Веднъж св. Антоний Велики си помислил: „Питам се с кого мога да сравня духовните си постижения.“ Бог обаче, за да смири тази негова мисъл, насън му разкрил кой бил по-горен от него: това бил един обущар, който имал работилница в една от задните улици на град Александрия.
Един ден по изгрев слънце светецът взел тояжката си и се отправил към града. Той искал да се срещне лично с въпросния обущар и да види неговите добродетели. С голяма трудност той открил неговото дюкянче, седнал до тезгяха и започнал да го пита за живота му.
Мъжът бил най-обикновен и дори не му идвало на ум кой е този стар монах, който бил дошъл толкова неочаквано в неговия дюкян и се интересувал от него. Мъжът, докато продължавал работата си и без да отмества поглед от обувките, които поправял, отговорил благо:
- Стари човече, не знам дали въобще някога съм сторил каквото и да било добро. Всяка сутрин, щом се събудя, се моля и сетне започвам работа. Първо си мисля как всеки човек в този град , от най-незначителния до най-големия ще бъде спасен, а само аз ще получа осъждане поради безчислените ми прегрешения. А вечер, когато си лягам, си мисля отново същите неща.
Старецът се изправил в почуда, прегърнал го и го целунал, като рекъл развълнувано:
- Ти, братко мой, си като добър търговец, който е придобил безценния бисер без труд. Ето, аз остарях в пустинята, работех с пот на чело, ала не съм достигнал до твоето смирение.
Размисли за националния празник на Бълга...
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...