Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06 14:12 - Слава Богу!
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 198 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.06 16:45


image

Нови истории за св. Гавриил (Ургебадзе)

Животът на стареца Гавриил олицетворява всичките девет блаженства, защото той бе беден духом и намери царството небесно. Той усещаше всяка проява на липса на любов с цялото си сърце и плачеше, бе кротък, бе гладен и жаден за правда - и се насити; той пося словото Божие и пожъна неговите плодове – усилваше вярата на хората, даваше им надежда и любов, водеше ги по истинския път. Бе милостив и чистосърдечен; мир и благодат струяха от сърцето му! Преследваха го заради истината, хулеха го и го гонеха по всякакъв начин заради Господа Бога. Ала той всичко претърпя. Той смело претърпя докрай единствено поради любовта си към Всевишния, Комуто посвети целия си живот.

Представяме ви извадка за няколко нови свидетелства относно стареца Гавриил, които потвърждават факта, че възлюбеният наш отец Гавриил е бърз помощник и молител дори в най-обикновени на пръв поглед случаи. Той е винаги близо и готов да помогне. Най-важното е да се молим, да не губим надежда и да се доверим на Господ.

Мака Шукидзе си спомня:

Преди няколко месеца посетих сградата на Общината в Кутаиси (град в Грузия – бел. пр.). Денят бе петък, Общината затваряше след половин час и бях наистина притеснена, че няма да получа документа, които ми трябваше, тъй като бях 735-та на опашката, а служителите обслужваха едва № 650. Имаше още 85 човека пред мен на опашката. Бях притеснена и започнах да нервнича и да мисля какво мога да направя, към кого да се обърна за помощ – вероятно към един от моите приятели, който работеше там като охрана. Обмислях тази идея, когато внезапно ми просветна да се помоля на отец Гавриил за помощ. Така и сторих. Започнах да разговарям със стареца Гавриил мислено: „Възлюбени дядо Гаврииле, знаеш, че ми е трудно, колко ми е важно да получа този документ, който трябва да изпратя по пощата днес… Помогни ми, моля те; знам, че можеш да го направиш!“ В продължение на пет минути се молех на старец Гавриил и говорих с него, молейки го за помощ. Бях обзета от необикновено спокойствие и яснота. Погледнах към опашката и №650 си свършваше работата, благодари на служителя и си тръгна. Внезапно на дисплея се изписа не 651, а 735.

Гледах и не можех да повярвам… Бе дошъл моя ред. Скочих, отидох при служителя, дадох си документите. Тогава друг гражданин дойде при нас и рече: „Знаете ли, аз съм 651, трябваше да е моят ред сега.“ Служителят се обърка, но приключи с моята работа за няколко минутки. „Очевидно имаше някакъв технически проблем, макар това никога да не се е случвало“, повтаряше изненаданият служител. Ала аз знаех, че това не бе технически проблем. Обичният св. Гавриил се бе погрижил за мен, бе ме съжалил и ми позволи да мина напред, така че да си извадя копие на моя сертификат. Съжалявам, че не казах за това на служителя и на гражданина, чието място бях заела, ала сега, четейки това, те ще разберат за случилото се и това ме радва.

Такива са чудесата на стареца Гавриил; така подкрепя той всекиго, който го призове за помощ.

Духовно чедо на стареца Гавриил, Кетеван Бекаури, си спомня:

Много ми бе трудно след кончината на старец Гавриил; неговата загуба ми тежеше. Сигурен съм, че ще се съгласите че е трудно, когато някой близък отиде във вечността. Така бе за мен. Месец след смъртта на стареца Гавриил, сънувах, че стоя в двора на катедралата в Сиони (град в Грузия), и там имаше множество народ. Всички те чакаха някого, молеха се и се радваха. И аз бях там сред хората, не разбирайки какво се случва. Видях една кола да спира и няколко свещеника слязоха от нея. Видях старец Гавриил са стои близо до колата и да гледа към нас. Толкова много ми липсваше, че започнах да плача и наум да му говоря: „Отче, беше с нас само допреди месец, бе юродив и ни насочваше по пътя на истината.. А сега си тръгна във вечността! Трябваш ни тук! Какво можеш да направиш сега?!“ Внезапно, старецът Гавриил ме погледна строго и високо изрече: „Какво мога да направя?! Гледай!“ и той се възнесе във въздуха, викайки с гръмотевичен глас: „Слава Богу!“ И всички в двора повториха възклицанието на отец Гавриил: „Слава Богу!“ Събудих се от този вик. Сякаш бях чул тези слова на живо. Това се случи през 1995. След това, ден подир ден, година след година, забравих всичко. Забравих за съня.

Деветнадесет години по-късно, през 2014 г., когато бяха извадени мощите на стареца Гавриил в манастира Самтавро, бях в двора на манастира през цялата нощ. Нещо невероятно се случваше в Мцхета, както и в цяла Грузия. Множество хора са бяха събрали! На сутринта бе решено да се преместят мощите на светия отец до църквата Светитсковели. Щом отвориха дверите на манастира Самтавро и хората видяха реликвария на отец Гавриил с неговите свети мощи, всички, без да бъде запланувано, извикаха „Слава Богу!“ Имаше няколко хиляди хора! Това възклицание се бе чуло от целия грах Мцхета. Тогава си спомних съня, който бях имал преди 19 години. Замръзнах както ходех, не можейки дори една стъпка да направя! Сълзи от радост и покаяние се стичаха по лицето ми! Сетне стареца Гавриил прошепна в ухото ми: „ А на теб не ти се вярваше!“

Вярвам, възлюбени отче Гаврииле!

Източник: otrhochristian.com





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 193234
Постинги: 287
Коментари: 137
Гласове: 154
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031