Човешката реч изразходва огромна психическа енергия. Става обработка на голямо количество информация, съдържаща се в паметта, после тя се облича във формата на мисли и се предава чрез думи, като система от символи и код на човешката душа. Тук се включват емоциите и въображението.

А ако човек злоупотреби със словото, например ако целенасочено лъже, то той изгражда свой собствен илюзорен свят, който трябва да поддържа в паметта си и да извежда на бял свят. Всеки може да види това по себе си, колко променя човека многословието: той се чувства опустошен и уморен. След „пиршеството“ на пустите слова той се пробужда, подобно на пияница след запой, с отвращение към самия себе си. Мисленето на човека, който говори много, става повърхностно и доколкото е допустима тази дума, пошло.

Мълчанието съхранява огромни душевни сили. Тази енергия, която сме изхабили напразно, се влива в думите на молитвата, тя се настанява в човешката душа, подобно на скитник, завърнал се в бащиния дом.