Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2017 09:59 - Йерей Владимир Елисеев: Будизмът и Православието
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 444 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.01.2017 09:59


image
В будизма средства и път към спасението ("марга") по описанието на С. Чатерджи и Д. Дата са:

1. Правилните възгледи. Незнанието се смята за главна причина на нашите страдания. Ако се отстранят условията, пораждащи нещастията, ще се прекратят и страданията. Правилните възгледи представляват приемане и правилно разбиране на "четирите благородни истини", формулирани от Буда:

1) Животът в света е изпълнен със страдания;
2) Има причина за тези страдания;
3) Страданията могат да бъдат прекратени;
4). Съществува път, водещ към прекратяването на страданията.

2. Правилна решимост. От човек, който се стреми да избегне страданията, се изисква:

а) откъсване от всичко земно;
б) отказ от лошите намерения;
в) отказ от вражда с другите хора;
г) твърдо намерение да се преобразува живота в светлината на истината.

3. Правилна реч. Изисква се въздържане от лъжа, клевета, жестоки думи и фриволни разговори - т. е. контрол върху речта си.

4. Правилно поведение. Необходим е отказ от унищожаване на всичко живо, от кражба, от неправилно удовлетворяване на своите чувства и т. н.

5. Правилен начин на живот. Трябва да се осигуряват средства за живот по честен път, не бива да се прибягва към непозволени средства дори за поддържане на живота.

6. Правилно усилие. Следва постоянно да се изкореняват в себе си както старите вредни идеи, така и постоянно придобиваните нови, и да се изпълва съзнанието с добри идеи, със старание да се закрепят те в ума.

7. Правилно направление на мисълта. Необходимо е постоянно да се пази в паметта фактът, че нещата по природа са преходни. Това е необходимо, за да се освободим от привързаността към вещите и от тъгата по повод тяхната загуба.

8. Правилно съсредоточаване. Тук се има предвид психологическата практика на задълбочаващото се съсредоточаване (медитация), насочена към постигането на състоянието на освобождаване от страданията (нирвана). Тази практика се състои от четири степени:

а. Осмисляне и изследване на истината с чист и невъзмутим ум, разсейване на съмнението в четирите благородни истини;

б. Осъзнаването на радостта от покоя, пораждан от невъзмутимия размисъл;

в. Опит да се постигне състояние на безразличие, т. е. отстраняване дори от радостта от съсредоточаването;

г. Постигане на пълна невъзмутимост, безразличие и самообладание (28, стр. 116-121).

Като разглеждаме тези осем степени на будизма, ние също не намираме в тях каквото и да е, което да напомня покаянието, но виждаме все същата култивация на пълната невъзмутимост, безразличие и самообладание. И тук не откриваме любовта - онази любов, когато човек полага душата си за другите, както и Христос се е разпнал за нас. Освен това, будизмът отрича съществуването на Бога, така че будистът няма пред кого да се кае. Идеалът на будизма е право противоположен на християнския идеал - той е идеалът на егоиста.

 

Справедливо е да споменем няколко думи и за късното течение на будизма - Махаяна-будизма и проповядвания от него идеал на бодхисатва. Бодхисатва означава такова състояние на приближилия се към нирваната човек, когато той, движен от състрадание, се отказва да навлиза в нирвана, заради спасението на оставащите в незнание хора. Но жертвайки личното си "спасение", той става проповедник на все същото безразличие като лекарство от живота. Както ако на някой болен се предлага не изцеляващо лекарство, а отрова, прекратяваща болестта заедно с живота. Господ пък е казал: "Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие" (Иоан. 10:10). Източният и християнският идеал са противоположни - Изтокът се стреми да се избави от живота, а християнството се стреми да го преобрази, да го обожестви.

Любопитно е, че посочените хладна разсъдителност и интелектуализъм, присъщи на йога и будизма, пък и самите им методи, отчасти напомнят "втория начин на молитва", описан от св. Симеон Нови Богослов. Общо тези "начини" (т. е. видове) на молитва са три и само един от тях е правилен. Ето какво пише Симеон Нови Богослов:

Вторият начин е този, когато някой свежда ума си вътре в себе си, отвличайки го от всичко сетивно, пази чувствата си, събира всичките си помисли, за да не се скитат по суетните неща на тоя свят - и ту изследва помислите си, ту вниква в думите на четената молитва, ту връща назад помислите си, ако те, пленени от дявола, са се увлекли по нещо суетно и лошо, ту много трудно и със самопринуждаване се напряга да дойде на себе си, ако е надмогнала някоя страст и той е бил победен от нея. Отличителната черта на това дело е тая, че то се извършва в главата: мислите се борят с мисли.

Имайки такъв подвиг и водейки такава бран сам със себе си, той не може да остане никога мирен в себе си, и не намира време да се залови с извършването на добродетелите, за да получи и венеца на правдата. Такъв човек е подобен на водещия война с враговете си нощем в тъмното - той чува гласовете на враговете си, усеща ударите им, но не може ясно да види кои са те... Защото сам той пребивава в главата, а злите помишления излизат от сърцето... Напразно се труди нещастникът,  дори съвсем губи наградата си, ако преди това, без сам да забележи, бива победен от тщеславието, въобразявайки си, че правилно внимава за себе си. В гордостта си той презира другите и ги осъжда, а сам себе си хвали, като мечтае при това, че е достоен да бъде пастир на словесните овце и да ръководи другите - и прилича на слепец, който се наема да води други слепци" (8, т. 5, стр. 330-331).

***

В последно време широко разпространение получава агни-йога (йога на огъня), основно поради дейността на семейство Рьорих. В християнството покаянието е средство за очистване от греха. За очистване говори и класическата йога. Понятието за вътрешна чистота присъства и в агни-йога. Понеже агни-йога е тясно свързана с традицията на окултизма, за нас е интересно да научим, как се разбира в нея тая вътрешна чистота. Ето какво пише по тоя повод "майката на агни-йога" Е. И. Рьорих в писма до своите ученици: "Прогонвайте всяка нечиста мисъл, заменяйки я с мисъл за благо. Бързайте да очистите духа с широки съзидателни мисли за чудесното бъдеще" (16, стр. 46). За ефективността на такова "очистване на духа" можем да съдим по примера на нашите бивши държавни ръководители, на които "широките съзидателни мисли за чудесното бъдеще" ни най-малко не пречеха да проливат кръвта на невинни хора през време на революцията, гражданската война и масовите репресии. Очиства само покаянието пред Господа, но за него в агни-йога не се споменава, защото в нея Христос е само човек, достигнал със свои собствени сили свръхчовешки статус, а собствено Бог е Абсолют, който по силата на своята абсолютност изобщо не се намесва в земните дела и е напълно безразличен към съдбата на отделния човек на тая грешна земя. Във всичко това се усеща силния повей на будизма, който е оказал несъмнено влияние на формирането на възгледите на Е. И. Рьорих и Н. К. Рьорих.

***

Ние говорехме за интелектуалистичния и рационалистичен характер на будизма, но тази характеристика е приложима далеч не към всички негови разновидности. В чан- (или дзен-) будизма властва противоположна тенденция - тенденцията на отричане на интелекта - и акцент се поставя върху постигането на определено психическо състояние, което се нарича озарение или просветление - сатори. Но и там преобразованията стават в ума, за да се постигне пълното му изпразване от всякакви мисли и да се види първичната светлина на "неродения ум". А за такова изпразване могат да се прилагат типично интелектуални средства, например неразрешимите интелектуални загадки или "коани". Целта на тези коани е да въведат ученика в състояние на интелектуален шок, когато след многодневни и безуспешни усилия да познае правилния отговор умът му изключва и той усеща "празнота".

Но оперирането на ума не дава спасение. Св. Григорий Палама казвал:

Онзи, който е явил действие на ума и се е просветлил със светлината на разбирането или умното озарение, ако поради това сметне, че се е очистил, прелъстява себе си, като изпада в лъжа, и чрез самомнението си широко разтваря вратата пред тоя, който винаги се опитва да ни прелъстява.





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412925
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031