Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2017 12:27 - Истината за аборта - III ч.
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 4226 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Абортът и последствията от аборта от духовна гледна точка

Абортът - убийството на младенец в утробата на майка му, е един от тежките грехове, тъй като в шеста­та Божия заповед категорично се казва: „Не убивай!".

Това, че е грях, се потвърждава и доуточнява в Правилата на Църквата.

91 правило от Шестия вселенски събор, провел се в 680 г., гласи: „Подхвърляме на епитимия за убийство ония жени, които дават церове, причиняващи недоизнасяне на плода в утробата, и ония, които приемат отрови, умъртвяващи плода."

„Тази, която умишлено погубва заченатия в утро­бата плод, подлежи на осъждане като убийца. Дава­щият „лекарство" за помятане на заченатия плод в утробата е убиец в равна степен с този, който приема детеубийствените отрови. Тежестта на вината не зави­си от възрастта на заченатия вече плод." - Св. Василий Велики, II и VIII правило от Църковния канон.

Вина за този грях носят и бащите. Свети Йоан Зла­тоуст се обръща към мъжете със следните слова: „Виж­даш, как пиянството води до блудство, блудството до прелюбодейство, прелюбодейството до убийство. Защо въоръжаваш за кръвопролитие жената, която е въоръжена за раждане? Дори ако безразсъдното деяние да премахне детето си е нейно, то в края на краи­щата причината за него си и ти."

Важно е да се отбележи, че вина носят и подбуди­телите, било то роднини или други, които скланят май­ката към извършване на аборт. Вина имаме и всички ние, които с мълчаливото си бездействие одобрява­ме несправедливия, гласуван по време на социалис­тическия режим у нас закон, с който се разрешава аборта. Този закон е убил и продължава да убива стотици хиляди неродени деца. Според статистиката грехът на детеубийството присъства почти във всяко семейство.

Страшен е самият факт на престъплението, но още по-страшно е неговото легализиране, когато престъп­лението вече става част от ежедневието, когато то не смущава съвестта на обществото, когато свикват с него, когато то не трогва никого. До неотдавна абортът бе считан за престъпление (само до преди няколко де­сетилетия), сега е станал ежедневие, а скоро ще стане признак на „цивилизованост" и тогава тези, които се осмеляват да порицават аборта, ще бъдат презирани и осмивани. Детеубийството е кървав дъжд, който, без да престава, безшумно се излива върху земята. Тук убийството е оправдано от обществото със закон. Но в Божия закон ясно е казано: „Не убивай!". При наруша­ването на тази заповед, човекът сам се отделя от Бога, сам осъзнато или неосъзнато избира живот без Бога.

Последствията за нацията са вече осезаеми от всички. От духовно жив и боголюбив народ, имащ страх Божий и добри закони, произлизащи от вяра в Бога, станахме бездуховни, студени, равнодушни, коравосърдечни хора, превърнахме се в егоисти и консуматори. Целите на нашия живот се сведоха до това, как да придобиваме все повече и повече материални блага и как да консумираме все повече и повече удоволствия. Възпитаваме и децата си в същия този ма­териален и консуматорски дух. Но, като ги възпитаваме в този дух на безбожие, ние ги осакатяваме духовно. Децата ни станаха по-непокорни, no-неуважителни, по- арогантни, no-агресивни, сексуално по-разкрепостени.

Стигна се до там, че пораствайки, нашите деца вече не намират смисъл да узаконят любовта си пред обществото, както и пред Бога в тайнството Венчание, живеейки без брак с погрешното разбиране и съмне­ние, че това може да не е истинската им любов, а по­редното им заблуждение, и че ако някога се стигне до раздяла, всичко ще бъде много по-лесно, тоест, ако няма брак, няма да има и развод.

Но какви нови последствия произлизат за децата и за обществото като цяло от тези беззаконни връзки, парадоксално вече узаконени от държавата и нарече­ни „живот на семейни начала". Много от тези двойки се опитват да имат деца, но може би по причина на предишен аборт или поради някаква друга причина, това се оказва невъзможно. Безплодието става факт в съвремието или, ако се раждат деца, голям процент от тях се раждат недоносени или с увреждания. Статис­тиката сочи многократно увеличаване броя на децата, родени с детска церебрална парализа и други не по- малко тежки заболявания. Грехът на детеубийството осъжда страната ни на измиране, а главният инстру­мент на този геноцид е сексуалният разврат с него­вото неизбежно последствие - масовото избиване на младенците.

И тук е мястото да си зададем въпроса: Дали на­ция, която е избила стотици хиляди младенци и жи­вее безбрачно в прелюбодейство, може да разчита на Божието благословение да се плоди и дали последиците за родените болни деца не се дължат на ця­лото това беззаконие пред Бога?

В подкрепа на всичко казано до тук ще приведем и някои откъси от книгата на схимонахиня Антония „За всенародната беда на детеубийството". В нея тя казва, че живеем вече много поколения неразкаяни убийци. Твърди, че народ, който убива със закон децата си, ще бъде разпилян и разпръснат по цялата земя, а на негово място ще живее друг народ, който не убива децата си.

Матушка Антония казваше на хората:

„Не само абортът като факт е страшен, но и онова, което стои зад него - страшните, макар и невидими за самите хора, увреждания на живота им."

Говореше на извършващите аборт, че не подозират каква власт дават на злото над душите си и как след това ще се изменя животът им, как ще се ожесточават сърцата им и как ще се отразява това на всичко, което ги заобикаля? С каква тежест ще тегне грехът на майка­та върху другите ѝ деца?

Матушка казваше: "Грехът на детеубийството не отминава без последствия, ако е неразкаян."

Схимонахиня Антония ясно виждаше това, казва­ше го на хората и заедно с това им показваше и пъти­щата за покаяние и освобождаване с Божията помощ. Говореше им за Божията любов, която всичко покрива, изправя и преобразява.

Матушка Антония имаше като дар от Бога прек­расно устроена духовна педагогика и когато подбуж­даше жените към покаяние всеки път намираше таки­ва думи и такава мярка, каквато човекът можеше да понесе. Хората са различни и подходът към тях трябва да е различен. С по-плахите във вярата или с чувстви­телните и ранимите тя говореше меко, даже с необикновена нежност и топлота, с нескривано съчувствие.

Колко внимателно и с каква деликатност говори матушка за абортите с Лидия - искрена и простодушна жена: „Седни да те чуя какво ти е, защо те боли душа­та... Ето, колко аборта си направила. Молиш ли се за тях?

- А как да се моля?

Матушка говореше, а аз я слушах четири часа. А в главата ми нищо не влизаше. Отидох си вкъщи - и забравих.

На следващия път матушка посреща Лидия в сво­ята мъничка тъмна стая и разговаря с нея на езика на блажените, който не е възможно да се забрави.

Матушка сложи на масата един кашон. И полека започна да вади от него разни неща. А аз питам:

- За какво е всичко това?

- Това е нужно, когато човек умира...

Аз... тръпки ме побиха. Защо ми показва всичко това?

- Ето това - казва - е дрехата, с която ще ме поло­жат в гроба.

- Матушка, за какво говориш? - а самата аз трепе­ря така, че не мога да говоря.

Матушка продължи да вади и други неща, разказа ми кое за какво е. Отгоре се слага покривало, лицето се покрива и не знам още какво... Излиза, че трябва да се мисли и за душата след смъртта, каква ще бъде съдбата ѝ във вечния живот. Всички отиваме към вечния живот."

Такава виждаме Лидия в началото на пътя ѝ към нейното покаяние и изправяне, а скоро след това тя вече смело и решително възраства във вярата.

Не от себе си, а по откровение свише, матушка говореше на хората, че очистването на душата от гре­ха на детеубийството чрез покаяние отваря път за по-­нататъшното покаяние и просветляване на душата.

Ето и какво споделя в тази връзка Ина Ч.: "C матушка бях пределно искрена. След като измолих убитите от мен младенци, матушка ми отвори очите за моите скрити грехове, които бяха предизвикани от разврат­ния ми начин на живот. И когато ми ги откри, макар че това беше такъв срам, аз ѝ казах: „Да, матушка — това е истина!" За тези слабости знаехме само аз и Бог, защото те не се вършат пред очите на хората. Матушка ми нареди да се избавям от тях с молитви и покайна изпо­вед, макар че с такова нещо е срамно даже при лекар да отидеш, а аз при свещеника! Но още по-страшно беше за мен, че животът ми нямаше да се промени без спасителната за мен изповед. Благодатта Божия е такава — тя ни учи! Страхът Божий е блажен страх. Очите ти се отварят - и се страхуваш да се върнеш към онзи живот, при който си била уверена в себе си, а всъщ­ност си била духовно сляпа."

Матушка Антония водеше хората към искрено по­каяние, молеше се за тях - и след горещите и съкруше­ни молитви на съгрешилите техният живот се поправя­ше пред очите им, както и животът на техните близки.

Дълбоката цел и същност на дадените от Бога чрез матушка молитви се състои във възстановяването на съюза на любовта между младенците и родителите.

Матушка Антония имаше божественото просвещение. В неговата светлина тя с яснота виждаше, с дос­товерност преживяваше самата същност на проблема за аборта - най-страшното престъпление против лю­бовта; следователно той може да бъде изгладен само с трудове на любовта.

Увеличаващата се любов, придобивана чрез мо­литвата за своите умъртвени деца и изместваща дя­волския хлад от сърцето, често преминаваше в нови молитвени подвизи: след като измолваха собствените си деца, родителите ставаха молитвеници и за други погубени души. Така любовта побеждава и се отразява и върху живота на обществото. От тази обща молитва всички жени и мъже придобиваха окриляващата сила на „вярата, която действа чрез любов" (Гал 5:6) - тол­кова недостигаща днес."

Православната църква, като майка и кърмителка на всички нас, които сме кръстени в името Господне, е отредила и начин на прошка и покаяние. Всеки от нас, било то баща, майка, подбудител или извърши­тел, който поради невежеството си е участвал - осъзна­то или неосъзнато, в този смъртен грях - аборт, трябва да изрази своето покаяние. Това става в светото тайнство Изповед, което ни е дадено от Бога за очистване от греховете, които сме сторили. Изповядването става пред свещеник, който се явява свидетел на нашето искрено покаяние и, който с дадената му от Бога власт ни очиства и прощава изповяданите от нас грехове.

Изповедта, като тайнство, включва молитви на све­щеника преди изповед, които завършват със следните увещателни слова към каещия се: „Ето, чедо, Христос невидимо стои да приеме твоята изповед - не се сра­мувай, нито се страхувай и не скривай нищо от мене, а без стеснение ми кажи всичко, що си сторил(а), за да получиш прошка от Господа нашего Иисуса Христа. Ето и Неговата света икона е пред нас, а аз съм само сви­детел, да свидетелствам пред Него всичко що ми ка­жеш. Ако ли нещо утаиш от мене, двоен грях ще имаш. И тъй, внимавай, понеже си дошъл(ла) в лечебницата, да не си отидеш неизцерен(а)."

Следва нашата покайна изповед. Духовникът изс­лушва, с надлежно внимание, изповедта на каещия се. Ако последният се затрудни в чистосърдечно и пълно изповядване на греховете си, свещеникът с отеческа кротост и тактичност го предразполага и подпомага, като му задава въпроси, съобразно духовното състоя­ние на каещия се.

След нашата изповед свещеникът ни приканя да коленичим пред Кръста Господен и светото Евангелие, покрива ни със своя епитрахил и прочита опростителната молитва:

„Господ и Бог наш Иисус Христос, по благодатта и добросърдечието на Своето човеколюбив, да ти прос­ти, чедо (името), всички съгрешения; и аз, недостой­ният свещеник, чрез дадената ми от Него власт, те прощавам и освобождавам от всички твои грехове, в името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин."

С тази разрешителна молитва завършва нашата покайна изповед и с вяра и надежда, че след като сме вече опростени, Бог ще ни помогне да не извършваме отново този тежък грях.

image



Гласувай:
2



1. apostapostoloff - БСП ще забрани абортите!
20.03.2017 14:09
На последния си закрит Пленум социалистите са взели решение да бъдат забранени със закон абортите. Установено е, че през последните няколко години в България са извършени над 6 000 000 аборта. Това уврежда генофонда на нацията и намалява естествения прираст у нас. Тази порочна практика е главната първопричина за демографската катастрофа.



На това безумие трябва да се тури край! Решително, смело и окончателно! И не само това- ще бъде забранена също така продажбата на всякакви противозачатъчни средства, включително презервативи.



Така и само така социалистите ще се справят ефективно с най- наболелия проблем на съвременна България- демиграфската криза. Техните експерти са изчислили, че само след 4 години населението на България отново ще надхвърли 9 милиона.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412987
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031