Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2017 19:56 - Йеромонах Филотей Григориатис: Божията любов и нашият свободен избор
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 3035 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

"Бог е любов", ни казва св.евангелист Йоан (1 Йоан: 4:8). И наистина, това е Неговата най-вярна характеристика, чрез която ние, хората, разбираме какво е Бог.

Разбира се, по думите на св. Дионисий Ареопагит, както и според апофатическата теология на Църквата, Бог не е нито дух, нито слово, нито сила, нито светлина, нито живот, нито субстанция, нито време, нито наука, нито истина, нито Царство, нито мъдрост, нито милосърдие... (вж. "За мистичната теология", гл. 5).

Всичко това показва, че Бог е отвъд всяко човешко знание.

Но нека ми бъде позволено да кажа, че трябва да се посочат някои изключения, свързани със самото име "любов": Бог не е нищо друго, освен Любов.

И наистина Бог, Който е Бог на нашите отци, единственият истинен Бог, не е нито отмъстителен, нито дори "справедлив", според нашите човешки представи и очаквания. Той не прилича на полицай, който налага ред, като отбелязва и най-малките ни провинения, нито на съдия, чийто дълг е да съди безпристрастно, с цел да накаже виновния за назидание на останалите.

Не, нашият Бог не е "справедлив" в този смисъл. Горко ни, ако беше! Нашият Бог е наш Отец. Нашият Бог "е любов".

Но много от нас поставят въпроси и изразяват съмнения, които са следствие от нашата немощ:

"След като Бог е любов, защо тогава има толкова скърби и страдания, толкова несправедливости и нещастия по света?"

В отговор бихме могли да посочим думите на покойния о. Епифаний Теодоропулос:

"...Без Христа светът няма смисъл. Без Христа не бихте могли да обясните нищо. Защо са скърбите, защо са несправедливостите, защо са болестите? Защо? Защо? Защо? Хиляди "защо". Разберете това. Със своята ограничена, земна логика човек не би могъл да даде отговор. Всичко това може да бъде обяснено единствено чрез Христа. Тук, на земята, ние се подготвяме за вечния живот. Може би там ще бъдем удостоени да получим отговор на някои от тези въпроси..." (О.Епифаний Теодоропулос, "Диалог с един марксист", Каламата, 1989, стр.20)

Бог е любов и Той обича човека, Своето творение. Ето защо Бог желае да бъде в общение с него, в общение с любещи хора. Човекът като личност може да обича Личностния Бог, тъй като истинската любов може да бъде носочена единствено към личност. Животните, вещите, идеите или философските учения могат - и трябва - да привличат вниманието ни, но само отчасти, не напълно. По тази причина всяко чувство, което надхвърля естествения интерес към животните, вещите и т.н., винаги е следствие от някаква страст или духовна немощ. То никога не е - и не може да бъде - истинска любов. Истинската, личностна любов трепти в дълбините на цялото ни същество и привлича към нас обичания човек.

Нашият Бог Личност не е богът на философите, нито на скептиците. Той е Бог на нашите отци, Личност, а не идея.

Този Бог, поради безграничната Си любов към Своето творение (човека) се явява в Своята несътворена мощ и се свързва с човека в изпълнено с любов единство, в Своята Църква, в Христа.

В основата на тази дълбока, истинска любов е свободната воля. Невъзможно е да обичаме някого по силата на някаква необходимост или принуда.

Светият Бог от бащинската Си любов и почит към човека иска той да бъде свободен. Той никога не ни натрапва Себе Си, но търпеливо чака времето на нашия свободен избор. Иначе казано, Бог очаква човек да Го приеме в своя живот, но винаги му дава свободата дори да Го отхвърли.

Бог идва при нас и ни Се открива, но само след като със свободата на любовта сме Го приели в своя живот. Неговата слава и неизказаната Му милост ни се разкриват и ние се наслаждаваме на Неговото благословено присъствие. Чрез този опит ние научаваме какво е да живееш с Бога, научаваме също, че ако Той не ни се открие, ние сами по себе си не бихме могли да влезем в общение с Него, да Го открием и да Го срещнем, нашия Творец и Създател.

И обратното: когато не изпълняваме заповедите Му, ние Го отхвърляме, не Го обичаме и страним от Него, защото е казано: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който ме люби." (Йоан. 14:21) Така ние отказваме да се вслушаме в думите Му и оставаме сами, без Бога, неспособни да обичаме, потопени в горчивата агония на собствената си себичност.

Бог ни дава възможност да изберем сами, без да ни натрапва присъствието Си, и въпреки това внимателно ни помага да превъзмогнем своята немощ и да изберем това, което е за наше добро. За наше добро е, независимо дали го съзнаваме или не, да Го открием, да Го срещнем, да се съединим с Него и да останем с Него. Това е целта на нашия живот, целта, с която сме били създадени от Него.

"А вечен живот е да познават Тебе, Единия Истинен Бог, и пратения от Тебе Иисуса Христа." (Йоан. 17:3)

Бог има Свои Собствени пътища, по които да достигне до всяка душа и да я привлече към Себе Си, различни начини, по които да й даде знак за присъствието Си, да й говори, да й даде възможност да се приближи до Него и да Го познае - и тогава човек е щастлив и моли Бога да влезе в живота му и да пребъдва в него.

Ако душата се окаже отворена към Божията благодат и се стреми към общение с Него, тогава Бог започва една чудна, свещена "игра" с нея.

Понякога Той й говори с една особена мекота и благост - и душата, изпълнена с божествена любов, се издига към небето, забравяйки всичко земно.

Друг път Бог се скрива от нея, и душата, смутена от усещането за самотата, в която я е оставил, започва със сълзи да вика към Него, да Го търси, преминавайки през свято мъченичество - до момента, в който Той й се явява отново. И това повторно явяване събужда в душата по-силен копнеж по Него, още повече я очиства и я доближава до Него. Ето как Бог още по-тясно се свързва с тази душа и я води към по-големи радости и блаженства - от слава към слава.

Това продължава до самия край на човешкия живот, и в зависимост от своята възприемчивост, всяка душа става част от радостното, изпълнено с любов общение с Бога.

Но все пак има души - и за съжаление немалко - които поради егоизъм, себичност и леност отхвърлят своя Бог и Господ (Горко им!) и биват прелъстени от дявола. Техният живот е обладан от чувство за безнадеждност и липса на смисъл, безплодни търсения и празни занимания, или суетни, кратковременни удоволствия, които скоро се превръщат в непоносими страдания. Всички тези неща неусетно ги поробват и ги водят към вечна гибел.

Като следствие от това в тези души се разгаря бурна, ожесточена борба - те се сблъскват с дилемата на живота и смъртта всеки ден, всеки час, а може би и всеки миг:

Да отхвърлят ли веригите на своето робство и да поставят ново начало?

Да се отрекат ли от своята собствена, разрушителна воля?

Да започнат ли борба за освобождаване от примките на своя кръвожаден враг, дявола?

Да се върнат ли към изгубената свята връзка с Бога, чрез размисъл за духовните неща, въздържание и молитва?

Или да се оставят да бъдат завладени от отчаяние и да се предадат изцяло - без каквато и да било съпротива срещу светската суета и земното, срещу убийствените плътски удоволствия, срещу собственото си бездействие и безсилие, и така напълно да загубят стремеж към общение с Бога?

Ако, по Божията милост, надделеят първите мисли, решението бъде взето и последвано от действие, блудната душа, в покаяние и сърдечно съкрушение, се връща в Дома на своя Господ с думите:

"Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син." (Лука. 15:21)

И всеблагият Отец се втурва да посрещне душата, прегръща я и я отвежда в Своя Дом, в Своето Царство. Тогава тази душа се изпълва с радост и с неизказана благодарност към Бога заради Неговата безгранична любов и милост.

Но ако душата, обладана от себичност, се противи и не иска да се обърне към Отца, страданията й продължават и стават още по-тежки. Трудно е да си представим тези страдания - те съществуват дори когато човек не говори за тях и външно изглежда щастлив, радостен и доволен, дори когато самият той не осъзнава, че страда.

Така душите, които някога са били чисти и благословени, стават жертва на дявола.

Те тънат в калта на зли страсти и пороци, съвестта им е омърсена от безсрамни дела, Божият образ е помрачен и потъпкан.

Хората и от двата пола, от всички възрасти и националности са духовно парализирани и осакатени, те страдат.

Душевната им красота е погубена, божествено изтъканата дреха на Светото Кръщение е разкъсана. Величественият дух е унизен и посрамен и хората, които са били създадени за небесната слава и блаженство, сега представляват печална гледка пред очите на злия враг на нашето спасение.

Дори чертите на лицето им и движенията им, които преди са свидетелствали за божественото начало в тях, са станали нечовешки и уродливи.

Тяхната "красота" е отблъскваща, противна.

Тяхното "благородство" и усмивката им - лицемерна и демонска.

Тяхното "приличие" и "добри маниери" - измамно прикритие на падението им.

Техните думи и дела, тяхната "цивилизация" са повърхностни и фалшиви, цялото им съществуване излъчва тежката воня на духовно разтление и смърт.

Техният живот във всяко едно отношение е белязан от отсъствието на Бога.

Каква скръб за нашия Бог, Който "иска всички да се спасят и да познаят истината"!

Каква скръб за Църквата!

Каква мъка за нас е да знаем всички тези неща, да ги виждаме в толкова много души, "за които Христос е бил разпънат"!

pravoslavieto.com




Гласувай:
3



1. pravoslavie - Колко истинно е това слово!
23.03.2017 09:34
"Този Бог, поради безграничната Си любов към Своето творение (човека) се явява в Своята несътворена мощ и се свързва с човека в изпълнено с любов единство, в Своята Църква, в Христа."

"Бог идва при нас и ни Се открива, но само след като със свободата на любовта сме Го приели в своя живот. Неговата слава и неизказаната Му милост ни се разкриват и ние се наслаждаваме на Неговото благословено присъствие."

Приеми нас, Боже, и ни помилуй, колкото и несъвършени, грешни и немощни да сме, защото сме Твои чеда, а Ти наш Отец, и Те обичаме! Амин!
цитирай
2. lubovakoniamash - ". . . Без Христа светът няма ...
23.03.2017 11:05
"...Без Христа светът няма смисъл. Без Христа не бихте могли да обясните нищо. "

ОТ ИОАНА
СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
ГЛАВА 15.
5. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412809
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031