Преди около петнадесет години чух тази история, която се случи в Северна Калифорния, САЩ – един необикновен разказ за чудо на св. Ксения Петербургска. Сестра Нина, сега игумения Нина от скита „Св. Нил“ в Аляска, я чула от отец Уелдън Хардънбрук, който по това време бил енорийски свещеник в църква в окръг Санта Круз.

Свещеникът, отец Уелдън, служеше в енория, състояща се от бивши евангелисти, които бяха приели Православието. Един ден при тези евангелисти спрял млад човек, каращ Харли Дейвидсън. Видът му явно показвал що за човек е, но проявил искрен интерес да чуе нещо за Господ. Така се оформило приятелство с отец Уелдън, понастоящем православен свещеник и младежът постепенно започнал да променя живота си. Той се отказвал от пороците си един след друг, когато един ден пасторът му казал, че трябва да спре „рокерството“, ако наистина иска да следва Иисус. Това било твърде много за новообърнатия евангелист и той напуснал общността и пастора, без да има намерение да се върне.

И така нашия рокер тръгнал със своя Харли Дейвидсън, но скоро претърпял ужасен инцидент, след който загубил краката си. В крайна сметка се озовал в компанията на старите си „приятели“, в един занемарен евтин апартамент в съмнителен квартал. Една вечер, докато той и неговите познати вземали наркотици и пиели големи количества алкохол, той паднал и изгубил съзнание. Останалите, които съвсем не били трезви, го помислили за умрял. Не разбирайки съвсем какво е редно да направят и както обикновено избягвайки всякакъв контакт с полицията, те просто завлекли този сакат, останал без крака човек на улицата и го захвърлили в най-близкия контейнер. В него на следващата сутрин той дошъл на себе си. Наистина било неприятно събуждане – бил сред боклуците, валящ се в отпадъци. Излязъл замаян от този свой „ковчег“, седнал на бордюра, обзет от най-мрачни мисли. „Ето докъде стигнах. Безполезен човешки боклук. Захвърлен като отпадък.“

Потънал в тези песимистични разсъждения, той внезапно бил поразен от вида на една старица в изхабени дрехи – приличала на типична клошарка. Тя се приближавала до него с наглед ядосана, обвинителна физиономия. “Знаеш къде трябва да отидеш“, рекла му тя, сочейки го с пръст: “ Хайде, тръгвай!“ В този момент човекът си спомнил за бившия пастор и мястото, където бил той. Решен да го намери отново, човекът се отправил към града, където го бил срещнал.

Когато се върнал, всичко било промемено. Имало златни куполи с кръстове отгоре, множество икони с образи на светци. Той разглеждал всичко това с почуда, когато взорът му се спрял на лика на една жена – та това била самата „клошарка“, която му казала къде да отиде в онзи ужасен момент на истинска депресия. Това била Светата Блажена Ксения Петебургска, Христа ради юродива.

Той се срещнал със своя стар приятел, вече православен свещеник в расо, носещ кръст. Приел св. Кръщение и започнал да води църковен живот, като този път наистина преобразил своя живот.

Източник: pravoslavie.ru