Възлюбени, има едно скрито убийство, което си присвоява славата на добротворство към страдащ - отравянето на тежко боледуващите с някои смъртоносно действуващи лекарства с цел да се облекчат предсмъртните страдания. Най-често лекари са в изкушението да правят по своя инициатива или по молба на близките на болния такова добро. Но добро ли е то?

На пръв поглед има нещо много човеколюбиво в туй да прекратиш ужасните страдания на един неизлечимо болен, който, но непоклатното убеждение на лекарите, няма вече в себе си живот. При туй, както твърдят привържениците на тази модерна идея за "леката смърт", не се касае за убиване на живота по варварски начин, а за отпращане на неизлечимо болния с най-безболезнени и деликат­ни лекарства в отвъдния мир. Той и без това ще умре! Защо да страда безцелно?

Колко съблазнителни, колко убедителни съображения!

Но знаете ли, възлюбени, каква лукава измама се крие зад тая привидна любов към ближния! Колкото и добронамерено, намесването на човеци в прекратяване живота на тежко болния е убийство! Никой няма право да отсече последната нишка на живота, освен Бог! И това по две причини: 1) че човешкото знание е ограничено и 2) че човешката лошавина е неограничена.

Във връзка с първата причина - че човешкото знание е ограничено, ще кажем: лекарите не могат със сигурност да знаят, кой кога ще умре. Колко хора, осъдени от медицината на смърт, са оздравявали и живяли дълго още след това! А във връзка с втората причина, че човешката лошавина е неограничена, ще трябва да изясним: ако се дойде дотам да се узакони причиняването по медицински начин на "лека смърт", за колко престъпления биха се отворили вратите! Не един алчен за богатства наследник би се радвал да причини "лека смърт" на лелята, на вуйчото, та дори на бащата и майката, които отдавна боледуват и все още не искат да умрат!

Но има и друга една още но-важна причина, поради която един истински християнин никога не би се решил от сантиментални и "човеколюбиви" съобра­жения да причини "лека смърт" на близките си.

Човек се готви в този живот за бъдещия. Бог цени тялото и забранява то да бъде убивано Но още повече Той цени душата и гледа всячески да я спаси. 3а спасението на душата, която обикновено боледува от грехове, Бог често праща болести за тялото. Чрез търпеливо понесената болест на тялото оздравява ду­шата. Колкото повече страда болният тук, колкото повече се смирява и счита заслужени тия страдания, толкова повече се приближава до Бога, очиства се от грехове и става годен да наследи вечните радости в царството небесно! А лъж­ливото човеколюбие гледа да отпрати по-леко и по-скоро болния отвъд, та макар и да се яви той там съвсем неподготвен!

Спасителят казва:"Koйтo претърпи докрай, той щeбъде спасен" (Мат. 24: 13). Прекратяването страданията прекратява и търпението. А който не е пре­търпял докрай, как ще се спаси?!

Велики светци като св. Ефрем Сирин, блажени Августин и много други, като съзнавали, че болестите и страданията във временния живот ни избавят от мъки във вечния, тъй са се молели: "По-добре тук пи накажи, Господи, а там ни помилвай!.“

Много хора прекарват живота си в безгрижие, духовна леност и богоотдалеченост. На смъртния си одър обаче те внезапно се опомнят и горещо се по­кайват. За тях страданията са духовен будилник, който в последния миг ги про­бужда от греховния им сън, за да избягнат те непоправимата беда на вечната гибел. А ето, привържениците на "леката смърт" искат да спрат този будилник да не звъни, да не буди, та да могат грешните лекичко да минат от земната си греховна тъмнина към вечните мрачини на ада! Де е тук човеколюбието!

Ако Бог е отсъдил болният да се помъчи още малко време на земята за очис­тване на душата си, кой си ти да отменяш Божиите определения? А ако Богу е угодно да стори чудо с болния и да го върне от смърт към живот, за да разказва той Божиите милости и с покайния си пример да заразява и други спасително, как смееш ти да посягаш на такъв живот, определен от Бога за такава висока духовна мисия?

Възлюбени, както и да разглеждаме въпроса за "леката смърт", все се на­тъкваме на изводи, които посочват, колко е тя погрешна и дори престъпна.

Но значи ли това, че ние не бива да даваме на тежко страдащите болни никакви облекчаващи мъките им средства? Съвсем не! Лекарства, които успо­кояват болките, са всякога допустими, стига да не отнемат съзнанието и да не причиняват тъй наречената "лека смърт". Правят ли те това, даващият тия лекар­ства човек върши убийство!

Истинският християнин знае, че най-леката смърт не е най-добрата. Колко е хубаво да завършиш живота си макар и след тежки страдания в пълно съзнание, да се смириш дълбоко пред Бога, да признаеш, че заслужени са сегашните ти физически мъки, да се изповядаш и причастиш с Тялото и Кръвта Христови! Тогава, приел Бога в своето сърце, ти лесно ще се явиш пред Божието лице, за да получиш от милостивата Му ръка венеца на вечния живот (Откр. 2:10).

Нека се помолим Бог да ни вразуми да следваме Неговата св. воля и да не се провиняваме против светите Му заповеди, за да имаме благоволението и лю­бовта Му! С Божията любов ние ще бъдем вечно щастливи в отвъдния мир, за­щото тя ще огрява като благодатно слънце душите на верните Богу и на покаялите се за своите грехове. Амин.