Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2018 16:09 - Йеромонах Серафим (Роуз): Трябва отново да станем християни
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Сегашната епоха е, в същинския си смисъл, епоха на абсурдността. Поетите и драматурзите, художниците и скулпторите изобразяват и обявяват света за изкривен и хаотичен, а човекът като обезчовечена част от този хаос. Политиците, били те леви, десни или в центъра, повече не могат да бъдат разглеждани по друг начин освен като способ, според който на общия безпорядък се дава моментно бледо подобие на ред; пацифистите и войнстващите кръстоносци са обединени в абсурдната вяра, че слабата човешка сила може да бъде лек за тази невъзможна ситуация със средства, която само я влошават.

Философите и другите предполагаемо отговорни хора на политическо, академическо и църковно ниво, когато не скриват себе си зад безличната и безотговорна фасада на специализацията или бюрокрацията, обикновено не правят нищо повече от това освен да разсъждават над разпиляното състояние на съвременния човек и неговия свят и да съчиняват безплодна „ангажираност“ към лишения от вяра човешки оптимизъм, към безднадежния стоицизъм, да строят експерименти върху ирационализъм на самата „ангажираност“, една самоунищожителна вяра във „вярата“.

Но изкуството, политиката и философията днес са само отражения на живота и ако са станали абсурдни, то това е така защото до голяма степен самият живот е станал такъв. Най-поразяващият пример на абсурдност в живота в последно време бе, разбира се, хитлеровия „нов ред“, в който един по начало нормален, цивилизован човек може да бъде едновременно завършен и вълнуващ интерпретатор на Бах (какъвто е бил Химлер) и изкусен убиец на милиони, или такъв, който можел да организира туристическа обиколка на концентрационен лагер ведно с артистична изложба. Самият Хитлер е бил човек на абсурда par excellence, преминавайки от нищото към световно господство и после обратно към нищото в рамките на около дузина година, оставяйки като свой паметник нищо освен един разрушен свят, дължейки своя безсмислен успех на факта, че той, най-празният сред хората, олицетворява празнотата на човека от неговото време.

Днес хитлеровия сюрреалистичен свят е в миналото; ала светът ни най-малко не е излязъл от епохата на абсурдността, а по-скоро е в по-напреднала – макар и временно притихнала– степен на същата болест. Хората са изнамерили средства, които изразят в по-пълна степен хитлеровото послание на разрухата - техните собствени отчужденост и нихилизъм; и в техните сенки човекът е притихнал парализиран, лутайки се между крайностите на външната сила и вътрешното си безсилие. Същевременно бедните и „непривилегированите“ са пробудили себе си към един по-осъзнат живот и търсят на свой ред изобилие и привилегии; тези, които вече ги имат пропиляват живота си в преследване на суетни цели или претърпяват разочарование, като умират от скука и отчаяние или вършат безсмислени престъпления. Сякаш целият свят се дели на тези, които водят безсмислен, празен живот, без да осъзнават това и на тези, които, знаейки това, полудяват и клонят към самоубийство.

Така е и с абсурдността; негативната страна на позитивната реалност. Разбира се, в нашия свят съществува елемент на безпорядък, тъй като след грехопадението човекът повлякъл и целия свят със себе си; поради това философията на абсурда не е основана на напълно лъжлива основа, а върху измамлива полу-истина. И когато Камю определя абсурдността като сблъсък между човешката потребност за здрав разум и нерационалността на света, вярвайки, че човекът е невинна жертва на света и че виновната страна е светът, той, подобно на всички привърженици на абсурдизма, отдава по-голямо значение на отделен аспект от изцяло погрешния възглед към нещата; и в своята слепота достига до извод, напълно противоположен на истината. В крайна сметка абсурдимзът е вътрешен, а не външен въпрос. Не светът е нерационален и хаотичен, а човекът.

Ако абсурдистът не вижда нещата такива, каквито са и дори не желае да направи това, християнинът е дори в по-голяма степен отговорен, ако не успее да даде пример на напълно ясен и цялостен живот, живот в Христа. Правейки компромис между това, което мисли и говори, и това, което върши на дело, той отваря път за триумф на силите на абсурда, на сатаната или на антихриста. Сегашната епоха на абсурдност е справедливата отплата на християните, които са се провалили в това да бъдат християни.

А единственият лек за абсурдизма се състои в това: трябва отново да станем християни. Камю е бил напълно прав, казвайки: „Трябва да направим избор между чудото и абсурда“. В това отношение и християнството, и абсурдизма са еднакво противоположни на провсещението, рационализма и хуманизма, които гледат на реалността като сведена единствено до разума и човешките категории. Трябва наистина да направим избор между изпълнения с чудеса християнски мироглед, в чийто център е Бог, а неговият край във вечното Царство небесно и абсурда, сатанинския светоглед, чийто център е падналата ни същност и чийто край е ада, както в този живот, така и в бъдещия век.

Трябва отново да станем християни. Безполезно е, всъщност е напълно абсурдно да говорим за реформиране на обществото, за промяна на хода на историята, за излизане от епохата на абсурдността, ако нямаме Христос в сърцата си; а ако Христос живее в нашите сърца, нищо друго няма значение.

Разбира се, възможно е да настъпи време след абурдността; но по-вероятно е – и християните винаги трябва да са подготвени за такова развитие – да няма такова време и епохата на абсурда да е последната. Това може да е последното свидетелство, което християните могат да дадат в тази епоха и в крайна сметка това да бъде кръвта на тяхното мъченичество.

Но това е причина да се възрадваме, а не да се отчайваме. Защото упованието на християните не е от този свят, нито в което и да е от неговите царства – именно тази надежда е отвъд абсолютния абсурд; надеждата на християните е в Царството Божие, което не е от този свят.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412877
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031