Тридесет години един демон се опитвал да съблазни монах и все се провалял. Накрая, след толкова години, той го прелъстил с блудство и монахът паднал. За падналия монах това било все едно да бъдат унищожени всичките му предишни тридесетгодишни трудове. Бесът дошъл при съгрешилия и му казал, че сега е отпаднал от Бога и е станал роб на греха и дявола.

- Сега ти си мой.

- Никога – аз съм раб Божий.

- Да, как може да си Божий, когато си паднал в мерзък грях? Ти си ужасен грешник.

- Е, какво като съм грешник? Аз съм Божий, а теб не искам да и да те знам.

- А нима не падна?

- А теб какво те засяга?

- Къде ще отидеш сега?

- В манастира.

- Нима в манастира има място за теб след това ужасно дело? Твоето място сега е в света. И при кого ще отидеш?

- При духовника на изповед.

Бесът всячески хулел духовника, за да спре монаха, но той държал на своето. А какво казал духовника? Той му прочел разрешителната молитва.

- Всички свои предишни трудове, брате, унищожи със своето падение. Стани и започни отначало.

А през нощта на игумена на този манастир, мъж с високодуховен живот, му се явил Господ Иисус Христос. Той държал за ръка монаха.

- Знаеш ли кой е това? – Господ попитал игумена.

- Знам, Господи, този монах е от моето стадо, макар и да е паднал.

- Знай също така, че това е монах, неподдаващ се на бесовските навети, склоняващи го към униние или отчаяние, а в самото си падение посрами беса и Аз го оправдах. 

Такова значение имат твърдостта и мъжествената готовност – когато претърпиш поражение в борбата, да я започнеш отначало, без да паднеш в униние или отчаяние.