Благовести,земьо, великата радост, възхвалявайте, небеса, Божията слава (Припев на 9-а песен на канона на Благовещение). Каква радост се повелява на земята да Благовести? - Радостта на спасението в Господа Иисуса Христа. - Цялата земя била в дълбок траур и макар с увереност да очаквала, но дълго-дълго не виждала избавление. Накрая благата вест е донесена от небето, възвестена е по цялата земя и е приета радостно. — Благовести, земьо, тази своя велика радост.
Небесата, като се вглеждали в земята, виждали само плач, стенания и скръб. Но ето че просветнал ликът на тъгуващата земя - и тъй като начинът на извършването на това показал в цялата им пълнота безпределните Божествени съвършенства, то как и небесата да се удържат и да не възхваляват Божията слава? Възхвалявайте, небеса, Божията слава.
Небесата, които се приканват да възхваляват Божията слава - това е Ангелският свят; а земята, на която се повелява да благовести великата радост - това са хората... На Ангелите какво да им се напомня за възхвалата на Бога, когато те и така непрестанно зоват: свят, свят, свят е Господ Бог Саваот! — А на хората, може би, не е излишно да се напомня: не забравяйте, приятели, за великата радост, единствената истинска радост, принесена ни от небето в часа на Благовещението на Пресвета Дева Мария.
Когато Архангелът за пръв път възвестил на Преблагословената Дева: радвай се - тогава, може да се каже, едва се разгаряла зората на радостния ден, който предстояло да просияе впоследствие... Но и тогава от Пресветата Дева, разбрала силата на приветствените думи, от само себе си избликнала песента: душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой (Лук. 1:46, 47). В какви възторжени песнопения трябва да излива радостта си душата, когато знае и за Възкресението, и за Възнесението, и за Слизането на Светия Дух, за основаването и прославянето на Божията Църква на земята и въдворяването на небесата на Църквата на първородните! - Като се съди по това, сред нас не трябва да има такива, които не се радват; а ако това е така, то и защо да ни се казва: радвайте се. Който се радва, се радва, независимо дали му напомняш, или не му напомняш за радостта; също както онзи, който няма в сърцето си радост, няма да се радва, колкото и да му повтаряш: радвай се, радвай се! Да благодарим на Господа! И ние сме въведени в съкровищницата на небесните блага и стоим при извора на всички радости и утешения. Ако сме се причастили към тези блага, то пием утешение и се радваме, а ако не сме се причастили, не можем да се радваме, колкото и да полагаме усилия за това, докато не вкусим подаващите радост блага. И така, смисълът на въззванието: благовести, земьо, голямата радост — е еднозначен с приканването: вкусете, хора, благата, донесени ни от Господа на земята - и ще се зарадва сърцето ви, и никой вече няма да ви отнеме вашата радост.
Който е седял в тъмнина, измъчвал се е от тъмнината и след това е изведен на светлина, той не може да не чувства утешение, че вижда дневната светлина, радостното слънце ицялото осветявано от тях разнообразие на тварите. Гой няма та забрави никога предишното мъчително състояние и мига, в който е бил избавен от него. И ние поради естеството си сме в тъмнина: ще възсияе ли Христовата светлина в сърцата ни? Съзерцава ли окото на ума ни Бога, на Когото се покланяме в Светата Троица — това мислено Слънце, и всички открити за нас тайни на Божественото управление на света н изкуплението, — тази Светлина, осветяваща всичко съществуващо и случващо се?! Помним ли мига, когато е била прогонена тъмнината и ни е осияла мислената Светлина? - Който може да каже това, той се радва... който не може: нека първо да излезе от тъмнината, и ще се възрадва.
Който се е измъчвал в окови и е освободен, той помни добре как е достигнала до него вестта за свободата, как са отворили тъмницата, счупили са оковите и са го извели на свобода... и не може да не се радва, защото вкусва свободата. И ние сме свързани от оковите на греха, лошите обичаи на света и тиранството на сатаната. Помним ли онзи миг от живота си, когато, като Ангел, са прилетявали в душата ни очакването и желанието за свобода, когато се е вливала в душата някаква необикновена сила и с нея са падали една след друга оковите на греха, света и дявола? С когото това се е случвало, той е в областта на свободата на чедата Божии - радва се и се весели... с когото не се е случвало... намери първо тази свобода, и ще започнеш да се радваш... и всички свети Ангели ще се зарадват заедно с теб.
Който е лежал в разслабеност, покрит с рани, и след това е изцелен, може ли да няма усещане за здраве и да живее, без да се радва в здравина и бодрост на прииждането на нови сили? И ние сме в разслабеност поради нерадението си, и в рани от страстите си. идвал ли е при нас Лекарят на душите и телата, и душата ни слушала ли е с внимание думите Му, както и разслабеният: вземи одъра си, и както болният: ето ти оздравя!,.. (Йоан. 5:8,14). Който се е удостоил с това, той не може да не пее радостни песни, като скача и играе, а който не - да намери първо Лекаря, да се изцели, и ще се радва.
Който е бил в изгнание или самоволно е избягал от дома си, а после се е върнал и е бил приет благосклонно, ще забрави ли как насреща му е излязъл баща му, прегърнал го е и го е разцелувал, как след това са го измили, облекли и са устроили пир за завръщането му?... А като помни това, може ли да не се утешава с него непрестанно, като пребивава в дома на Отца си... Помним мъката от раздялата, победената плахост и прогонения страх от завръщането - в покаянието, милостивите обятия на Отца - в опрощението, пира - в причастяването... и главното - носим ли в дълбочината на сърцето си убеждението, че сме в дома на Отца си, а не в изгнание, в милост и любов, а не под гняв и клетва? Ако е така, духът ни не може да не се радва, макар тялото ни да бъде разранявано от железни нокти, а ако ли не - няма за нас радост, макар и да сме заобиколени от всички утехи на света...
И така, братя, който е вкусил благата, донесени от Господа на земята, тоест и светлината на познанието, и свободата от оковите на греха и силата за вършене на добро, и синовността по отношение на Бога - той пребивава постоянно в истинска небесна радост.
Да облажим такива; а на онези, които са чужди на това състояние, да пожелаем да влязат в радостта на Господа по правия път на вкусването на благата, носещи истинска радост.
Не се лъжете, братя!... Духовната радост не е моментно, случайно, принудително увлечение на сърцето, а е отражение на постоянното радостно състояние на цялото същество, предимно произтичащо от отношението му към Бога и възприемането от него на споменатите блага. Може насила да принуждавате сърцето си към радост, но радостта ще бъде отхвърляна от него веднага, като пръчка, потопена вертикално във водата. Може за момент да излъжем сърцето с представата за мними блага, но това ще бъде не радване, а опиянение, завършващо обикновено с голяма мъчителност. Пазете се и не се лъжете. - Можете да срещнете много светлини - светлини на празното мъдруване, които не са светлини на познанието, а блуждаещи пламъчета, подобни на онези, които почти винаги кръжат над трупа на мъртвия... Внимавайте и не се лъжете. Има хора, които си мислят, че разширяват кръга на свободата си чрез неограничаването на желанията си, но те всъщност приличат на маймуни, които самоволно са се заплели в мрежата. Не се увличайте от техния пример. Малко утехи ли е предлагал светът, уж за изцеляване на сърдечните рани, но те още повече измъчват и разяждат раните, подобно на водните миражи в пустинята или солената вода, разпалваща жаждата! Отдръпнете се от тях. И князът на света, дишащ злоба срещу нас в сърцето си, винаги със сладка, сякаш бащинска реч се обръща към нас до известно време, като ни предлага доволство и покой. Отхвърлете обаянието и на този лъжец, който ни омайва.
Нека не знае сърцето ви друга радост, освен радостта на спасението в Господа Иисуса Христа. Пречистата Владичица Богородица - първото обиталище на радостта, да зарадва всички ни с тази радост - някой в чувството за действително спасение, друг в твърдата надежда за получаването му; нека да възкликне всеки днес с Нея: душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой. Амин.
1860 г.