Няколко истории за св. Гавриил (Ургебадзе)

Св. Гавриил (Ургебадзе)... Всички, които познаваха стареца Гавриил помнят, че той бе крайно обикновен, смирен, любещ, като в същото време бе незабравим. Когато се бе разгневил или порицаваше някого, човек имаше усещането, че Всемогъщият говореше през неговата уста – такава Божествена сила и власт притежаваха словата му; но щом забележеше, че някой се покайва, го прегръщаше, притискаше го до гърдите си, като вдъхваше надежда и обич в сърцето на възлюбения. „Юродивият“ старец днес, в наше време, продължава да усилва вярата на хората, да влива по невидим начин в сърцата им любов, а понякога и видимо, появявайки се сред вярващите, независимо от религията, обикновени хора, които прохождат по трънливия път на спасение, известен като Православие.

Отец Гавриил е роден на 26 август. В негова памет сме подбрали няколко истории за него, едната от които се случи докато бе жив, а другите след кончината му. Те потвърждават, че присъствието на отец Гавриил наистина се усеща и днес, в нашите размирни времена.

„Е, какво ще кажеш, Нодар?“

Нодар, едно от духовните чада на стареца Гавриил:

Отец Гавриил прекара няколко дни с моето семейство. След като благослови дома ни, цяла нощ разговаряхме на най-различни теми, а също така се молихме. Старецът ми рече: „Нодар, братко, трябва да съм в манастира в 6:00 ч. Можеш ли да ме откараш  до Мцхета?“ Аз, разбира се, се съгласих. Това бяха времената, когато те контролираха всичко. Отправихме се към Мцхета. На излизане от Тбилиси седем въоръжени мъже ни препречиха пътя и ни накараха да спрем колата. Помнете, че това се случи през 90-те.

Въпреки това, старецът Гавриил ми каза да не спирам, ала аз се притесних и все пак спрях колата. Отец Гавриил не издаваше нито звук. Слязох от колата, за да покажа документите си на тези непознати мъже, ала се оказа, че те искат не тях, а колата ми. Отказах, макар да разбирах, че да се боря със седем „рицаря“, въоръжени до зъби, бе крайно рисковано. Тогава видях отец Гавриил да слиза от колата и да идва към нас. Случи се нещо необикновено: появи се един огромен стълб, светещ в тъмнината, сякаш слязъл от Небесата, следван от свръхестествено висок, красив, неземен мъж с жезъл и бяла брада. Той удари с жезъла по земята и с необикновен глас извика: „Кой се осмелява да ни спре?! Не ви ли е срам?!“ Това бе едно наистина свръхестествено явление, което разтърси всички ни. Уплашени, въоръжените мъже се разбягаха накъдето им видят очите. Един от тях, замръзнал на място, започна да пъха документите ни в ръцете ни и ни помоли да си тръгваме по-бързо.

Ние продължихме. Отец Гавриил ме погледна и рече: „Е, какво ще кажеш, Нодар? Нали се справихме добре?“

Беше лявото око, нали, Лейла?!

Лейла Сикхарулидзе, редактор на грузинската книга за св. Гавриил „Диадемата на стареца“:

След като приключихме работата си по книгата, седяхме с няколко от духовните чеда на отец Гавриил в неговата килия. Шегувахме се, като си спомняхме различни истории от живота на юродивия ради Христа, като неволно се усмихвахме. Аз също исках да кажа нещо смешно и рекох: „Това е краят на работата по книгата и отец Гавриил ще ме дари с брак!“ А бях вече на седемдесет! И тогава внезапно... Отец Гавриил ми намигна от фотографията! Бях стъписана и не можех да промълвя нито дума. Сестра Параскева ме попита: „Беше с лявото око, нали, Лейла?!“ Оказа се, че и останалите също са го забелязали, а един от присъстващите каза: „Това е нищо – понякога той даже леко ни перва по челото!“

„Махнете свещите от тук!“

Лаша Цаишвили:

Преди няколко години аз и сестра ми бяхме на ваканция с наши роднини. Една нощ отец Гавриил се яви насън на сестра ми. Той стоял близо до къщата, където бяхме отседнали, държал изгаснали свещи в ръце и казал: „Махнете ги от тук!“ Която сестра ми ни разказа за съня си, бяхме много изненадани, тъй като свещите символизират вярата. Но когато разказахме на нашата съседка съня, тя ни обясни, че преди няколко дни в къщата имало една жена, която използвала свещи за гадаене. Всичко ни се изясни. Сестра ми ни показа мястото, където отец Гавриил бе стоял в съня ѝ и видяхме угарките от свещите, които жената бе използвала, за да предсказва. Отец Гавриил ни помогна, като ни защити от зли сили.

След смъртта на отец Гавриил, чувстваме неговата духовна подкрепа. Веднъж бях много загрижена за здравето си и се молех Бог да ми върне зрението. Една нощ отец Гавриил ми се яви насън, като силно ме укоряваше: „Защо се молиш за бързо оздравяване? Потърпи, Господ знае, за всичко си има време!“ Тогава се събудих, отидох при свещеника и се помолих за знак дали този сън бе от Господа или не. След известно време една моя роднина, която бе отседнала при нас, ни каза, че когато почиствала стаята, странна светлина внезапно се появила зад нея. Тя се обърнала и видяла иконата, която отец Гавриил ми бе дал, да лежи лежи на леглото ми, макар че иконата сама не би могла да падне от стената и да се озове на леглото ми, тъй като разстоянието от там, където висеше до леглото бе доста голямо. Това бе знак от отец Гавриил. Също така бе удивително това, че когато описвах мъжът, който бе дошъл при мен насън, неговият образ напълно се покриваше с този на отец Гавриил.

Често искам да поговоря с отец Гавриил, да чуя неговите живи, благи слова, да бъда преизпълнена от това Божествено чувство, което носеше отец Гавриил – чувството, което наричаме любов!

Pravoslavie.ru