Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2017 10:37 - Безопасен аборт няма - някой винаги умира - I ч.
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.08.2017 10:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Детеубийството (абортът по желание) е тежък грях. При другите убийства жертвата малко или много все пак е поживяла, тук се  убива  малко бебенце преди то още да е видяло света. При другите убийства жертвата може да има макар и малка вина за нещо, тук бебенцето е напълно невинно.

При другите убийства убиецът е враг на жертвата, тук убиец е собствената му майка (често със съучастието/съгласието на бащата). При другите убийства жертвата може да има възможност да се защити, тук бебенцето бива разкъсано със специални щипци, или изсмукано, или изгорено без да има възможност за никаква защита. Тук убиецът е предварително оправдан от законите на страните, които декларират правото на живот, но не защитават това право; тук убиецът е оправдан и от мнението на съвременно либерално общество, което, като не протестира против това престъпление, всъщност е солидарно с убийците и косвен съучастник в греха.

България е сред страните в света с най-нисък кое­фициент на раждаемост. Според данни на Националния статистически институт броят на живородените през 2015 година е 65 950. Детеубийствата (абортите по желание), средногодишно за последните 63 години, са повече.

От 1953 г., откогато за първи път имаме статистика за аборти по желание, броят им е шокиращо висок.

През голяма част от годините на атеистичния комуни­стически режим, след официалното узаконяване на абортите, техният брой на година не слиза под 100 000, а за определени години броят на легалните аборти достига близо 160 000. В статистиката не са включени нелегалните аборти, които по сметка на АГ специ­алисти, са около  30% от посочените „официални".

От 1953 г., когато в България безбожната власт узаконява абортите за пръв път в историята на роди­ната ни, до днес са били абортирани  почти толко­ва деца, колкото са се родили.  При това положение не е учудващо, че в страната ни днес  има  около 270 000 семейства, които не могат да имат деца, а също така и че нацията ни е изправена пред страшна демографска криза - последица от духовната криза и масовото отпадане от Бога и християнския начин на живот.

Положението в световен мащаб не е по-обнадеж­даващо. Във всички страни до втората половина на ХХ век законът гласи, че абортът е убийство. Медицината казва, че смъртта е напълно вероятен изход при жена, която абортира. Въпреки това зверствата продъл­жават.

Не може да подминем и въпроса за индустрията с абортите. Защитниците на аборта умело предлагат аборти на уязвими жени, внушавайки им, че те няма да могат да се справят,  ако имат бебе. Те се възползват от страховете на тези жени, че не са готови да  имат деца или да станат родители, страховете им, че нямат пари или какво ще стане с тяхното образование и мечти за кариера. И печелят пари върху чуждото нещастие и от чуждия грях, в който стават съучаст­ници.

Абортът е едно от нечовешките лица на съвремен­ния свят. Около нас бушува непрестанна и жестока война, в която няма примирие или край, в която няма победители и победени, а само палачи и техните жерт­ви. Тази война е безчовечна, методична кланица, гено­цид, нямащ прецедент или сравнение в историята на цялото човечество. Това е войната на родители про­тив техните деца, в която убийството е свързано с мъчения. Тази кланица, отнасяща ежегодно десетки милиони жертви, с лицемерието, присъщо на съвре­менния човек, кой знае защо не се нарича със собствените си имена „убиване на невинни и безза­щитни“, „узаконено право на убийство“.  Тя  е  скрита зад мъглявия и безсъвестно лицемерен термин „аборт“, което означава „изхвърляне навън“ сякаш става въпрос за ненужен боклук, който изхвърлят от вкъщи на сме­тището, а не за живо същество-дете.

При аборта се убива живо човешко същество, а не друго

Животът не започва с раждането. Още от момента на зачеването  се образува  жив организъм, който носи в себе си генетичния код и целия потенциал на човешката личност. В новата клетка се съдържа всичко необходимо  за развитието на човека.

На 20-я ден от зачатието биенето на детското сърце вече се долавя и в тялото му има изградена и работеща собствена система на кръвообращение. Преди 30-я ден започва изграждането на скелета, мускулите, ръцете и краката.

Единственото му несъвършенство се състои в това, че тялото не е на­ пълно оформено.

Но, ако считаме за оправдано убийството на човек заради несъвършената му телесна организация, тогава с още по-голямо право може да се убиват престарели, болни хора и така нататък.

Трохата хляб също е хляб. Така и малкото чове­ченце е човек - душа и тяло. То е същество, изпитващо чувство на болка, притежаващо желание за живот и което е най-главното - надарено с безсмъртна душа, която в отвъдния свят ще се срещне със своите роди­ тели и палачи. Между петата и шестата седмица детето започва да се движи, като бута с глава и крака и упражнява мускулите си. Не са изтекли 3 месеца и де­тето вече изглежда така, сякаш е готово да излезе от утробата. Но, ако го убият и извадят, се получава това:

Не извършвайте греха убийство на вашето дете! Абортът не е просто безобидна операция, това не е като ваденето на зъб, например. Науката утвърждава, че нероденото дете не е част от тялото на майката - то е отделно същество и е отделна личност. Бебето  вече си има свой характер, свои черти на  лицето.  ИМА ЖИВА ДУША!

Може жената да е била жертва на насилие, детето да е диагностицирано с някакъв дефект или здравето на майката да е в риск. Но на една трагедия (допусната от Бога обикновено заради нашите грехове) не може да се отвръща с друга, като убием дете. Не можем да игнорираме съществуването на друго човешко съще­ство.

Абортът нанася тежка комплексна вреда на здравето. Последиците от него са болезнени, а по­ някога се стига и до смърт на жената. Още от първия миг на бременността организмът на бъдещата майка е настроен да съхрани бебенцето. Абортът се явява като силна биологическа травма, нанасяща страшен удар по всички органи. Рисковете за майката са  различни:

  • - кръвотечение;
  • - травми по шийката  и матката;
  • - инфекция;
  • - перитонит;
  • - тазово-възпалителна болест;
  • - безплодие;
  • - извънматочна бременност;
  • - увреждане на плода при бъдеща бременност;
  • - преждевременно раждане;
  • - раждане на болни, слаби деца;
  • - психическа травма;
  • - 6 пъти повече самоубийства, отколкото при жените без аборт.
  •  
  •  
  •  

Абортът е вид изтезание. При него детето или бива изгорено със специално впръскан от „лекаря“ кон­центрат на сол, или бива нарязано така, както с нож дялкат пръчка, или бива изсмукано в специална кутия, приличаща на торбичка от прахосмукачка, където се събира боклукът. Майката  чрез „лекаря“ убива детето си и това се нарича цивилизация и научен прогрес.

Убийството на младенци е престъпление против божественото и човешкото  право, против  семейството и съпружеството, против самата човешка природа, против своя народ и цялото човечество. Убийството на деца  е  кълбо от егоизъм, жестокост, страхливост и лицемерие. В утробата на майка си младенците не могат да се защитят и да изявят волята си за живот и така биват дискриминирани по най-жесток начин.

Христовата Църква ни учи, че семейството е малка домашна църква. Семейството - това е взаимопомощ и общност във всичко във временния и вечния живот. Абортите го превръщат в шайка разбойници - тук хората се теглят един друг към престъпление, към нравствена гибел; вместо дружба и взаимопомощ, те постъпват един с друг по-лошо от всякакви врагове. Семейството - това е взаимна любов. Но  можеш  ли  да  обичаш убиеца на твоето дете, дори и  двамата  родители да сте виновни за това? Престъплението и човешката кръв никога не съединяват, а само разделят, затова броят на разводите е правопропорционален на количеството на абортите.  Убийството на младенец принизява взаимоотношенията между съпрузите, свеж­дайки ги само до полово общуване, до култ към удо­волствието, в което има нещо жестоко и безобразно. Това убийство пресушава любовта между съпрузите, семейството често се разпада, сякаш се разчупва на две части. Егоизмът е вътрешна борба за власт, борба за собствените си привилегии вътре в самото семей­ство. Домът престава да бъде роден за членовете на семейството. Те често изпитват злоба един против друг и търсят несъществуващо щастие някъде навън. Омърсената съвест лишава човека от най-главното - от духовен мир и духовна радост. Душата може да ги придобие отново само чрез покаяние.

Убийството на младенци е не само нравствено па­дение и деградация на човека, но и страшна духовна бездна. Бог е заповядал: ,,Не убивай". Тази заповед е задължително условие за съюз на човека с Бога. При нарушаване на заповедта съюзът се разтрогва от самия човек - той остава без Бога. Убийството на младенец е убийство не само на неговото тяло, но и на неговата ду­ша, защото тя преминава във вечността като че сляпа - непросветена от тайнството свето Кръщение, тоест не­умита от прародителските грехове. Извършителите на убийството лишават детето от възможността да стане християнин и да наследи блажен живот във вечността. Името на първата жена - Ева - означава „живот“; името на жените детеубийци означава „смърт“. Тези майки стават демони на собственото си тяло: превър­нали са създадената от Бога лаборатория, в която се заражда и развива човешкия живот, в дръвник, върху който палачът разсича тяхното дете, чиито труп след това намира място в боклука или в канализационната тръба.  Тези  жени  ще  бъдат  възмутени, ако  някой се усъмни в тяхната порядъчност.

Всеки грях преминава в развитието си през няколко фази. Преди да убие детето си, жената вътрешно извършва поредица от грехове, свързани един с друг като брънки с верига. Тя трябва най-напред да убие в себе си любовта към детето; това вече е вътрешно отричане от Христа, Който е Любов и Който е казал: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете“ (Марк 10:14). След това тя трябва да унищожи в себе си присъщия за жената майчин инстинкт, което е слизане по-долу и от животните, в които този инстинкт е толкова силен, че те жертват себе си заради малките. След това тя трябва вътрешно да се отчужди от детето си, да гледа на него не като на част от себе си, а като на чуждо тяло в своя организъм, като на тумор или киста, която подлежи на отстраняване. Тя отрича вечния живот, оставяйки детето неприобщено към Църквата; отрича правото на Бога върху това дете, считайки, че може да се разпорежда с него като с вещ; отрича Божия промисъл за детето, мислейки, че не ще може да го отгледа или възпита; отрича Стария и Новия Завет, които казват: ,,Не убивай“ и:,,Възлюби“.

Противопоставяйки живота на детето на собстве­ното си благополучие, тя се отказва от своя кръст. Нещо повече, убивайки детето, тя го потъпква и тъпче. Убивайки детето, тя заглушава собствената си съвест и става самоубийца в нравствен смисъл; убивайки детето, тя счита себе си за по-висока ценност - обстоятелство, противостоящо на естествения майчин инстинкт. Преди физическото убийство на детето, тя го убива в сърцето и мислите си и детето, бидейки органично свързано  с майка си, вътрешно чувства това. То изпитва тревога. Още преди физическото изтезание и смърт, то вече усеща ужас от тях.

Нито едно животно, нито едно влечуго не унищожава своите малки, а човекът от епохата на цивилизацията, просвещението  и „хуманизма“ ги надмина по жестокост.

Мнозина говорят за патриотизъм, за своята любов към Родината, но Родината е преди всичко самите хора. Родината не е само миналото, тя е настоящето и бъдещето. Родителите и лекарите, които убиват мла­денци, убиват бъдещето на своята Родина. Провеждат геноцид против собствения си народ. Родолюбие е да любиш своя род, да допринесеш за благото му, за просперитета му. Един народ е силен и отстояващ, пазещ своето и благоденстващ, когато е многоброен. Когато е малоброен и анемичен, друг идва и завзема и се възползва от благата, които предците му са придобили с труд и саможертва и са оставили с любов и отговорност. А болшинството от семействата, стре­мейки се към собствен и егоистичен  комфорт, не само че не искат и не раждат повече деца, а и тези, които идват не по техния план, а по Божия план, убиват като варварски нашественици и най-люти черкези.

Родителите, убиващи децата си, са врагове и на цялото чове­чество. Те са вра­гове на сегашния, на днешния ден от човечеството, тъй като унищожават човешки същества; те са врагове пред бъдещото човечество, тъй като нравстве­ните престъпления на родителите се трансформират в нервни болести и уродства на тяхното потомство. Те са врагове на човечеството, тъй като със своето пре­стъпление увеличават и сгъстяват полето на демонич­ните, черни, разрушителни енергии, вече надвиснали, подобно на буреносни облаци, над земята. Тази кръв на невинни, викащи към небето, тази хекатомба на младенци, съединявайки се с другите грехове на чо­вечеството, ще се разрази над света под формата на страшни сътресения  и катаклизми, на агония от войни и мъчителни бедствия. Първото възмездие вече дойде: хората изгубиха радостта си и способността им да обичат вече е атрофирала.

Това, че абортът остава скрит, не означава, че той е скрит и за Бога и извършилият аборт и неговият съучастник няма да бъдат преследвани от гузна съвест. Който е сътворил окото, няма ли да види? И Който е създал ухото, няма ли да чуе?

(следва)




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412547
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031