Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си".Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.(Мат. 5:33-41).

Господ ни напомня да не се кълнем, че трябва да имаме такава любов и доверие помежду нас, че да е достатъчно да речем „да“ и то да е „да“ или пък „не“ и то да е „не“. Разбира се, при важни случаи Църквата позволява клетви, за да се утвърди истината, особено в съда. От Светото Писание знаем, че веднъж Господ заявява: „Кълна се в Мене Си“. Така че това не означава никога да не изричате клетви, но че трябва да опитаме да бъдем толкова истинни в любовта си, тъй като Бог е Истина, а дяволът е лъжец и баща на лъжата. В този смисъл трябва да възлюбим Истината. Нека отново обясня. В стария Мойсеев закон е казано: "око за око и зъб за зъб“. Тази разпоредба стои по-високо от предшестващата я. Ламех, който имал две съпруги, казва: послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем (виж Генезис 4:23-24). А Моисеевият закон се появява, казвайки: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога(Изх. 21:24) – каквото са ти причинили, така и ти на свой ред следва да постъпиш. И най-сетне, Господ ни заповядва да сторим нещо повече, да започнем да се противим на злото, като Бог ни казва: не се противете на злото с насилие. Това не означава въобще да не се борим със злото – това би означавало пасивност, разрушаването на разграничението на това що е добро и зло, но да не го правим с насилие, да не отвръщаме на злото със зло. Така св. ап. Павел заявява:

Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро(Рим. 12:21). Тове е и смисъла на Христовите слова, но, отново казвам, не в буквален смисъл. Защото, когато Той бил изправен пред съда и един от слугите Го ударил, Той не му предложил и другата си страна, а му рекъл: ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш? (Йн. 18:23). Мисля, че разбирате за какво става въпрос. Трябва да сме готови да надвиваме злото, насочено към нас, с добро, да търсим възможност да поправим съгрешилия, да сторим всичко възможно той да осъзнае тежестта на своя грях. Но при всички случаи не трябва да сме пасивни, но да поемем инициативата и да насочим нещата в правилната посока. Колко много пропаднали човеци са станали християни поради това, че християните изпълнили тези Господни слова и възлюбили своите врагове, опитвайки се да им посочат пътя на покаянието?

Нека Господ ни помогне да имеме истинска любов помежду си, да възлюбим дори нашите врагове: да помолим Бог да им посочи чрез нашия живот, че те се сриват в духовната бездна, във вечната тъмнина и че трябва да се покаят и да бъдат спасени.

Господ да ви благослови!

Pravoslavie.ru