на дребно? Или друг страх, че ще те помислят за глупав, ако не дадеш своите 5 стотинки по някоя от всички извънредни новини напоследък. Не знам… Нямам намерение да правя психологически разрез на “народа”, “обществото”, “българина”, “хората”, “мнозинството”…. Знам само, че е изморително. Дори за хора, които искат да се информират. Да прочетат.

А тишината може да е толкова полезна, мъдра и повече казваща. Мисленето, четенето и разсъжденията като интимни, често самотни, преживявания – също.

                                                                         Източник :ИНТЕРНЕТ