Божието присъствие ни дава надежда в живота. Всичко да правим, да се подвизаваме, да живеем в днешния ден, насъщният ни хляб дай ни днес!

Изживейте богоугодно днешният ден, колкото може по-красиво, по-добре, по-радостно, по-благословено с Божията помощ. Оставете утре, то не ни принадлежи, принадлежи на Бога, както и вчерашният ден, няма го и това е. Гледайте на днешния ден. „Ако даде Бог и сме живи и здрави ще направим това и това“. Говорете така: „С Божията помощ, ако е рекъл Бог, ще направя това и това.“ Знаете ли каква надежда дава това на нашето сърце? Преди всичко останало премахва от нас стреса, който ни разяжда с мисълта, че непременно сме длъжни да направим определени неща, и горко ни, ако не стане така! А правете това, на което сте способни, като хора – и ако стане , добре, и да не стане – пак добре. Светът няма да се свърши, нищо кой знае колко съществено не е станало. Не се привързвайте към вещите, те са преходни, временни, не си губете времето в суета.

Ако можеш да направиш нещо определено, то тогава го направи. Направил си го? Благодари на Бога, че си успял, зарадвал си се, че си направил нещо добро и полезно за теб и семейството ти. Не си успял да го сториш? Бъди благословен! Остави това в Божиите ръце. Пълното доверие в Бога снема от нас стреса, който разяжда дори и малките деца, които също преживяват стрес. А дали това ще е угодно Богу? Постави този въпросителен знак. Ала ние често казваме: Не! Трябва да направя това на всяка цена! Но откъде знаем, че именно така трябва да стане? Защо трябва да е така? И какво би станало, ако става всичко, което пожелаем? Знаете ли, животът ни е толкова променлив и не винаги всичко зависи от нас, така че ако човек получава всичко, което поиска, то той с лекота може да разруши своя живот. Добре, нещо се е получило както желаем, но друго не е станало така. Тогава защо с такова усърдие разрушаваме своя живот. Приемете настоящата реалност, приемете вещите такива, каквито са.