Истината за аборта - мнения на известни професори и лекари

„От гледна точка на съвременната биология, ге­нетика и ембриология животът на човека като био­логичен индивид започва от момента на сливането на мъжката и женската полови клетки, при което се образува единно ядро, съдържащо неповторим ге­нетичен материал... Затова е очевидно, че абортът, извършен на различни етапи от бременността, е пред­намерено прекъсване на човешкия живот" - проф., д-р на биологичните науки Д. В. Попов и проф. д-р В. А. Галиченков, завеждащ катедра по ембриология в Био­логичния факултет при Московския държавен универ­ситет „М. Ломоносов".

Д-р Паул Роквел от Ню Йорк споделя: „Правил съм операция на пациентка при извънматочна бременност. Зародишът беше на 2 месеца. Взех плацентата и видях в ръцете си човешко същество от мъжки пол. Беше с дължина 1,5 дюйма и имаше вид на изцяло оформен човек. Кожата му беше почти прозрачна, а на пръстче­тата лесно можеха да се видят тънките артерии и вени. Младенецът показваше активност, плаваше със скорост 1 кръг в секунда, като истински плувец. Когато плацен­тата се разкъса, бебето загина. Стори ми се, че видях мъртъв съзрял вече човек."

Д-р Бернард Натансон, бивш директор на специ­ализирана клиника, в която са направени над 60 000 аборта, след години работа се замисля доколко безобидни са били всички негови действия. Започва редица научни изследвания, като използва съвременни техни­чески средства: ултразвук, електронно проследяване туптенето на сърцето на ембриона, ембрионоскопия, радиобиология и др. След щателни изследвания д-р Натансон заявява: "Този факт, че ембрионът е отдел­но човешко същество, притежаващо всички личностни характеристики, днес не се поставя под съмнение."

За да потвърди изводите си, той прави ултразвуков филм, като заснема абортирането на тримесечен емб­рион. Филмът е наречен „Безмълвен вик". Този филм показва, че зародишът усеща заплахата от инструмента, с който се извършва операцията на абортиране. Започ­ва да се движи по-бързо, сърцебиенето му се усилва със 140 до 200 удара в минута, широко отваря устата си - сякаш в безмълвен вик. Тези кадри са потресаващи със своя реализъм.

Гинекологът Стоян Адашевич от Белград публично обявява и признава, че изкуственото прекъсване на бременността е убийство: „Аз съм лекар, но разбирам какви античовешки постъпки съм извършвал. Длъ­жен съм да свидетелствам и да предупредя хората, че преждевременното прекъсване на бременността фак­тически е убийство на нероденото и незащитено дете. Извършил съм почти 62 000 аборта и си давам сметка, че собственоръчно съм унищожил населението на цял град"

Знаем ли че:

• -Абортът е три пъти по-опасен от раждането.
• - На всеки три жени, правили аборт, една получава усложнения, които могат да я лишат от възмож­ността да забременее отново.
• - Сред жените, които са правили аборт, всяка трета при следващи бременности прави спонтанен аборт, вследствие на ендометрит и ендоцервицит-възпа­ление на лигавицата на матката. При това възпале­ние плодът не може да се доразвие и организмът го изхвърля.   

          - Повече от 75% от жените, правили някога аборт, страдат от сериозни психически проблеми: така нареченият постабортен синдром - чувство за    вина, за собствена непълноценност, тревожност, депресия, кошмарни сънища, необяснимо агре­сивно поведение...

Тези проблеми се явяват много често и са неосъзната причина за развод и се отразяват твърде негатив­но на всички в семейството. Някои от жените, извършили аборт, в своята без­помощност често се заблуждават, че могат да си помогнат, като посегнат към алкохола и наркоти­ците.

Всяка година в страната ни се извършват около 90 000 планирани и регистрирани аборта. А броят на нерегистрираните - незаконно извършени аборти, ос­тава неизвестен за обществото.

Не бива да се отминава и фактът, че в момента както навсякъде, така и у нас за предпазване от бре­менност (контрацепция) по телевизия и радио широко се рекламират „противозачатъчни" хапчета. Но дали те наистина са такива, дали те наистина предпазват от бременност? Например в рекламата на подобни хапчета се казва, че до 72 часа след секс те могат да предпазят жената от забременяване. Истината е, че тези хапчета имат абортативно действие и в много ранен стадий предизвикват аборт на вече заченатия плод, който в своето развитие е на клетъчно ниво и това остава неразбрано за жената. Тоест въпросните хапчета не предпазват от забременяване, а причиняват прекъсване на бременността - незабеле­жим за жената аборт.

Това, че „противозачатъчните" хапчета се оказват не противозачатъчни, се потвърждава и от изявлени­ето на Московското дружество на православните лекари, прието от общо събрание на 20 март 1997 г., в което се казва: „Ние православните лекари от Москва, като сме сериозно обезпокоени от агресивното насаж­дане на рекламата на хормоналните контрацептиви на територията на Русия и като се ръководим от своя християнски и лекарски дълг, смятаме, че сме задъл­жени да предупредим населението на страната,... че при приемането на всяко от противозачатъчните сред­ства е възможна смъртта на вече заченатото дете в ра­нен стадий от ембрионалното му развитие."

А ето и какво споделя д-р Лисец, активен участник в движението за защита на неродените деца, в своята книга „Да подадем ръка на живота": „Една от жените искаше да си сложи спирала - тя дори не подозираше, че и при наличието на спирала децата се зачеват и за­ченатият вече плод бива погубен. Дадохме ѝ брошура, която разказва за абортативното действие на спира­лите и на противозачатъчните таблетки, а също и за пагубните последствия от тях..."

Не бива да се премълчава и фактът, че в България законът позволява да се замразяват, като резервни, останалите от инвитро-процедурите, неимплантирани в утробите на майките, ембриони. Питаме се: „С каква власт лекарите преценяват кое дете има право да жи­вее и кое да бъде замразено? Какво се случва с тези замразени ембриони след определения от закона срок? Дали биологичните им родители въобще осъз­нават каква е по-нататъшната съдба на техните замра­зени деца? Възможно ли е след дългото им замразява­не в течен азот, тези изкуствено заченати деца просто да бъдат изхвърлени на боклука, като вече ненужни? Имаме ли право, въобще, да си играем с живота и съд­бата им? В други европейски страни, например Ита­лия, това е строго забранено.

Парадоксално и немалко лицемерно е това, че жи­веем във време, когато правата на човека се издигат в култ и навсякъде се пропагандира, че трябва да се зачитат човешките права и свободи, че всеки човек има право на достоен живот, независимо от неговата възраст, пол, раса ... и в същото време узаконено се убиват нашите здрави - заченати вече деца.