Авва Доротей е казвал, че онзи, който се обляга на своя разум или на своето мнение, не е възможно да се подчинява, или да следва добрия пример на ближния.

Бидейки обхванати от страсти, ние никак не бива да вярваме на своето сърце. Защото лошото правило и правото из­кривява.

Който не пренебрегне всички неща, слава и те­лесен покой, а заедно с това и самооправданието, той не би могъл нито да отсича своите пожелания, нито да се избави от гняв и скърби, нито да успокои ближния.

Не е велико нещо да не осъждащ, или да съчувствуваш на оногова, който е в скръб и ти се покорява. Но велико е - да не осъждаш оногова, който ти противоречи, да не му отмъщаваш, да не се съгласяваш с ония, които го осъждат и да се радваш заедно с ония, които са предпочетени пред тебе.

Не търси любов от ближния, защото който (я) търси, се смущава, ако не я намери. Но, по-добре ти сам прояви любов към ближния и ще се успокоиш и по този начин и в ближния ще предизвикаш любов.

Който извърши угодно дело на Бога, той непре­менно ще изпадне в изкушение. Защото всяко добро дело или се предшествува, или се последва от изкушение, та и онова, което се прави заради Бога, не може да бъде сигурно, ако не бъде изпитано чрез изкушение.

Нищо не свързва хората помежду им така тясно, както когато те си сърадват (един другиму) във всичко и имат една­къв начин на мислене.

Дело на смиреномъдрие е, да не пренебрегваме подая­нието на ближния; и трябва да го приемаме, макар да е малко и не­значите лно.

Ако ми се случи някаква работа, по-приятно ще ми е да постъпя според съвета на ближния, макар и да я проваля по неговия съвет, отколкото добре да я изпълня, следвайки собствената си воля.

Добре е, във всяка работа сам да се погрижиш за онова малко, от което се нуждаеш, тъй като не е полезно въввсичко да бъдещ спокоен.

Във всяка работа, която ми се случва, никога не съм искал да се ограждам с човешка мъдрост, но, каквато и да бъде тя, аз винаги постъпвам според силите си и всичко предоставям на Бога.

Който няма своя воля, той винаги изпълнява своето желание. Доколкото такъв няма свое желание, то, каквото и да се случи (с него), той във всичко е доволен и се оказва, че той винаги изпълнява своите желания. Защото той не иска работите да стават така, както той желае, но иска те да стават така, както ще си станат.

Неприлично е за когото и да било, да поправя брата: и тогава, когато онзи съгреши против него. Пък и в друго време не бива да върши това с цел да отмъсти.

Любовта към Бога е по-силна от естествената любов.

Не прави зло дори и на шега, защото се случва, че някой отначало, шегувайки се, върши зло, а после, без да иска, се увлича от него.

Не бива да желаем да се освободим от страстта с цел да избегнем произлизащата от нея скръб, но, поради пълна не­навист към нея, както е казано: с пълна омраза ги мразя, те ми са врагове (Пс. 138,22).

Не е възможно някой да се разгневи против своя ближен, ако сърцето му най-напред не се възгордее над него, ако не го унижи и не счете себе си по-горе от него.

Признак за това, че някой доброволно изпълнява страстта, служи неговото смущение тогава, когато го изобличават или поправят. А ако пренася изобличението, т. е. вразумяването, без сму­щение, това е признак, че някой е бил победен от страстта, или я е изпълнил по незнание. На нашия Бог подобава слава во веки веков. Амин.

из "Църковни слова"