Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05 12:58 - Не искам да съм вярваща (притча)
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 170 Коментари: 1 Гласове:
2



image

-         - Мамо, не искам да съм вярваща! Искам да бъда като всички! – казва на своята майка след училище първокласницата Альонка.

-        -  Защо? – попитала я майка ѝ.

-         - Защо трябва всички да ми се присмиват. Плаче ми се от това. Ако не ми разрешиш да бъда невярваща, няма да ходя повече на училище!

-  Добре. Дай да поговорим, а после ще избереш сама. Съгласна ли си?

Альонка кимнала в знак на съгласие и седнала да майка си. А майка ѝ започнала да разказва:

- Дъще, когато беше още на пет месеца, се разболя много тежко. Пет месеца – това е много малко време. Тъкмо се бе научила да седиш и носеше съвсем мънички панталонки и ризка. Много плакахме с баща ти. Толкова не искахме ти да умреш, нашата първа дъщеря, нашето бебенце. А лекарите казваха, че не могат да те излекуват. Двете с теб лежахме в болницата. В твоите малки тънки ръчички лекарите понякога вкарваха игли и системи. Когато се задъхваше, ти даваха кислородна маска и ти биеха какви ли не инжекции. Изпаднах в отчаяние. Животът си отиваше от теб с всяка изминала минута. И така една нощ, когато отново започна да се въртиш и плачеш, аз, измъчена, застанах на колене, както много отдавна ме бе научила моята стара баба, и започнах да се моля: „Господи, ако Те има, ако Те има в този свят, спаси дъщеричката ми! Изцели я! Направи това чудо, Господи! Никога няма да забравя за това!“

След това дълго време плаках, стоях на колене и в започнах да усещам покой в сърцето си. Спомних си детството си, вярващата си баба, нейните разкази за Христос, нейните простички молитви. На мен нямаше кой вече да помогне. Никой не можеше да те спаси, освен Той - Иисус. И знаеш ли, Альонка, Той направи това.

След тази моя първа молитва в живота ми ти крепко заспа. А след известно време, за почуда на всички лекари, теб те изписаха съвсем здрава от болницата и се прибрахме вкъщи. Аз и баща ти бяхме най-щастливите хора на света. Ние на всички и навсякъде разказвахме какво направи с нас Господ. Лекарят, който те лекуваше, призна, че е престанал да бъде атеист. Така станаха нещата, дъще.

От там насетне много обикнахме Господа, Който извърши такова чудо. Сега ти трябва да решиш, Альонка: искаш ли да растеш вярваща или не. Помисли какво стори с теб Иисус, колко те обича Той. Трябва ли да забравиш за това заради някого си? Вече си голяма, сама трябва да решиш. А аз ще отида да приготвя обяд.

Когато майката се върнала в стаята, момичето стояло на колене и шепнело:

-         -  Иисусе, прости ми! Моля Те, прости! Не знаех, че си направил толкова много заради мен. Искам винаги да съм вярваща, Господи!




Гласувай:
2
0



1. ivoki - Това ме разплака !
02.05 15:57
Това ме разплака !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 207606
Постинги: 299
Коментари: 139
Гласове: 164
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31