Володя живял със семейството на чичо си два месеца, а после се настанил в апартамент недалеч от работата си. Започнал работа като шофьор във фирма, занимаваща се с озеленяване, записал се на вечерно училище (Професионално-техническа гимназия №8) и започнал да се занимава с бойни изкуства.

След уроците Володя тренирал в спортната зала. Тук дошли и първите изпитания на вярата му.

Треньорът му се занимавал с йога и той карал учениците си заедно с бойните похвати да практикуват медитация. Володя, усещайки, че това е предателство спрямо християнската му вяра и чувствайки вътрешно отхвърляне към йога като нещо чуждо нему, отказал да я практикува. „Понякога се уморявах физически до краен предел от упражненията, написал той на свой приятел, но отказвах да изучавам йога, защото разбирах, че от нея се измъкват трудно, подобно на нашето село, макар че в него се опиват с вино, а тук със собствената си гордост.“

Отказът му провокирал неодобрението на учителя. Той се опитал да убеди младият сибирец относно необходимостта от изучаване на йога, за да развие своята смелост и решимост. Но след като изслушал всички негови доводи, Владимир спокойно му казал: "Можем да се научим на кураж и решимост от нашите бащи и деди. Но не виждам никакъв смисъл да ги взаимстваме от индусите.“ След този разговор Володя бил освободен от тренировката. Но той въобще не се засегнал. Така само се затвърдило мнението му, че бойните изкуства не са подходящо занимание за християнина.