Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03 10:32 - Старец Ефрем (Аризонски): Страшна, но и поучителна история
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 163 Коментари: 0 Гласове:
2



image

Спаси ме от ръцете на бесовете, понеже те като много песове ме обкръжиха

Канон за изход на душата от тялото

 

Когато братството ни бе първоначално основано, се случи страховит, но и същевременно поучителен инцидент със стареца на скита; по-възрастните отци със сигурност помнят това. Този старец, който боледуваше от сърце, ме извика един ден, за да го изповядам. Наистина, проведохме изповедта, ала изкусителят се намеси и убеди стареца да скрие някои свои прегрешения. Вероятно те се бяха случили, докато той все още живеел в света. Когато сърдечното му състояние стана сериозно и той разбра, че времето на отпътуването му от този свят наближава, той изпрати своят брат да се върна за нова изповед. Неговият брат, който също бе монах, ми каза, че старецът е нетърпелив и ме помоли да разбера какво се случва и да се опитам да го поуспокоя, преди душата му да си замине. Бях изненадан от това, тъй като знам, че поначало монасите са търпеливи при изкушенията и болестите и не се притесняват особено от болката.

Когато пристигнахме и видях стареца, разбрах, че това не е нетърпение, но че вместо това му се случва нещо непознато, нещо, което касаеше неговата душа. Казах на брат му да ни остави и че желая да поговоря със стареца насаме. Седнах до него и разбрах, че е заобиколен от демони.

„Геронда, заобиколен ли си от зли духове?”, му рекох.

„Да, свети отче.”

Видях, че е развълнуван, оглеждайки се наляво и надясно, сякаш опитвайки се да се защити от подивели кучета, които са го наобиколили и го нападаха. Видях също така, че е много съсредоточен, погълнат от нещо, което демоните му казваха. Опитвайки се да му помогна, промених малко интонацията на гласа си и му казах:

„Геронда, какво ти рекоха демоните?”

„О! Не мога да кажа какво ми казват.”

„Не, не, бъди много внимателен, защото те знаят нашите грехове по-добре, отколкото ние ги помним.”

Малко по малко той започна да ми разказва какво му казват демоните. Те го обвиняваха в най-различни прегрешения, които той не бе изповядал и му ги откриваха, за да го отчаят. Получавах цялата информация чрез него, надявайки се, че Бог ще бъде милостив към този човек в този отчайващ за него момент. Продължавах да настоявам той да изповяда своите грехове както ги чуваше от демоните, което той направи. При все това, като виждах, че той продължава да се мъчи, развълнуван, неспокоен и отчаян, аз му казах:

„Старче, ще излезна за малко, но ще се върна.”

„Не, скъпи ми духовни отче, остани до мен!”

„Всичко е наред, ще изляза само за две-три минутки; няма да се бавя, ще се върна.”

Тръгнах си и отидох при отците от нашето братство, и им рекох:

„Отци, старецът е в затруднено положение. Нека му направим молитвена броеница.” Направихме му броеницата и когато се върнах при стареца, той се бе успокоил.

„Какво става, геронда? Къде са те?”, му казах.

„Тук. Всички псета са още наоколо.”

„А какво ти казват?”

„Сега са замлъкнали.”

„Отлично!”

През нощта, когато влезнах в килията си за личното си правило и започнах да се моля, усетих, че демоните, които бяха при стареца по-рано, сега са в собствената ми килия, като ми причиняваха безпокойство. През всичките тези години, това със сигурност бе първия път, когато се сблъсквах с толкова демони, опълчили се срещу мен, толкова близко, толкова осезаемо. Пуснах осветлението, за да почета, но не можех да чета. Демоните бяха навсякъде, от всички страни. Въобще не се уплаших, защото знаех, че те са тук, за да ме уплашат, така че да не се върна при стареца, за да му помогна. Казах им да вършат работата си, а аз ще свърша своята. След св. Литургия се върнах при болния и почти умрял човек с още един духовен отец, с когото извършваме светите тайнства Миропомазание и Изповед. Попитах стареца точно определен въпрос:

„Добре, само демони ли дойдоха? Къде ти е Ангелът-хранител?”

„Той също е тук.”

„Но защо не те взема?”

„Чака заповед свише.”

„Така, виждаш своя Ангел-хранител, но виждаш ли също така и нашите?”

„Виждам ги. Вашите Ангели носят нещо подобно на корона на главите си. Нещо повече, те носят отличителен знак, че са Ангели-пазители на духовни отци.”

Той също така ми разказа, че в понеделник ще има празник - тогава бяхме петък - на който щяха да присъстват определени хора, които ги нямаше тук.

Разбира се, той говореше за своето погребение и тези хора бяха там наистина в понеделник.

През последните му дни демоните искаха да го съкрушат с нещо сериозно, защото бе изповядал всичко останало. Тъй като бяха изгубили по всички свои обвинения, бяха яростни и се опитваха да го хванат с нещо накрая. Денят преди смъртта на стареца изпратих отец Йосиф на бдение и да се помоли с броеницата за него, за да му помогне. Когато отидох на сутринта, старецът ми рече в присъствието на останалите, които бяха там:

„Добри ми изповедниче, нека ти разкажа как демоните почти ме хванаха и как щях да погубя душата си”.

„Как стана това, геронда?”

„Миналата нощ демоните ми казваха, че ще се оправя и всичко ще отмине, ако изпия ето тази кана, пълна с вода. Разбира се, осъзнах, че ако я изпия, щях да се подуя и умра, и бях завладян от мисълта да го направя, за да прекратя страданията си. А когато помолих един отец да ми подаде каната с вода, брат ми го предотврати, като му каза, че ако я изпия, ще се пръсна. Така, те не ми я дадоха и бях спасен.”

Накратко, след св. Литургия в неделя, посетих старецът отново и го намерих много спокоен, стоящ във фотьойла си.

„Добре съм, скъпи изповеднико. Нека Бог те възнагради за това, което направи.”

„Отивам да полегна за час”, отвърнах аз, „Защото бях на бдение миналата нощ и ще дойда после да те видя.”

„Добре, отиди да починеш, геронда”.

И така, накрая си тръгнах. Когато се събудих след час, отците ми казаха, че камбаната е прозвучала преди поволин час. Ах, рекох си, той трябва да е напуснал този свят. И наистина, старецът бе починал.

image

Горният случай показва човек, който не е бил добре подготвен за изхода си от този свят. Сега ще ви разкажа за случай на добре подготвен духовен човек, така че да можете да видите разликата в тези два примера.

Добре подготвеният човек бе моят Старец, Йосиф Исихаст. Когато той стоеше на молитва, в даден момент преосмисляше събитията от деня, за да разбере коя страст бе все още жива и кои слабости още го безпокоят и вземаше ново решение да се пребори с тях и да ги премахне. Това се случваше всяка нощ по времето, когато се молеше. Така целият този труд го бе подготвил толкова добре, колкото е въобще възможно за човешката природа. Мога да кажа това, защото той често ми казваше: ”Дете мое, трудното е да преминем моста на смъртта. След това, по Божията милост, за всичко вече е промислено.” Това бяха словата на един добре подготвен човек.

Никога не съм виждал толкова смел човек, който с такова дръзновение да се изправя пред страховете, присъщи за всеки човек. Това намери потвърждение в най-различни ситуации, свързани със смъртта му. При една от тях той плачеше поради голямата любов на Христос и нашата скъпа Богородица. Не съжаляваше за нищо. Чакаше смъртта подобно на празник, като облекчение от теготите на този свят. Той чакаше този час, за да види Божието лице, да му се наслади, да бъде преизпълнен с красотата му. Чакаше, за да влезе в ангелските селения, които дълго бе обитавал.  Поради това малко преди смъртта си започна да се тревожи и казва: „Ама защо не си тръгвам? Откровението Божие бе ясно и точно. Бог е взел Своето решение. Защо тогава се бавя?” Казах му, че ще се молим за неговото заминаване. И наистина, двадесет минути по-късно, докато говореше с отците, той погледна нагоре към небесата и съзря нещо, което само той можеше да види и не можеше да намери думи, с които да ни го опише. Сетне се поклони и каза: „Тръгвам си, заминавам. Блаженство; всичко свърши.” Затвори очи, заспивайки като блажен човек и замина за другия свят.

Трябва да се стремим да придобием ценното спасение. Тази борба не е игра. Не сме дошли тук просто да съществуваме и да живеем, без да ни е грижа. Човек е трудно да си представи колко е важен този въпрос. Бог е жив и поради това спасението на човека е нещо, което е отвъд сериозността, защото ако изгубим душата си, това нещастие е вечно. Не трябва да приемаме това лековато и да го оставим да ни се изплъзне. Сериозността му ще ни стане ясна напълно, когато наближим смъртния си час. Тогава умът ни схваща тази реалност и нещата стават сериозни. Детинското мислене остава настрана. По това време човекът вижда, че всичко, което е чул за смъртта, което е прочел, всичко, за което е предупреден, се сбъдва. Най-вече, разбира се, той вече усеща смъртта, и осъзнава, че си тръгва. Съзнанието започва да разсъждава и да се пита: „Какво ще се случи сега? Къде отивам?” Съвестта става красноречива и започва непрестанно да работи: „Това се случи, и онова, а и другото също.” Изглежда му, че чува всичко това за пръв път: „Ама кога се случи всичко това и при все това не ме притесни?” Разбира се, небрежността и леността, както и потъмняването на ума са покрили всичко, подобно на падаща завеса. А сега задухва вятърът на приближаващата се смърт и нещата стават ясни. Душата, виждайки реалността на случващото се, започва да губи кураж: „Какво ще се случи сега? Мога ли да се върна?”

„Не”, отвръща съвестта, „Сега ще продължиш към истината.”

Човекът вижда злите демони да идват. Те дълго и невидимо следват невидимите знаци. От опит знаят, че приближава смъртния час и те го очакват, сядайки на предните места. Искат да са първите, които ще дойдат и да шокират и ужасят душата с отвратителния си вид. Вадят листите с греховете на душата , за да я отчаят и обезнадеждят. Душата трепери и въздиша, и когато съзре своя Ангел-пазител - или повечко Ангели - обръща взора си, търсейки и умолявайки за помощ. Ала Ангелите помагат според делата на човека. Сетне душата обръща погледа си към близките, приятелите и братята; въздига ръцете си, молейки за помощ, но от другите няма подкрепа. И най-сетне единствената ѝ надежда е да се обърне към Божието милосърдие.

Всички неща, които казахме, са реалност и истина. Виждали сме как мнозина си тръгват от този живот. Чували сме най-различни разкази относно събитията, които стават по време на смъртния час. Всичко това съответства на прочетеното в Светоотеческото Предание. Тези неща също така ще се случат и с нас, поради което трябва да ги помним е да предприемем необходимите действия. Постоянното помнене на смъртта трябва да ни прави въздържани и да ни възнася над светските неща, които виждаме тук долу. Мисълта ни винаги трябва да е свързана със смъртта, заминаването ни, възнасянето ни към Божия съд и правда, както и положението в рая, сравнено с ада. Молитвата ни трябва да е възможно най-продължителна. Трябва да водим борба, защото молитвата на борещата се душа бива чута от Господа. Тя има дръзновение, особено през смъртния час,  и ще посрещне ситуацията по-различно.

Нека мислим дълго за тези неща. Това е светоотеческата истина. Тя е от живота. Тя е от Божието откровение. И нека бъдем вдъхновени да се борим дотолкова, че да се сдобием с вечното спасение.


 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 202145
Постинги: 298
Коментари: 139
Гласове: 162
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031