Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:22). Тези апостолски слова се отнасят не само за физическото възкресение на хората, а преди всичко за духовното обновление. Тъй като смъртта може да бъде както физическа, така и духовна (когато душата изгуби божествената благодат), така и възкресението може да бъде физическо (когато душата се върне в тялото) или духовно ( когато душата придобие божията благодат). Духовната смърт на Адам, дошла от изгубеното общение с Бога, предшествала неговата физическа кончина. Смъртта, настъпила поради морален упадък, се предала от Адам на целия човешки род. Възкресението на Христос отбелязва началото на нашето духовно възкресение, пробуждането на духовния копнеж към моралното ни обновление.

Имайки предвид духовното възкресение на вярващите, нашият Господ казва: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят ( Йн. 5:25). Това означава че хората, след като повярват в Сина Божий, се раждат отново чрез тайнството Кръщение и имат възможност да водят духовен живот. Божията благодат става действена и започва да води човек към съвършенството. Поради това апостолът утешава християните, напомняйки им, че те, в противовес на неповярвалите езичници, вече са възкръснали заедно с Христа (Кол. 3:1).

Духовното възкресение в този живот служи за основа за физическото възкресение, което ще се случи със силата на Всемогъщия Бог в последния ден на този свят. От там насетне душите на всички починали ще се върнат с техните тела и цялото човечество ще оживее, без значение как и къде всеки отделен човек е умрял. Господ е предрекъл всеобщо възкресение, казвайки: иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий; и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан 5:28-29). На този ден външният вид на всеки човек ще отговаря на неговото или нейното вътрешно състояние: някои от възкръсналите ще са светли и радостни, ала другите ще изглеждат ужасно и грозно, подобно на живи мъртъвци.

Човек трябва да прави разграничение между всеобщото възкресение, което ще стане в края на времената и отделните възкресения, които Господ Иисус Христос и Неговите ученици извършили. Няколко примера за това са възкресението на дъщерята на Иаир, синът на Наинската вдовица, умрелият от четири дена Лазар и т.н. – всичко това били случаи на временно събуждане от смъртта. Както знаем, известно време след това всички тези възкресени хора умрели отново, както се случва с всекиго. Но при всеобщото възкресение всички хора ще възкръснат от мъртвите към живот със своите възкресени тела завинаги. Възкресението на мъртвите при свършека на света ще бъде всеобщо и едновременно, както за праведните, така и за грешниците. Тогава всички ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан 5:25).

От Писанието човек може да направи извод, че видът на възкръсналите праведници ще бъде различен от този на възкръсналите грешници. Възкресените тела по същество ще са онези, които са принадлежали на техните души в по-раншния живот. Както казва Апостола: ТОВА тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие (1 Кор. 15:53). Но същевременно, те ще бъдат преобразени. Телата на праведниците ще бъдат нетленни и безсмъртни. Те ще бъдат напълно свободни от слабостите и немощите на сегашния живот; те ще са духовни, небесни, подобни на тялото на възкръсналия Христос. Животът подир възкресението ще бъде ангелоподобен. Що се отнася до грешниците, техните тела ще отразяват върху себе си състоянието на техните души.

Празнуването на Великден се отбелязва от Православната Църква с такава радост, защото през този пасхален период се усеща, повече отколкото по всяко друго време, живителната сила на Христовото възкресение, сила, която е която е детронирала принцът на мрака, освободила е душите от бездната на ада, открила е райските двери, свалила е оковите на смъртта и е вляла нов живот в душите на верните.

За отбелязване е, че по време на Великден пасхалната радост до голяма степен се усеща от много хора – не само от тези, чиято вяра е силна, а също и от тези, чиито дух е охладнял и отдалечен от Бога. На този ден се радва цялото творение, празнувайки победата на живота над смъртта.