Аз, нероденото дете
Първа седмица - начало на моя живот
Аз съм едно неродено дете, което сега започва живота си. Бях заченато от любовта на баща ми и майка ми. Те се прегърнаха силно и, какво чудо, създадоха мен! Шест часа след това аз започнах бързо да раста. Лека-полека се придвижих към матката. Тук щеше да бъде моето убежище, докато се появя на белия свят.
Втора седмица от моя живот
Вече съм пораснало с цели осем хиляди клетки. Първо се образуваха пъпната връв и плацентата, които през следващите месеци ще ме снабдяват с хранителни вещества и кислород. Въпреки че се топля и храня от майка ми, тя дори не знае, че ме има и все още очаква редовния си месечен цикъл.
Трета седмица
През тази седмица започнаха да се образуват гръбначният ми стълб, главата, белите дробове, стомахът и бъбреците. От осемнадесетия ден на моя живот малкото ми сърце започна да тупти неритмично. Това сърце ще бие, докато умра.
Четвърта седмица
Аз, нероденото дете, навършвам първия месец от живота си! Високо съм половин сантиметър и тежа половин грам. Ударите на сърцето ми се синхронизират със сърцето на мама. Крачетата ми приличат на малки крилца, започват да се оформят и ръцете ми. Въпреки че вече съм живяло цял месец, майка ми едва сега започва да подозира за съществуването ми.
Пета седмица
През тази седмица ръстът и теглото ми се удвоиха. Тежа един грам и съм високо цял един сантиметър.
Имам даже очи със зеници и мигли. Вече може да различиш ушите и нослето ми, а в главата ми, в мозъка, започва да се образува центърът на речта. Вече могат да ми направят дори кардиограма!
Шеста седмица
През тази седмица ясно се очертаха коленете и пръстите на ръцете и краката ми. В края на седмицата ще бъде възможно да се уловят мозъчните ми вълни с обикновена енцефалограма. А някои твърдят и казват, че аз все още съм нямало душа...
Седма седмица
Мозъкът ми вече функционира нормално - мога да чувствам и да реагирам на дразненията. Устните ми се отварят, мога и да суча. Пръстите на ръцете ми пораснаха и вече имат отпечатъците, които ще се запазят през целия ми живот.
Осма седмица
Вече съм на два месеца, изминаха най-важните 60 дни от моя живот. Образуваха се всички органи на тялото ми. Оттук нататък само ще раста, а техните функции ще стават все по-съвършени. Високо съм три сантиметра и тежа три грама.
Девета - десета седмица
Телесните ми органи работят нормално - мускулите се синхронизират, движа ръцете и краката си, мога да си смуча палеца. Движа се и плувам в корема на мама. Ако ме натиснат, усещам болка. Чувам звуци и чувствам ударите на сърцето ѝ. Когато се родя, ще искам да ги чувствам отново.
Единадесета - дванадесета седмица /Три месеца/
Вече станах 8 сантиметра високо и тежа 25 грама. Само за един месец ръстът ми се утрои, а теглото ми стана 8 пъти по-голямо! Започна да ми расте коса. Будя се, когато мама се буди. Спя, когато тя спи. Спо-койно съм, когато тя е спокойна. Всяко нейно настроение, всичко, с което се храни и поема, се отразява и на мен. Усещам, когато тя се безпокои за мен, когато се страхува и притеснява за бъдещето. Особено в началото на бременността си тя често е неспокойна. Освен това понякога ѝ се вие свят, боли я главата и ѝ се гади. Аз винаги разбирам, когато се чувства така. Но всичко това отминава с напредването на бременността. И когато мама ме поеме в ръцете си, всички трудности и неприятни моменти ще й се струват маловажни...
Ами ако мама не ме иска повече?
Ами ако родителите ѝ кажат, че е още малка, за да ме роди?
Ами ако мама държи повече на кариерата си, отколкото на мен?
Или ако мама си помисли: „Какво ще кажат хората, след като не съм омъжена?"
Ами ако лекарят сгреши и ѝ каже, че съм болно, а аз не съм и я посъветва да се отърве от мен и тя се съгласи?
Ако се случи нещо такова, какво ли ме очаква...?
Може би ще ме „изсмучат" от корема на мама с една тръба, като прахосмукачка? (аборт по метода Карман)
А може би лекарят ще изсмуче с фистула част от родилната течност в матката на мама и ще влее вместо нея сол, която ще ме изгори живо? Тогава ще ме боли много, часове, докато издъхна! (аборт чрез отравяне на плода)
Или може би ще ме разкъсат живо в корема на мама с помощта на остър въртящ се нож? (аборт чрез екскюртиране, ембрионотомия)
Или може би така нареченият „лекар" ще направи операция на мама, ще разтвори матката ѝ и ще ме извади оттам? И така ще лиши от живот мен, нероденото дете. (аборт чрез хирургическа операция)
Какво ще стане тогава с телцето ми? Може би ще правят върху него научни експерименти като на опитно животно? А представяте ли си, че някъде правят от мъртвите ни телца козметика, чрез която възрастни жени лъжовно се надяват да бъдат подмладени?!
Това, което лекарите наричат „прекъсване на бременността" е МОЕТО УБИЙСТВО!
СМЪРТТА МИ Е МЪЧИТЕЛНА.
МАЙКА МИ Е ЗАПЛАШЕНА, както и бъдещите ми братя и сестри, от несправедливата ми смърт!
Затова АЗ, НЕРОДЕНОТО ДЕТЕ, УМОЛЯВАМ всички вас, които можете да помогнете на майка ми и на мен да се родя, ПОМОГНЕТЕ! Помогнете на бъдещите майки според възможностите си! Може би те имат нужда от съвет и подкрепа. Може би те се намират в безизходица или са безработни и живеят на ръба на социалния минимум, или може би са изоставени, самотни майки, объркани, очакващи вашата помощ.
И ще завърша с два уместни въпроса,тъй като подозирам,че според залога в заглавието ще има и "Абортите" 2ра част.Колко пъти месечно посещавате домове за изоставени деца,за да положите доброволен труд и каква част от личните си средства предоставяте на самотни майки ежемесечно,за да отгледат децата си? :)
