Душата на грешника е привидно тихо и безметежно блато. Колкото са комарите и доволно квакащите жаби там, толкова бесове обитават в тази жалка, порутена душа. Но тези бесове са от „тихите” бесове, те се спотайват вътре и се стремят с нищо да не безпокоят пленената от тях душа- робиня. Те дори могат да работят за материалното благополучие на жертвата си и да възпитават в нея куп блестящи пороци във вид на светски добродетели. Нетърпимата воня на тази душа-блато грешникът не я усеща, защото се е приспособил към нея, а зеленикавата тинна кал той счита за бляскава пурпурна дреха. Тук навсякъде цари доволство и сладникъв покой; вечерно време и през нощта това блато издава дори някакво сияние, и това е суетната слава на днешния загиващ в злото свят.

Това е феноменът на „тихата" бесноватост, при която човек привидно изглежда добър и вътрешно благоустроен, а с духа си е отхвърлил Христа и е предал себе си на света и неговите измамни утешения. Този тип човеци са сключили с дявола негласен мирен договор с една-единствена клауза: те да си живеят живота както искат, а дяволът да не им причинява никакво зло, и това докато умрат - след смъртта тях вече нищо не ги интересува!

Ала ако някой праведник или ангел, или светия хвърли камък в това блато - камъкът на покаянието, на повярването в Господа - става страшно. Жабите тревожно се разкрякват, рояците инсекти недоволно бръмчат, а това ще рече „тихите” демони стават агресивни повече от всякога, нападат разкаялия се от всички страни с разни болести, беди и изкушения, докато сполучват да откажат човека от намерението му да изправи живота си. Но това те не всякога сполучват. Ако разкаяният се грешник продължи да следва Христа, океанът на Божието милосърдие всмуква нечистото блато от душата му като едва забележима капка и я превръща в чист извор на жива вода. Този извор тече смело и бързо, радостно и игриво, бие водите си в стотици камъни - и това са множеството житейски скърби и изпитания - но това не само, че не го поврежда, а прави водите му още по­чисти и лековити.

Погледнете живота на младия Савел, бъдещия първовърховен апостол Павел. Неговият живот до обръщането му представлявал едно великолепно, огромно и спокойно... блато. Римски гражданин, способен млад равин е главозамайваща кариера, с брилянтен морал и безупречно поведение в очите на своите съвременници. За тази част от живота си сам ап. Павел пише:   "аз като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра” (Деян. 26:5). И въпреки това в него живеели пълчища „тихи” бесове, за които било достатъчно и предостатъчно, че възпитаният точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога (Деян. 22:3) Савел гонел Христовата Църква. Ала когато вълкът в овча кожа Савел от гонител на Христа станал Негов пръв апостол, легион от „тихи” бесове се превърнал в мощна и креслива армия срещу него. Нещо повече, дяволът подбудил кажи-речи цял свят - и иудеи, и езичници срещу него. И оттук нататък животът на Апостола се превърнал в едно огромно изпитание, което било преодолимо единствено от Христовата любов: ”Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране, ... бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници... , в опасност между лъжебратя... (2 кор. 11:23, 26), ... даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето...” (2Кор. 12:7), ... знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Флп. 4:12-13).

И тъй, кога срещнем външно благоприлични и доброденстващи безбожници, неверници, еретици и въобще грешници, нека да не им завиждаме, нито да роптаем срещу Бога, а да знаем, че те най-често са обладани от „тихи“ бесове. „Тихата“ вода, казва народът, е най-опасна, защото там има „мъртво течение“, което влече след себе си най-много удавници. Така е и с „тихите“ бесове – те са най-опасни!