Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2017 16:59 - Църквата и Светата Евхаристия
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 1802 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.04.2017 17:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Христос и след Своето Възнесение присъства в Църквата чрез Светия Дух в Евхаристията, която от най-ранни времена се схваща именно като събитие на присъствието на Христос на земята до Неговото Второ пришествие. С извършването на Евхаристията в Църквата непрестанно и винаги отново се потвърждават думите, които Господ е казал при Своето възнесение на небето: и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20).

Евхаристията представя същността на Вечния завет на Бога с хората, установен на Тайната вечеря. Тогава Господ Христос е взел хляб, благословил го е, преломил го е и е дал на Своите ученици, като им е казал: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (Мат. 26:26-28).

 

Тъждественост на Църквата и Евхаристията

 

За Евхаристията като централно събитие в живота на Църквата и за отъждествяването на Евхаристията с Църквата се говори на много места в Свещеното Писание и в съчиненията на светите отци.

Новозаветните писания, особено Евангелието според Йоан и посланията на апостол Павел, са вдъхновени от евхаристийното преживяване на общението на Бога с човека и на отношението на човека със света. Едно от местата, в които апостол Павел изрично говори за тъждествеността на Църквата и Евхаристията, е текстът от Първото послание до Коринтяни, където той критикува тамошните християни, че на събранията не ядат Господнята вечеря, а всеки яде своята вечеря: Но тъй като се събирате заедно, това не значи, че ядете Господнята вечеря; защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а други се опива. Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? (1 Кор. 11:20-22). Събирането на верните според апостол Павел следователно е оправдано само ако има евхаристиен характер, а презрението към евхаристийното събрание е презрение към самата Божия Църква.

Колко значима е Евхаристията за живота на Църквата се вижда и в това, че въпреки гоненията първите християни са се стремели на всяка цена да се събират на евхаристийните събрания. И св. Игнатий Богоносец на път за Рим, където пострадал мъченически за вярата, съветвал християните във Филаделфия да се събират на една Евхаристия: „Стремете се да участвате в една Евхаристия, защото едно е тялото на нашия Господ Иисус Христос и една е чашата за съединение с Неговата кръв”. Учението на св. Игнатий, че основата на Църквата е светата Евхаристия, са следвали и всички останали свети отци, които в своите писания също подчертават, че това е централното тайнство на Църквата, „мястото” на истинското преобразяване на човека и света, където единствено може да се осъществи пълното общение с Бога.

 

Евхаристията — принасяне на сътворения свят на Бога

 

В Евхаристията светът изпълнява своето истинско предназначение, преобразявайки се в нея и ставайки Тяло Христово, т. е. Църква. Светът е сътворен, за да бъде принесен на Бога, и в историята това принасяне се извършва по най-съвършен начин в Литургията, когато свещеникът изрича думите: „Твоите от Твоето на Тебе принасяме за всички и заради всичко”‘. В Евхаристията хлябът и виното чрез действието на Светия Дух стават Тяло и Кръв Христови и човешкият род в Христос като Новия Адам успява да изпълни онова, което не е изпълнил в първия Адам, който е трябвало да осъществи непрестанното общение между сътворения свят и несътворения Бог.

Принасянето на сътворения свят на Бога може да се изпълни само в Христос като Син Божий, Който е станал Човек, за да постигне най-тясно единство с човешката природа. Хората отново, в Евхаристията се обожават и охристовяват и като стават Синове Божии по благодат, намират в Христос непресъхващ извор на живота, защото Той е Животът (срв. Йоан. 14:6) и Хлябът на живота, Който слиза от небето, та които ядат от Него да не умират (срв. Йоан. 6:50). Действително в Евхаристията „Христос храни хора на верните, който е около Него, защото единствено в това тайнство ние сме тяло от Неговото тяло и кост от Неговите кости”.

Осъщественото отношение с Бога в Евхаристията предполага непрестанното благодарене на Бога за всичко, което Той е извършил за нас. Такова значение има и гръцкият глагол έυχαρίςτο (‘благодаря’), от който е изведено съществителното име „евхаристия”. Благодарим на Бога затова, че е сътворил този свят, че го е привел от небитие в битие и че му е дал възможност в общението с Него да придобие вечно съществуване.

 

Литургията — общо дело на епископа и Божия народ

 

Благодарението и принасянето на сътворения свят на Бога се извършва от всички, събрани в името Христово. Затова Евхаристията се нарича още Литургия, която е ‘обществено, общо дело’. Принасянето на сътворения свят на Бога и осъществяването на общение с Него са обусловени от общението с ближните: ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:23-24). Следователно Литургията е общо дело на онези, които са съединени от една вяра в Бога. Затова тя не може да бъде дело на отделните индивиди и не може, както при римокатолиците, да се отслужва от един човек, а е необходимо събранието на верните под предстоятелството на епископа.

Тъй като Литургията е събрание на всички на едно и също място (срв. Деян. 2:1), т. е. събрание на верните от една поместна Църква, в един и същ ден не може да се служат повече Литургии. Всички вер-

Събранието на вярващите в Христос е възможно заради присъствието и действието на Светия Дух, Който от множеството индивиди създава Събранието на верните, т. е. Църквата, казано с други думи — свързва верните членове на Църквата в едното Тяло на Господ Христос. Светият Дух има решаваща роля в събранието на верните по време на Литургията, при създаването на Църквата и в принасянето на сътворения свят на Бога.

 

Предвкусването на вечността в Евхаристията

 

Светият Дух прави възможно Църквата да бъде икона, образ на Божието Царство в историята и благодарение именно на Неговото присъствие и действие е възможно още тук и сега да се преживее бъдещото вечно съществуване на света. С други думи в Евхаристията светът предвкусва вечността и Църквата го вижда такъв, какъвто той ще бъде в Царството Божие. За това преживяване допринася цялата атмосфера на Литургията, която свидетелства за светлината и радостта на Бъдещия век: иконите в злато, светлите одежди на свещеника, запалените свещи, свещеното пеене.

Спасението в Църквата се основава на спомнянето за бъдещето, за събитието на Второто и славно Христово пришествие. Думите от молитвите на анамнезата и епиклезата заемат централно място в Евхаристията. В молитвата на анамнезата свещенослужителят възпоменава цялото спасително дело Христово, извършено заради нас (кръста, гроба, тридневното Възкресение, възнасянето на небесата, седенето отдясно на Отца), но възпоменава и Второто славно пришествие, което ще дойде.

Как обаче е възможно да се възпоменава нещо, което тепърва ще се случи? Възпоменаването на Второто пришествие на Христос е възможно благодарение на благодатното действие на Светия Дух, Който донася Бъдещото Царство в историята. Затова, за да започне Литургията, преди думите Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух в молитвата Царю небесни се призовава Светият Дух. По време на Литургията служещият се моли много пъти за слизането на Светия Дух, а основната молитва на Евхаристията — епиклезата — се отправя към Бога, за да изпрати Светия Дух върху нас и върху предложените дарове, т. е. да преобрази, да промени елементите на този свят — хлябът и виното, както и онези, които ги принасят, в Самия Господ Христос.

 

Познаването па Бога в Евхаристията

 

Чрез благодатното действие на Светия Дух Господ Иисус Христос присъства в Евхаристията като Този, Който свещенодейства, Който принася и Който се принася; Който приема и Който се раздава, и като Този, Който остава между вярващите, пребивавайки в тях. Светият Дух отваря духовните очи на вярващите да познаят Христос и да му се поклонят като на Един от Света Троица. Свидетелството за познаването на Бога в Евхаристията намираме в светото Евангелие според Лука. Именно след Възкресението Си Христос се явил на двамата ученици Лука и Клеопа по пътя за Емаус, но те не Го познали до момента, когато взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите, и те Го познаха (Лука. 24:30-31). От това евангелско свидетелство може да се заключи, че никой не може да познава Господ Христос чрез своите интелектуални и физически способности, а само чрез Светия Дух, защото никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3).

http://svetiilia.bg




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412964
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031