Божията воля и пътищата, по които хората поемат

Какво се случва, когато хората следват Божията воля, без значение колко странна или неочаквана изглежда и какво следва, когато упорито следват собствените си намерения? Ще намерите отговорите в тези три истории на отец Димитри Торшин, свещеник в църквата „Успение Богородично“ в село Озерское, намиращо се близо до гр. Козелск, Русия.

Първа история

“Без Мене не можете да вършите нищо”

Един от моите приятели бе богат човек, живеещ в Москва и притежаващ проспериращ автосервиз. В един момент подели бизнеса си с негов приятел и вложи голяма сума пари в начинанието. Изглеждаше, че всичко върви наред и той печелеше добре. При все това, понякога той се чувстваше депресиран и объркан, сякаш нещо липсваше в живота му, нещо, което бе по-важно от това да може да си купи всичко, което поиска.

Случи се така, че веднъж той се срещна с архидякон Хелиодор от Оптинската света обител и това предизвика промяна в начина му на мислене. Той внезапно проумя, че в живота има и духовна страна, която е по-важна от материалната.

Веднъж той попита отец Хелиодор „Как мога да променя живота си?“

Архидяконът го свърза със стареца отец Илий (Ноздрин). Без заобикалки отец Илий рекъл на бизнесмена: „Зарежи си работата и се премести в Белев“.

Тези думи подействали на бизнесмена като гръм от ясно небе. Как можел той да зареже добре уредения си живот в Москва и да изостави печелившия си бизнес? Плюс това, като се оттегли от фирмата, ще докара до фалит и своя съдружник…

Като чул тези доводи, старецът отвърнал: „Остави парите на своя съдружник.“

Приятелят ми на драго сърце приел съвета на стареца, безусловно вярвайки, че това е Божият Промисъл за него. И така той уредил документално прехвърлянето на своя съдружник, качил жена си(която работела в общинския съвет в Москва) в колата, натиснал „Белев“ на GPS устройството и поел към неизвестното.

Белев представлява затънтено градче с две павирани улици (останалите улички са черни пътища). Старецът благословил семейството на бизнесмена да се премести в Белев, но очевидно нямало къде да се настанят в този непознат град. И така когато пристигнали там, те просто продължили до края на павираната улица и после поели по един черен път. След като подминали няколко къщи, се натъкнали на улица без изход.

Те излезли и попитали минувачите дали някой не продава къща наоколо.

Минувачите отвърнали: „Случи се така, че ей тази къща, намираща се до вас, се продава.“

Семейството се настанило в тази къща. Бившият бизнесмен се заел с обновлението на близкия древен манастир, който бил изоставен от Съветските времена. Той събрал малка група от работници, които използвали ръчни колички, с които премахвали останките от изоставената сграда на огромната двуетажна църква. Старецът Илий им помагал със своите молитви и те се сдобили със спонсори почти незабавно. С помощта на спонсорите строежът бързо напредвал под управлението на бившия бизнесмен. Той бил добър архитект – в миналото си се бил занимавал с архитектура.

Така блеснал неговият архитектурен талант, като той си припомнял своите предишни умения. Също така започнал да се учи как да се моли и животът му процъфтявал и бил по-смислен. Очите му се изпълнили със светлина, нямало признаци на депресия и неговата жена, която много го обичала, била доволна, че мъжът ѝ бил щастлив и вече не бил депресиран.

Ясно е, че отначало те нямали изобилието и материалните блага, на които се радвали в Москва, ала в крайна сметка Бог устроил всичко по чудесен начин.

Например, веднъж неговият съсед му предложил няколко стари, построени преди революцията тухлени къщи в едно село на смешно ниска цена. Той употребил тези тухли да си построи прекрасна къща. Всички други проблеми били решени по подобен начин.

С течение на времето отец Илий го благословил да кандидатства да учи задочно в богословския факултет и той с радост го направил. Същевременно се разбрало, че къщата, която купил отначало, била собственост на свещеник и че наблизо имало църква, която била разрушена през съветските времена.

Всичко си идвало на мястото. Сега той планува да възстанови църквата и да служи там, ако е рекъл Бог.

Когато го срещнах наскоро, видях очите му да искрят. Очевидно водеше напълно пълноценен живот, без никакво объркване и имаше такава духовна радост, че можеше лесно да я споделя с останалите.

Трябва да се отбележи обаче, че подобно благословение не се дава всекиму; хората си го спечелват, като се научат да не разчитат на себе си и се доверят на Бога и Неговата воля.

За съжаление, това не винаги се случва, защото понякога хората решават, че могат да изградят щастието си тук на земята напълно самостоятелно, дори против волята Божия. Без значение колко изкушаващо може да изглежда подобно решение, за съжаление неговият край винаги е трагичен, защото Бог е рекъл: “Без Мене не можете да вършите нищо”.

Следващата история е за подобен трагичен избор.

Втора история

„Избраникът ти ще дойде при теб след десет години“

Когато бях юноша, веднъж семейството ни бе събудено от нашата съседка, една стара жена. Тя ни помоли да я скрием от собствения ѝ син, който заплашвал, че ще я убие. Без съмнение ситуацията бе наистина сериозна, тъй като неведнъж със собствените си очи съм виждал синът ѝ да размахва брадва, заплашвайки я с удар и едва в последния момент отместваше брадвата. Освен проблемите с алкохолизирания и непокорен син, тя също така имаше проблеми и със съпруга си, който също така бе побойник и пияница. Всичките ѝ братя и сестри, които живееха наблизо, бяха в същото нещастно положение.

Старата жена остана при нас няколко дни, без въобще да се оплаче. Веднъж тя ни разказа своята история. Тя и нейните братя и сестри знаеха защо ги е сполетяла такава участ.

В началото на ХХ в. тази старица, която тогава била 18-годишна девойка, се запознала с добър и здраво работещ млад мъж. Те решили да се оженят. Тъй като родителите на момичето живеели близо до Оптинската света обител, те казали на дъщеря си да отиде при стареца Анатолий (Потапов) и да го помоли да благослови брака им, тъй като с духовното си зрение той можел да види нещата по-добре и по-ясно, отколкото те можели със своята светска нагласа.

Момичето заедно със сестра си отишли при стареца и поискали той да благослови женитбата. Обаче старецът не дал благословение. Вместо това той я предупредил много строго да прекрати нещата и добавил: „Бог не благославя тази женитба. Не се омъжвай за него. Твоят избраник ще дойде при теб след десет години.“

Думите на старецът прозвучали много странно на младото момиче и тя не могла да ги приеме. По пътя си на връщане сестрите решили да излъжат родителите си и да им кажат, че са получили благословение за венчавката. И двете се надявали, че лъжата им никога няма да бъде разкрита.

Момичето се омъжило и родило деца, но животът им тръгнал наопаки. Непрекъснати беди ги сполетявали. Мъжът ѝ бил пратен на заточение. Тя не могла да отгледа децата си както искала. Животът ѝ бил много тъжен.

Точно десет години по-късно един мъж дошъл да я посети. Той живеел в нейното село и трябвало да напусне поради някаква важна причина. Мъжът казал, че бил влюбен в нея от младини и че никога няма да я забрави. Искал да се ожени за нея и да осинови децата ѝ.

Тя отказала, тъй като не знаела дали мъжът ѝ бил все още жив там където бил заточен, но тозчас разбрала какво е имал предвид старецът десет години по-рано.

Така се случва, когато хората мислят, че тяхната гледна точка е най-правилната и не следват Божията воля в своя живот или дори тръгват против нея.

Трета история

„Светителю отче Николае, моли Бога за нас!“

Миналата пролет на деня на св. Николай получих обаждане от едно от близките села. Селяните бяха забелязали, че една възрастна жена, живееща на края не селото, не бе излизала от известно време от къщата си. Когато отишли да видят какво става, открили, че тя лежи болна на легло, неспособна да се изправи. Съседите извикали линейка и за всеки случай се свързали и с мен. И така, аз си сложих епитрахила, взех Светите Дарове и отидох да я видя.

Показаха ми къде живее. Къщата бе малка и стара, разположена почти насред полето. Портата не бе залостена. Мястото бе самотно и запустяло, наоколо нямаше никого. Открих жената легнала в една от стаите.

„О, скъпи отче Николай, благодаря, че ми проводи своя пратеник!“, извика радостно старата жена, щом ме видя.

Трудно ми е да опиша радостта, която видях на лицето ѝ. Името ѝ бе Мария. Цял живот бе работила като млекарка в кооперативна ферма. Не бе ходила на църква, тъй като наоколо нямаше такава; при все това от майка си знаеше, че е била кръстена.

С началото на войната през 1941 г. мъжът на Мария бил повикан в армията. Това извънмерно я натъжило. Била объркана и неспокойна, плачела непрестанно. Една нощ се почувствала много зле и тогава ѝ се явил св. Николай Чудотворец, изглеждайки точно както бил на иконата на майка ѝ.

„Защо толкова се терзаеш, глупачето ми? Мъжът ти ще се върне вкъщи жив и здрав. И ако някога ти потрябвам, просто ми кажи и аз ще се погрижа за теб.“

След като я ободрил, той си тръгнал. Всичко станало така, както предрекъл светеца. Мъжът ѝ се прибрал вкъщи здрав и през целия си живот тя усещала закрилата и подкрепата на св. Николай. Винаги прибягвала да неговите молитви.

Не можех да убедя Мария, че далеч не съм пратеник на св. Николай, а обикновеният селски свещеник Димитрий Торшин от църквата „Успение Богородично“ в с. Озерское.

Старицата слушаше с голямо внимание и почит всяка дума, която казвах относно вярата, Бог и вечността. След това чух нейната откровена изповед, като тя се опитваше да си спомни всяко свое прегрешение от времето на своята младост до този момент. Сетне тя взе св. Причастие.

Мисля, че митрополит Антоний Сурожски описва светците като хора, които са се отказали от себе си, отворили са сърцата си за Бога и получили толкова много от Неговата благодат, че подобно на препълнени съдове, тази благодат се изливала върху хората около тях. Както казва преп. Серафим Саровски, щом един човек получи спасение и мирен дух, хиляди около него ще се спасят.

На път за вкъщи си помислих, че св. Николай и неговата благодат надхвърлят границите на държавите и времето. Разсъждавах над тази необикновена връзка между Архиепископът от Мала Азия, който живял през четвърти век и съветската млекарка от отдалечено малко селце, която не знаеше почти нищо за Бога.

Мислех за чудодейното утешение, което ѝ било дадено, кагото била разтверожена и подкрепата, която бе получила в трудния си живот по време на самотните си години. Чудех се защо старата жена бе заболяла по време на празника на св. Николай (летни) и защо селяните бяха решили да ме повикат заедно с линейката.

Между другото, Мария така и не разбра, че този забележителен ден, когато бе получила благата вест, изповяда се и взе св. Причастие, бе също така деня на нейният небесен покровител.

По-късно разбрах, че скоро след моето посещение Мария починала. Стана така, че целта на моето случайно посещение (дали все пак бе наистина случайно!?) бе да се подготви нейното отпътуване за вечния живот…

Светителю отче Николае, моли Бога за нас!!!

http://orthochristian.com