Преди всичко се молете непрестанно и благодарете Богу за всичко, което става

Св. Антоний Велики е реалист. Неговите правила или канони не са някаква формула, която той открил и ни оставил. Във всяко от тях има нещо уникално що се отнася до живота на монаха и ако някое от тях бъде нарушено, всичко се срива. Той казва, че трябва да се молим непрестанно, но същевременно да благодарим Богу за всичко, което ни се случва. Той посочка пресечната точка на тези две обстоятелства, които не могат да се разглеждат поотделно, а са взаимосвързани. Благодарим на Бога да приятните неща, ала още повече и за останалото: в живота нещата не винаги се случват така, както бихме желали. Например молим се, но понякога сякаш Бог не ни чува. Отправяме молитви за здраве, а то се влошава. Молим Бог да ни даде определени неща, но той не ни дава нища. Всичко сякаш е наопаки.

Хората, които не се научат да благодарят на Господ за всичко, особено за несполуките, не могат да напреднат въобще от положението, когато са били деца. Те не отбелязват никакъв прогрес. И, разбира се, когато майките им ги родили, подобни хора били невинни бебета, имали са естествена святост, докато ние имаме жестокост и познание, които ни правят греховни. Така че трябва да се научим да благодарим на Бога. Когато имаме лоши помисли, когато нашият ближен каже нещо и почувстваме омраза в себе си, необходимо е, по всяко време, да възблагодарим Богу и да се усмихнем на брата си. Докато не сторим това, не можем да напреднем и крачка, тъй като всичко ще ни се струва покварено. Тогава с особена сила другите хора и обстоятелствата ще ни накарат да имаме лоши помисли, изкушения, страсти и чувство на обърканост. 

Непрестанната молитва и благодарността към Бога за всичко, което се случва са необходимите предпоставки, за да водим един естествен живот.  Ако хората не са благодарни на Бога за всичко, те не могат дори да се помолят, нито да живеят като монаси. Хората трябва да са благодарни каквото и да им се случва, независимо дали то идва от вътрешния им свят или от ближните, както и от враговете и демоните.

Непрестанната молитва и благодарността за всичко са пряко свързани с личното ни правило. С други думи, всеки може да изпълни своето правило и да се научи на непрестанна молитва. Ако човек иска да отдели своето правило от непрестанната молитва, ще претърпи неуспех и с двете. Това е основата и трябва да я запомним. Ако пропуснете своето правило за два дни ще видите, че ще забравите даже да кажете „Слава Богу“ макар веднъж дневно. Това е закон.