Ликувай от радост, дъще Сионова,
тържествувай, дъще Иерусалимова:
ето, твоят Цар иде при тебе, 
праведен и спасяващ, кротък, 
възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9)

Повече от четиристотин години преди събитието Божият пророк произнесъл пророчество за събитието, което днес си спомняме и празнуваме. Нашият Господ Иисус Христос, след като завършил Своята проповед на земята, извършил  тържествено влизане в царствения град Иерусалим, в града на поклонението на истинния Бог, в града, който бил Божий. Господ извършил това влизане като Цар и Победител, за да увенчае Своето служение с решителен подвиг: поразяването на смъртта със смърт, със снемане на клетвата от човешкия род посредством приемането на тази клетва върху Себе Си. Той извършил влизането в царствения град на осле (Иоан. 12:14),което никой човек никога не е възсядал (Лук. 19:30), за да върне на човечеството изгубеното от нашия праотец човешко достойнство, да върне това достойнство чрез възлизането на кръста. Неукротеното осле се укротило под чудния Конник. Апостолите послали своите дрехи върху ослето; излезлият насреща и придружаващ Господа многочислен народ викал във възторг: осана Сину Давидову! Благословен Идещият Цар в име Господне! осана във висините! (Мат. 21:9; Лук. 19:38) По волята на Господа бил провъзгласен Цар в името Господне – не случайно и не според човешката воля и съзнание. Същият народ, след четири дни, вече викал за провъзгласения днес Цар: разпни Го, разпни! Ние нямаме друг цар, освен кесаря (Лук. 23:21; Иоан. 19:15).

Какво означавало влизането на Господа в Иерусалим на неукротено осле? Това, според обяснението на светите отци, има дълбок, пророчески смисъл. Всевиждащият Господ вече виждал предстоящото окончателно отстъпление на иудеите. Той предвъзвестил за това отстъпление още по времето, когато бил даден законът на израилтяните на Синай, предвъзвестил го с устата на техния вдъхновен Законодател. Те съгрешиха, говори Моисей за бъдещото съгрешение против Богочовека, като за вече станало,съгрешиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си: род опърничав и развратен, Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум. Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморски полета. И обратно: Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии. Веселете се, езичници, с Неговия народ, и да укрепват всички синове Божии! (Втор. 32:5, 6, 28, 32, 43). Влизането на необяздено осле в Иерусалим е повторение на Моисеевото пророчество, повторение не с думи, а със символ. Моисей предвъзвестил, че езичниците ще се развеселят в Господа, а иудеите ще бъдат отхвърлени: тук неукротеното осле, което никой човек никога не е възсядал, изобразява езичниците. Дрехите на Апостолите – това е Христовото учение, преподадено от тях на езичниците, и Господ възседнал езичниците духовно, ставайки техен Бог. Той ги въвел в Иерусалим, в лоното на Своята Църква, във вечния, неръкотворен Божий град, в града на спасението и блаженството. Отхвърлените иудеи също били там. Те с уста възвестявали: Царят Израилев, а в душите си, в своя синедрион, вече били решили убийството на Спасителя.

Ослето има и друго значение. То изобразява всеки човек, воден от безсловесни пожелания, лишен от своята духовна свобода, привързан от пристрастието и навика към плътски живот. Христовото учение отвързва ослето от повода, тоест от изпълнението на греховната и плътска воля. След това Апостолите привеждат ослето при Христа, постилат върху него дрехи; Господ сяда на него и извършва вход в Иерусалим. Това значи: след оставянето на греховния живот човек се привежда към Евангелието и се облича като в апостолски дрехи, в най-подробно и точно познаване на Христа и Неговите заповеди. Тогава на него сяда Господ чрез духовно явяване и духовно обитаване в него, както е благоволил да обещае: Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се ява Сам. И Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Иоан. 14:21, 23). Пришествието на Господа се съпътства от превишаващ думите и разбирането мир, благодатен мир, достоен за неговия Подател, Господа. Този мир не може да се сравни с естественото спокойствие на падналия човек, който може да почувства спокойствие и удоволствие от плътското наслаждение, който може да сметне за спокойствие своето безчувствие, своята вечна смърт. Господ възсяда върху естествените свойства на покорилия Му се човек, усвоил за себе си Неговото всесвято учение, и го въвежда, възсядайки го, в духовния Божий град, в града на мира, в Иерусалим, чийто Създател е Бог, а не човек.

Душата, понесла на себе си Господа, приветства Светия Дух. Той є предлага духовна, нетленна, вечна радост. Ликувай от радост, дъще Сионова, дъще на светата Църква: защото ти не принадлежиш на никой друг, освен на Бога. Проповядвай, дъще Иерусалимова! ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. Ти, почувствала в себе си благодатния Христов мир и станала дъщеря на този мир, си се обновила с духовна младост и опитно познаваш Христовото Царство. В теб вече са укротени страстите чрез благодатната сила на управляващия чрез теб Конник; твоите естествени свойства не могат да нарушават естествените си закони, не могат да преминават и да се преобразяват в неестествени закони, не могат да преминават и да се преобразяват в необуздани страсти! Заимствайки от Господа всички свои мисли и усещания, цялата си дейност, ти можеш и трябва да проповядваш Името Господне на братята си, и посред църква да възпяваш Господа (Пс. 21:23 – слав.). Ти, като родена от Светия Дух и бидейки дъщеря на Духа, си способна да съзерцаваш духовното шествие на твоя Цар, способна си да съзерцаваш праведността на твоя Цар. Той е кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29), и учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:9). Нашият Бог е Дух, несравним с нищо, сътворено от Духа, като безкрайно отличаващ се от всички творения във всяко отношение: светите сътворени духове са Негови престоли и колесници. Той сяда и шества на херувими; Той сяда и шества на тези блажени човешки души, които са Му се покорили и са Му принесли във всесъжение своите естествени свойства. На такива души шества Царят, влизайки в светия Божий град и въвеждайки в него светите души. Осана във висините! Благословен Идещият Цар Израилев. Амин.

Из "Аскетическа проповед"