Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2017 16:03 - Писмо до моята сестра, която носи под сърцето си дете, но не го иска.
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 665 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 16.01.2017 16:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани“ (Мат. 5:7).

„Никоя няма любов по-голяма от тази да положи душата си за своите приятели“ (Йоан. 15:13).

Здравей, мила… Скъпа моя… С какво щастие и тиха, забравена нежност се изпълни сърцето ми при известието, че скоро в този живот ще влезе нов човек! Колко истинска радост ще се влее чрез него в нашия живот и в живота на мнозина, до които той ще се докосне!

Знам – той ще прилича на теб, ще има същите ласкави очи. И ти ще се радваш, когато ти говорят за вашата прилика. Представи си само: в началото ще се умиляваме от всичко – от усмивката му, от косичката, пръстчетата, ръчичките. След това ще си мислим и удивяваме как сме живели без него до този момент. После ще го научим да ходи. И когато той за първи път те нарече мама, ти ще заплачеш от щастие… А може би, просто тихо ще се радваш и ще благодариш на Бога. Колко ли пъти ще го притискам в себе си и ще се сгрявам от неговата любов! И може би, тогава постепенно ще зараснат старите рани на моята душа, които не престават да болят при всяка промяна на житейското време. Може би това е онзи дар от Бога, който ще изцели и твоята душа, и твоите рани.

Дори не искам и да споменавам за това, на което си се решила. Става ми страшно. Мислейки за това, си представям как двете с теб попадаме в смрадна, пълна с неизразими страдания, бездна. В нея вече са паднали милиони души. И ми се иска да крещя от ужас. Но най-страшното е, че ти безвъзвратно ще захвърлиш в бездната човечето, което трябва да стане моето дългоочаквано щастие. Нашето щастие. Не искам, то, моето слънчице, да се превърне в разкъсано, окървавено топченце. Мъничето, което вече безмерно обичам и което никога няма да мога да възкреся. Не ме лишавай от тази утеха, моля те. Може би, това ще бъде именно онова, толкова години очаквано и все така не идващо, утешение и радост в твоя многострадален живот.

Аз вече не съм млада и така силно ми липсва онази детска любов, милите целувки, възторжената радост отдреболиите, нежните усмивки, безпомощните, доверчиви ръчички… Какво да направя, за да те разубедя? Откъде да взема мъдрост и думи? Как да докосна струните на душата ти, та те да не ти дават покой, за да не се решиш на непоправимото, страшното, смразяващото душата и съзнанието ми, на онова, което така настойчиво ти шепне демонът…

Сестро, не го слушай! Той е човекоубиец от начало. Той иска да те приспи и да открадне Божия дар… Събуди се… Любовта така силно ни липсва. В лицето на децата Господ ни изпраща велик дар. Да не бъдем неблагодарни. Знаеш, че не съм способна да се докосна до сърцето на другия. За това е нужна святост. Ако можех, бих забила всички камбани на твоята душа и бих го правила ден и нощ, само и само да отвориш очи за твоето безумно състояние. Но аз не умея това. Само се моля.

Искам да ти разкажа две истории, за които често мислех – не ми даваха покой. Не съм ти ги разказвала преди. Веднъж с децата приютихме две котета. Мъничетата бяха изхвърлени на улицата, като никому ненужен боклук. На едното от тях, явно автомобил беше откъснал задните лапички. То едва пълзеше, придвижвайки се само с предните. Другото, виждайки безпомощността на своето братче, така предано и безстрашно го защитаваше, че без сълзи на умиление беше невъзможно да се гледа това. Разбираш ли, той вече го обичаше – много силно, и се сражаваше за него да смърт. Съскаше на всички, който искаха да се приближат до брат му. Жертваше живота си. Тази троха, това безсловесно животинче, което нямаше повече от месец, всичко разбираше. Той постъпваше така, както ти би трябвало да постъпваш…

Моля те – опомни се. Дори и да смяташ, че никому не си нужна, знай – ти си нужна на Бога. Ти си безкрайно нужна на все още неродилото се детенце. Разбуди в себе си майчиния инстинкт. Стани защитница на беззащитното. И тогава теб ще те защити и помилва сам Господ.

Ще ти разкажа и друга трогателна история: при тези котета … идваше едно малко куче майка, за да ги понахрани със своето мляко. Тя ги жалеше, тях – никому ненужните, и им даваше от млякото си, като вероятно оставяше недохранени собствените си кученца. Нима животните са по-добри от нас? Разбуди в себе си милосърдието. Не се предавай, не се съгласявай на тази велика подлост.

А ето и още един случай, който ме потресе до дълбочината на душата ми. Ти знаеш, че ние живеем в гората. Някакъв човек, явно решил да се избави от своето старо вече ловджийско куче, го беше оставил на улицата. А може да е имало и друга причина, не знам. Тя понякога притичваше при нас, аз я давах малко храничка и така станахме приятели. Веднъж беше изчезнала за дълго време, а след това се появи. Държеше нещо в устата си и го разнасяше насам-натам. Накрая сложи това вързопче на земята и зави сърцераздирателно, безнадеждно. Тези вопли разкъсваха сърцето ми. Погледнах и видях мъртвото ѝ кученце. Стара, болна, изоставена от всички, плачеше над него като човек. Цял ден така страдаше. Носеше ми го, показваше го, отново го взимаше в устата си и го отнасяше. Тя ме молеше за помощ. Душата ми страдаше с нейното страдание. Тя идваше при мен за помощ и утеха. Но какво може да направи човек? Как да утеши страдащото животно? Не се докосна до предложения ѝ обяд, а само показваше с целия си вид, че има нужда единствено от своето кученце, живо, което ще я обича и ще стане за нея велика радост и утешение…

Знаеш ли, с годините започвам да разбирам защо Господ ни дава да видим това или онова. Той разговаря с нас чрез всичко, което виждаме и преживяваме. Беше ми дадено да видя всичко това заради теб. Явно, Господ е искал да ти разкажа за това.

Разтопи сърцето си. Възкреси го за любовта и закрилата. Забрави за себе си. Стани мъжествена. Помни само това: ти си вече майка. Ние сме хора и на нас ни е даден дара на безсмъртната душа. Не погубвай тази душа. Моля те – това е вик на душата ми към теб, сестро, послушай! Спомни си накрая и за мен.

Спомни си, как аз, изтерзана след паралича и раковите болки, се учех отново да ходя. Как след известно време разбрах, че чакам дете. Бях щастлива, че дъщеричката ми ще си има сродна душа. И ако беше дошло времето да ги напусна от този свят, те нямаше да бъдат сами в живота. Спомни си и какви страдания понесох тогава. Та нали лекарите ми говореха, че детето ще се роди урод, с тумори в мозъка, а аз ще умра при раждането.

Аз веднага реших, нека да умра, но детето няма да го дам никога и за нищо. Колко страдах, молех се, и Господ ми даде утеха. Тогава, съвсем млада, влязох в църквата (единственото прибежище за мен във всички обстоятелства на живота) и на колене започнах да изплаквам болката на моята душа пред Господа. И Той ме чу. До мен се приближи свещеник. След като узна причината за сълзите ми, се съжали над мен и ме посъветва да казвам молитвата „Богородице Дево, радвай се“ колкото се може повече пъти на ден. И аз я казвах без прекъсване. Не се страхувах от смъртта и не се плашех от болестта на детето. Бог ми даде сили и мъжество да приема всичко.

Наложи ми се много да преживея тогава. И болестта на баща ми, който умираше в ръцете ми (когато го откара линейката, стоях на колене и молех Господа да помилва моя татко) и напускането на мъжа ми. След това лежах в патологията и видях неизразимите страдания и несъкрушимата воля на жените, които жертваха себе си, своето здраве заради бъдещите си деца. Спомня си и това как останах съвсем сама по време на раждането и като знаех обичайното равнодушие на лекарите, бях трогната до дълбочината на душата си от тяхната неочаквана съпричастност към мен. От мен не си тръгваше нито дежурната лекарка, която ме молеше да викам, и през цялото време ме милваше по ръката, нито санитарката, която ми направи толкова много инжекции… Всичките лекари и медицински сестри постоянно идваха при мен със сърдечно участие. А аз се стеснявах от всичко това, особено от своята изоставеност и липсата на пари, и само им благодарях постоянно за всичко. Ето така Господ по видим начин ми даде утеха в тяхно лице.

И какво щастие беше, когато аз, съвършено обезсилена и почти изгубила съзнание, видях свето малко момченце! Той не беше урод, и това беше чудо. Само от недоносването имаше голямо носле. А когато за първи път ми го донесоха в залата, той запя. Ти чувала ли си някога как пеят новородените? Даже не знаех, че съществува такова нещо. Той се роди в Неделя на всички светии. Тогава аз постоянно пребивавах в такова състояние, че ми се струваше сякаш Небото е разтворено. Неземен покой ме обгръщаше. Душата ми беше препълнена от благодарност към Бог, към Богородица и всички ангели.
image

Сестро… Призови Господа с вяра, неотстъпно стой до Него в молитва. Ден и нощ Го моли, умолявай Го за помощ. Забрави за себе си. Събери всичките си сили и отиди в храма на изповед. Дори и всички сили на света да въстанат против теб. Дръж се в молитва за Богородица. Никога не се е случвало, Тя да остави човек в беда. И теб няма да те остави. Само започни усърдно да се молиш именно в този момент, сега. И да ти помагат Господ, Божията Майка и всички светии винаги и във всичко.

Твоята винаги обичаща те, предана и молеща се за теб сестра.

Тамара Манелашвили

превод: Ловчанска Света Митрополия

източник: pravoslavie.ru




Гласувай:
4



1. lubovakoniamash - Трогателна статия невероятно с...
16.01.2017 18:00
Трогателна статия невероятно силна, дано да я прочетат много жени, които са на път да направят непростим грях, убивайки децата си по най- ужасния начин!
поздрави,
Дора
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412868
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031