Абортът е война срещу Твореца и природата; хладнокръвно убийство на беззащитните; геноцид спрямо собствената нация; превръщане на родителите в палачи; обезправяване на неродените от страна на родилите се в името на „човешките права"; абортът е обезчовечаване на човеците и надминаване по кръво­жадност на най-лютите зверове; абортът е съвременна инквизиция, смъртна присъда без право на обжалване; зачеркване на правото на живот на невинните мла­денци; абортът е кървавият поток на нашето пред­ антихристово време, унищожил повече хора от всички войни, епидемии и природни бедствия взети заедно; абортът е бягство от отговорност, хула против Създа­теля, презрение към Бъдещия съд; абортът е плод на сластолюбието, цвят на самолюбието и егоизма, плод на гордостта; абортът е приемане внушението на демона - принасяне на кръвна жертва на бесовете, единение с падналите духове; абортът  е превръщане на майчината утроба в ешафод, на лекаря - в палач, във враг на обществото; абортът е наричане на ужасно престъпление с научни термини, лицемерие на обще­ственото съзнание, злокачествен тумор на народната душа, узаконено беззаконие, непреследвано престъп­ление, разрешено от държавата злодеяние; абортът е насилствено лишаване от земния живот, недаване възможност за небесно осиновяване чрез Кръщението; абортът е Иродово клане, опит за построяване на „щастливия" живот на родените върху гробовете на насилствено неродените, доходен легален бизнес, индустрия, печелеща от смъртните грехове на чове­чеството, поклонение  на мамона.

Православното християнско самосъзнание изисква от човека подвиг, включително до саможертва. Либе­рализмът предлага друго: да не ограничаваш своите пожелания и страсти, да се стремиш към удоволствие и комфорт, при това в най-низък и мръсен вид, а ако на пътя ти към това жалко щастие стои дете - твое собствено дете, заколи го и го разрежи  на части.

Либералите се боят да не причинят болка на убийцата, но защо сърцето им не жали умъртвените младенци? Либералите не искат да разбудят съвестта на детеубийцата, което ще ѝ причини болка. Но тази болка може би е болка, водеща към спасение.

Либералите не жалят душата на жената, извършила аборт и не мислят за това, че тя някога ще застане пред Божия съд, опръскана с човешка кръв. Убитите от нея деца, образно казано, ще препречат пътя към Бога. А когато майката убива детето си, либералът е спокоен и в добро настроение и казва: „Не тревожете бедната жена, не бъдете жестоки към нея. Та нали не сме фанатици, живеещи във времето на мрачното сред­новековие, а сме цивилизовани хора от ХХl-ви век“.

Решението дали да оставим детето да живее или да го убием, е един от най-трагичните  проблеми на нашата съвременност. Лукавият нашепва в ухото на родителите на детето, че раждането и възпитанието на деца не е по силите им, че детето няма да бъде осигурено с всичко необходимо, че те ще се измъчват, като го виждат болно или гладно, че такъв живот е по­-лош от смърт. Тези хора се опитват да успокоят съвестта си, като се позовават  на необходимостта, но те не вземат под внимание най-важното - че съще­ствува Бог, Който върши чудеса, че съществува Божий промисъл, който обгръща света и всеки човек. Ако Господ даде живот на детето, то ще даде и средства, то да бъде отгледано. Затова се говори и в Евангелието. Дори малките птички не са забравени от Бога и Той им дава храна.

Който се е решил на убийство, е забравил, че Бог не е само Творец на света, но е и Всемогъщ Промис­лител и Самата Любов, че държи в ръката Си бъдещето на всеки човек.

Човекът се е отучил да обича, затова не желае да има деца; раждането и възпитаването на дете пречи на задоволяването на страстите му, а човекът не иска да ограничава себе си в нищо. Човекът се стреми към ком­форт, към егоистичен комфорт; той е свикнал техни­ката да върши всичко вместо него, а детето нарушава този комфорт, то изисква не само разходи, но и грижи, личен труд и време. Когато родителите обичали своите деца, те са намирали щастие в тази любов и в общу­ването с детето, в което са преживявали собственото си детство, сякаш втори живот. А сега при много роди­тели тази любов или е достатъчно отслабнала, или пък въобще я няма.

Какво да направи жената?

В случай на нежелана бременност, свещеникът или всеки приятел трябва да положат усилия да помогнат на жената да приеме детето си без страх от бъдещето и с вяра в Божия промисъл, който е създал и самата нея.  Да ѝ помогнат да възприеме детето като пълно­ценно човешко същество, като част от Божието домостроителство и като начин за личното спасение на майката. Тя трябва да бъде информирана как се развива зародишът и как точно се извършва абортът, какво става с телата на абортираните деца, какви са последствията за физическото и духовното здраве на майката.

Що се отнася до безпокойството на родителите, че не ще могат да изхранват децата си, то това е неверие в Божия промисъл. Дори и родителите да изпитват материални затруднения. Свети апостол Павел пише:

„Жената... ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.“ (1 Тим.2: 14-15). Когато е налице проблем с бедността, трябва да се борим с бедността, а не с децата.

Ако злото вече е извършено и абортът е направен, то тогава свещеникът трябва да  помогне на такива хора да разберат, че са извършили смъртен грях и да ги насочи към Покаянието и Изповедта. Само дълбокото сърдечно съкрушение и покаяние може да възстанови членството на съгрешилите в тялото на Църквата Христова и правото на вземане на Свето Причастие. Като условието е твърдата решимост този грях да не се повтаря.

Бори се, християнино, със страстните помисли и със самоубийственото егоистично самодоволство! Не по­зволявай да те убедят, че доброто е зло, а злото - добро. Да не бъде.

„Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които Го ненавиждат.“