Цялото човечество се стреми към покой. Така че даже седенето в автомобила да бъде по-меко, да не друса по пътя, така че само едно бутонче да натиснем – и водата да стане по-топла. Отиваш в магазина – да няма опашка, да има четиридесет и осем хиляди разновидности колбаси, от евтини по-евтини, а в портмонето много пари, синички, зеленички, кафевички. Да мога да си похапна когато пожелая.

А лекарите – моля нека са на разположение, безплатно, да идват при теб с кола, да те откарат и лекуват. Така че всичко да е спокойно, комфортно. И ако трябва да се работи – то нека да е нещо интересно. А ако на работата има началник – нека да е добър, да пуска в отпуска, да не наказва за закъсненията, да вдига заплатата всяка година, а и премия да дава. И нека децата да са послушни, а дивана – мек, апартаментът да е голям, таваните да са високи, телефон – във всяка стая, да има и вана със сини плочки. Съществува такъв стремеж: да има покой, комфорт, така че нищо да не ни безпокои.

Да не дава Бог да постигнем това. Защото тогава съвсем ще забравим Бога, напълно. Никога няма да се смирим. Защото на смирение можеш да се научиш само когато си на опашката. На смирение можеш да се научиш само тогава, когато в магазина няма нищо. На смирение можеш да се научиш, когато нищо не можеш да обясниш на тъпия чиновник, а той хитрува, държи на своето и издевателства с цел над теб. Когато той издевателства точно над теб – тогава може и да достигнеш до смирението. И това, че в нашата страна нищо не се получава, както става в другите страни, а всичко е обърнато наопаки – това показва не това, че управляващите са лоши, глупави или ние сме толкова загубени, като че ли най-тъпият народ на света. Не, това е свидетелство за това, че Бог ни обича и иска да ни накара да разберем, че за нас е безполезно да вървим против Бога, че трябва да се върнем към Него, че трябва да поискаме онова, което Самият Той има – а именно смирение. И всички тези обстоятелства, които постоянно ни смиряват, ни помагат да достигнем до главното в живота, до най-главната добродетел, която е основата за всички останали.

Протоиерей Димитрий Смирнов