Докторите
След като се разотишъл народът при царското семейство и Страти, влязъл дежурният адютант и казал: "Ваше Величество, дворцовият лекар и други трима от първите лекари в столицата искат разрешение да видят доктора на княгинята”.
- Нека дойдат - отговорил царят.
- Ваше Величество - казал Страти, - аз трябва да си ида.
- Защо?
- Защото нямам никаква работа с тях.
- Страхуваш ли се от тях?
- Аз ли? Не! Известно Ви е, Ваше Величество, че аз с Божията благодат не се уплаших от самия сатана и от легиона му, камо ли сега да се страхувам от неговите оръдия, каквито са тия лекари.
- Лекарите оръдия на сатаната ли са?
- Не, не са такива, защото, както Ви е известно, е имало много светии лекари. Такива са били св. евангелист Лука, св. великомъченик Пантелеймон, св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян и много други. Но тези, които сега идват тук, без съмнение са такива, т. е. оръдия на сатаната. И ще се убедите в това, ако, разбира се, ми ролите да остана. Но пак Христос ще победи.
- Щом като е така, остани.
След малко в стаята влезли докторите и като се поклонили на царското семейство, царят ги поканил да седнат насреща .
Дворцовият доктор взел думата и казал: “Ваше Величество, дойдохме да попитаме и научим, каква беше болестта на княгинята, диагнозата на която ние не можахме да определим и следователно - да я излекуваме, както и с какво лекарство толкова бързо и лесно се изцери княгинята, та да можем да прибавим и това към науката в полза на човечеството.
- Много добре - казал царят. - Можете да попитате и да научите, каквото искате.
Докторът, като се обърнал към Страти, попитал: „Откъде сте родом, драги колега?"
- Аз не съм, господине, ваш колега - отговорил Страти.
- Истината казвате, защото не сте известен на учения свят. Но откъде сте родом?
- От село Куцохори.
- Подигравате ли се с нас?
- Съвсем не, роден съм в село Куцохори.
- Как се казвате?
- Страти,
- Страти - повторил името докторът. - Какво просташко име. Къде учихте медицина? Не вярвам да сте учили тук.
- Не съм учил медицина, а земеделие и то практически.
- Щом е така, как знаете да лекувате - и то толкова сполучливо, такива сериозни нервни болести? Може би чрез някоя стара, изтъркана медицинска книга, - добавил иронично докторът. - или чрез Соломонията (апокрифна книга), които книги обикновено се намират в ръцете на неграмотните и суеверните.
- Нито медицински книги, нито Соломонията съм чел, нито пък съм излекувал някого.
- А кой е изцерил княгинята?
- Христос.
- Христос ли?
- Да, Той.
- Какво суеверие! Христос ли слезе от небето и я изцери?
- Няма нужда Христос да слиза от небето, защото Той е Бог и като Такъв е навсякъде.
- Значи искате да кажете, че е станало Божие чудо?
- Да, чудо.
- Но в днешно време, господине, чудеса не стават.
- За безбожниците - да, но за вярващите стават и ще стават до свършека на света - казал Страти. И като отворил Евангелието, прочел шестнайста глава от свети евангелист Марк: "А повярвалите ще ги придружат тия личби: с името Ми ще изгонват бесове... и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави" (Марк 16:17-18).
- Това се отнася за онова време, приятелю - казал докторът. - Днес в сила е науката, която казва: "Не вярвайте на такива работи”.
-Науката види се ви е завладяла - забелязал Страти - както това се случва с повечето учени хора.
- Така е-отговорил докторът.
- Тогава не е чудно, че мислите така. - казал Страти - Но трябва да знаете, че сам. Господ Христос в края на Евангелието от Матей казва: "Аз съм с вас (тоест с вярващите) през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Така че и в онова време са ставали и сега стават чудеса, а и до края на света ще стават, защото Иисус Христос "е същият вчера, и днес, и во веки” (Послание на св. an Павел до евреите 13 глава, 8 стих).
- Само необразовани и прости хора могат да приемат това нещо - възразил докторът.
- А пък вие, просветени и учени, приемате безверието, което наричате "наука”.
- Но как е възможно да вярвам на приказки?
- Приказка ли е случилото се с княгинята? - попитал Страти.
-Да и не - отговорил докторът. - Искам да кажа..., че... княгинята... просто се е разболяла и се е излекувала... и то не чрез някакво чудо, както вие твърдите, а по някаква естествена причина, защото без причина нищо не става на този свят.
- И коя е тая естествена причина, докторе? - попитал царят.
- Тази причина, Ваше Величество,... не е още определена и следователно е неизвестна за науката, но можем да я наречем "действие на природата”. Случва се, например, някой неочаквано да се разболее и да се помисли, че е умрял, а след малко да оздравее без никаква медицинска помощ. Подобно нещо е станало и с Вашата дъщеря. Самата природа е подействала, а излекуването е последвало от самосебе си. Всичко друго е случайност. Така говори науката.
- От това следва, че вие сте науката - казал Страти.
-Аз не съм самата наука, но съм неин предан служител- горделиво отговорил докторът. - Аз и тук присъстващите мои колеги не приемаме абсурдни и необясними неща. Природата отхвърля чудесата. Всичко се върши - по неизменяеми закони. Чудесата са против природните закони и следователно не може да има такива, нито могат да се приемат.
Страти, като призовал на помощ от цялата си душа Божията благодат, която просвещава вярващите и възпълва несъвършените знания, казал на доктора,
- Но защо да не могат да се приемат чудесата? Вие приемате природата. А природата, какво е? Тя не е ли чудо Божие, защото е създадена от Бога само със силата на словото Му, така, че самата природа потвърждава чудесата, а не ги отхвърля, както вие искате да кажете.
- Какво нещо е природата? - попитал иронично докторът.
- Природа - казал Страти-е всичко, което съществува, което се раждаи което става съгласно законите, които е определил Бог - Творецът и Създателят на вселената.
- Всичко товами изглежда смешно.
- Може да се смеете, но трябва да знаете, че и сатаната се смее с вас и ще се смее още повече, когато след смъртта ви завладее завинаги, понеже сега се страхува да не би да се разкаете и да се спасите. Най-голямото му желание е да говорите и мислите така, както правите това в момента. Чух го да препоръчва това на подчинените му дяволи. Също така го чух и да казва на злите духове същите неща, които вие сега говорите, уж от името на науката.
- Разбира се, вие го видяхте, нали? Или само го чухте да говори? Кажете, прочее, как изглежда?
- Видях го - сериозно казал Страти - като глиган, като змия, като мечка, като вълк, като пустинник, а сега го виждам като доктор.
- Сатана ли съм аз?
- Вие - не, но думите ви са сатанински. Във вас се е загнездил лукавият му дух.
- Тогава, освободете ме, прочее, ако можете - казал иронично и подигравателно докторът.
- Не аз, а Христос ще ви освободи, стига да искате.
- Добре, искам! - казал упорито докторът.
- Много добре - отвърнал Страти и като се изправил, направил една крачка към доктора с Евангелието в ръка.
В това време необясним и неизвестен дотогава страх обзел доктора. Той уплашен станал на крака и попитал: „Какво ще правите?* В същото време вдигнал ръцете си срещу Страти, като че искал да се запази.
Вместо отговор Страти го прекръстил три пъти с Евангелието и казал: „Заклевам те в името на Иисус Христос, дух лукави, излез от този човек”.
При първия кръстен знак докторът издал уплашен звук; при втория - несъзнателно извикал: „отивам си! отивам си!*, а при третия - паднал на пода в несвяст.
Голям страх обзел всички присъстващи.
- Хипнотизира го! - казал един от колегите на доктора.
- Умря! - казал другият.
- Умря ли? - попитал царят.
- Не е, Ваше Величество - отговорил Страти. - Христос животвори, а не убива.
След това Страти извадил шишенцето с животворна вода, поръсил доктора и казал: „В името на Иисус Христос, стани“. И го вдигнал, като го хванал за ръка.
Учудването на всички, и най-вече на колегите на доктора, достигнало своя връх.
- Къде съм? - казал докторът, като се оглеждал около себе си. - За какво ли бях дошъл тук? А, да. Дойдох да оборя чудесата в името на науката! Боже мой, прости ми! Изповядвам заблудата си!
- Вярваш ли сега на Божиите чудеса, докторе? - попитал царят.
- Да, Ваше Величество, вярвам. Готов съм отсега нататък да умра за вярата в Бога, която досега гонех.
- Това стана възможно с Божията всепобеждаваща сила и благодат - отговорил докторът. След това той се поклонил на царя, царицата и княгинята, сбогувал се със Страти, като с любов и уважение стиснал ръката му, и заедно c колегите си, които се променили от видяното и по-късно също станали благочестиви християни и истински учени мъже, си отишъл.
- Боже мой! Какво ли не видя днес този дворец! - възкликнала царицата, когато докторите си заминали.
- Това е силата на Божията десница - казал Страти.
- Наистина Божията сила е велика - възкликнал и царят.
- Сега, Ваше Величество - казал Страти, - като нямам вече никаква работа тук, моля позволете ми да си ида на село.
- Съгласен съм - казал царят. - Но остани до понеделник.
В неделя ще се отслужи официален благодарствен молебен в катедралния храм и трябва да си с нас. В понеделник можеш свободно да си тръгнеш. Ще бъдеш придружен и от специален почетен конвой. Така искам и така трябва да бъде. Това е моята царска дума.
Завръщане и царски подаръци
Специален царски пратеник отишъл в село Куцохори и предал на Пагона писмо от Страти, в което той й известявал, че се ползва с царска милост и благоволение и че ще пристигне в селото си в понеделник, придружен от царски хора.
В неделя в столичната катедрала бил отслужен благодарствен молебен, а в понеделник Страти, а придружен, за голямо учудване на съселяните му, от царицата, княгинята и голяма свита, пристигнал в село Куцохори. Щом пристигнали в селото, всички отишли в храма, запалили свещи, поклонили се на светите икони, a високите гости, оставили големи парични дарения в полза на църквата. След което те си тръгнали, а Страти останал в селото.
Селяните започнали да го поздравяват.
- Загубихме си ума, когато видяхме такава слава в нашето село! - казал Ангел кръчмарят.
- А тази чест и слава зареди кого? - казали някои.
- Зареди Божия човек - казал свещеникът. - Бог възнаграждава хората, които Го обичат и изпълняват заповедите Му.
- Да казал кметът, - но Бог не прави на всички хора това, което направи на Страти.
- Наистина - казал свещенникът, - но трябва да знаем, че радостите не се свършват тук на земята. Тук Бог дава малко и на малцина, и то само за пример. Повечето и по- големите радости или наказания Той запазва за другия свят. Сегашният живот е временен, а другият - вечен. Според св. апостол Павел никой досега не е видял, нито е чул, нито може да си представи онова, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.
Този разговор се водел навън, пред църквата. В това време някой се провикнал:
- Идва колесница!
- Да - казал Страти. - Това е колесницата с царските подаръци.
Около четвърт час двама от царските хора пренасяли великолепни сандъци с подаръци. Страти отворил един сандък, извадил от него копринени, извезани със злато, свещенически одежди и казал: “Отче Атанасе, това е за тебе, подарък от царя”.
- Колко са хубави! - възкликнали всички.
- С тях ще служиш на Рождество Христово и на всички големи празници.
- Бог да те благослови - казал свещеникът, като смаяно гледал одеждите и добавил: - Но ти вече угоди на Бога с делата си, затова си и благословен от Него и може би, аз трябва да искам благословение от теб.
- Какво говориш, отче? Ти ме изкушаваш.
- Какво чувам, синко? Изкушавам ли те? Това е невъзможно. Божията благодат е върху теб.
- Отче, тя е още повече върху теб. - Ти, отче, вършиш много по-големи чудеса, като извършваш светите Тайнства. Какво може да се сравни със светото тайнство Кръщение, което възражда душата и я очиства от всеки грях? Какво може да се сравни с светото Тяло и светата Кръв на нашия Господ Иисус Христос, които се пресъществяват по време на светата Литургия, извършвана от тебе, отче, и които дават вечен живот на причестяващият се, като му се прощават греховете?
- Аз ли, синко, извършвам светите Тайнства? - възразил свещеникът. - Това върши Светият Дух.
- Нима аз върша- чудеса? - попитал на свой ред Страти. - Това е пак Светият Дух.
- Да, синко, да - казал свещеникът. - Светият Дух върши всичко. Имаш право. “Всичко дава Дух Свети”, възпява нашата света Църква на празника Петдесетница.
- Съгласен съм - казал Страти. - Сега вземи, отче, и тази кутия, в която има златен кръст, украсен със скъпоценни камъни. Той е подарък от царицата.
След това погледнал към Ангел - кръчмаря и извадил от подаръците царски указ, на който било написано следното: “Кръчмата в село Куцохори завинаги да се затвори”.
- Благодаря, благодаря - казал засмян Ангел. - Преди издаването на царския указ аз самичък я затворих. Това направих още в четвъртък, когато се получи писмото ти. Това писмо ме накара да се променя. Всички тук могат да потвърдят това.
- Да - казал свещеникът. - Кръчмарят Ангел сега е станал същински ангел. Той искрено се разкая, изповяда се и вчера се причасти а затварянето на кръчмата стана причина всички да си стоят вкъщи, както ти желаеше и съветваше селяните. Така че вчера селото ни приличаше на истинско християнско село.
- Враво, Ангеле! Но гледай да не паднеш. И сатаната първо бе ангел, но после падна и стана дявол. Който мисли, че стои, нека внимава да не падне! - казва св. an. Павел. - Разбираш ли значението на тези думи?
- Да, това ще рече, че човек трябва да внимава да не падне от доброто в злото.
- А сега - казал Страти, като същевременно разтворил друг свитък от царските подаръци, - вижте плана на църквата ни, която ще построи царят на свои разноски. До нея ще се построи и едно училище с два класа - за момчета и момичета. Както ви казах, всичко това ще се направи на царски разноски.
- Бог да запази живота на царя - казал свещеникът.
- И на цялото му семейство - добавил Страти. - Да живее и народът.
- Амин! Амин! - извикали всички.
След това Страти отворил торбичката със старите си земеделски дрехи и всички се учудили.
- И тях ли взе със себе си, толкова ли ги цениш? Какво ще ги правиш?
- Ще ги пазя, за да помня първото си положение и да не се възгордея.
- Браво! - казал свещеникът. - Вижте какво прави Бог с онези, които вярно Му служат и чистосърдечно Го обичат! А сега, Страти, молим те разкажи ни какво се случи с теб, с нетърпение очакваме да чуем.
- Да, да - извикали всички, - чакаме да чуем как в днешно време е станало такова голямо Божие чудо.
- Чудеса винаги стават, защото Бог, Който ги прави, е вечен. Хората, които имат Христовата светлина, виждат чудесата Му, а които се лишават от нея, живеят в тъмнината на невежеството и не виждат, нито различават Божиите чудеса. Това ще докаже историята, която ще ви разкажа.
- Ние не знаем, какво е станало - прекъснал го свещеникът, - но ясно виждаме едно явно чудо. Единия понеделник замина оттук съвсем беден, а другия - се завърна много богат и с царски почести. Това не е ли чудо?
- Да - казал Страти, - ето и историята на това чудо.
И подробно им разказал всичко, което читателят вече знае.
Излишно е да се казва, че се сбъднали всички предчувствия и мечти, които Страти разкрил на жена си преди да тръгне към столицата: “Е, сега вече, Пагоно, бъди уверена, че са престанали злините и добрините ще започнат да идват в къщата ни и струва ми се, че съм станал много богат, и си представям добрините, които ще направя на този свят”.
Освен гореспоменатите Страти направил още много добрини, не само на съселяните си, но и на всички нас, които се сподобихме да прочетем неговата истинска, поучителна, актуална и днес история, разказана от гръцкия автор Димостенус К. Миситзи, преведена от Васил Икономов и грижливо съхранена от 1909 г. до ден днешен в библиотеката на българския манастир “Се. великомъченик и победоносец Георги."- Света гора, Атон.
С любов ще те изричам
Из книгата на йеромонах Висарион (Зограф...
