С какви големи усилия се сблъсква езикът, за да каже такива прости слова: "Прости ми“, все едно някой го е заковал. Заковава го сам дявола и затова е така трудно да се произнесат тези така прости думи.

Но всеки човек, който веднъж е преодолял това препятствие, който за пръв път е изрекъл „прости“, чувства как неговото сърце се променя, и тозчас усеща в себе си тиха радост. Простил е – и Господ му е дал радост и душевен мир.

И повторно вече е още по-лесно да кажеш тази думичка „прости“, на третия път – съвсем леко. И човек се научава бързо и леко да иска прошка, и на неговото сърце му става леко, на него не лежи камъка на враждата и вместо ненавист в сърцето се въдворява свята любов… Словото „Прости“ – най-важното, най-задължителното.