Изкушения и затруднения по пътя
Преди да се отправи на път, Страти застанал пред воденицата, коленичил, вдигнал ръце и очи към небето и казал: “Боже мой, Господи, Ти, Който ме удостои да чуя и науча делата на сатаната и демоните му, удостои ме и да ги разкрия за полза и спасение на всички човеци. Да, Господи, вярвам, че и това ще сториш”. След това прочел утринните молитви, благодарил от душа и сърце на Бога за всичко и тръгнал на път.
Не след дълго изневиделица изскочил и се хвърлил срещу него един разярен глиган. Страти побягнал и едва успял да се качи на един бряст, когато глиганът пристигнал започнал толкова силно да удря с бивниците си дървото, че то цялото се затресло.
Слънцето започнало да изгрява, а Страти продължавал да стои на дървото. Глиганът чакал отдолу. Изминал още един час, но глиганът не помръдвал от мястото си. “Каквонещастие, - казал си Страти. - Ами царската дъщеря? Боже мой, тя ще умре! И да нямам никакво оръжие да убия звяра! Оръжие ли?... Толкова ли бързо забравяш, Страте, Божията сила? Ами Евангелието? То не е ли всесилно оръжие? Чакай, глигане!" Извадил Евангелието от пазвата ся и го издигнал срещу звяра.
Глиганът започнал да грухти, да се свива, да се търкаля и след това изчезнал. “Ах, проклети дяволе! - казал Страти. - И аз да те мисля за глиган! Цели два часа изгубих заради тебе!” След това той слязъл от дървото и продължил пътя си. Но след няколко минути една много голяма змия с отворена уста се спуснала срещу него. Сега Страти не бягал да се спасява на някое дърво, но с Евангелието в ръка, се обърнал към нея и казал: “Ах, проклетнице! Този е първият ти дяволски образ, с него излъга и първите човеци - (Адам и Ева); загини, прочее" и тутакси змията изчезнала.
Не се минали и десет минути и ето, че заревал лъв и се спуснал срещу него. “Друга маска на лукавия’ - казал Страти, прекръстил го с Евангелието и лъвът изчезнал. „Вярвам, че вече ще престанат маските" - прибавил той, но се излъгал.
Цяла глутница побеснели вълци вървели срещу него. „Елате и вие да опитате силата на кръста, ако не я знаете или сте я забравили.” И те по същия начин се пръснали и изчезнали.
След като повървял и нищо не видял, Страти си помислил: „престанали са вече маските”. В това време той забелязал, че се намира на края на долината.
Тук видял, че към него се приближава беловлас пустинник и усетил радост, но в същото време тревога и отвращение. Лицето му било бледо, краката му - голи, косата-от много време не ресана, а очите му, при всичката мършавост и слабост, сякаш изпускали искри. Той носелсамо една дреха от козина и бил препасан с кожен пояс, като втори Предтеча. Щом съзрял Страти, пустинникът променил пътя си, като че искал да избегне срещата си с него. “А! - казал си Страти. - Ето истински пустинник, който отбягва срещите със светски хора.” И като закрачил по- бързо, настигнал го и му казал: “Благослови, отче. След злите духове срещнах тебе, слава Богу!”
Пустинникът го изгледал смутен, но Страти отдал причината затова на голямото смирение на пустинножителя. “Благослови, отче” - повторил той. Пустинникът, вместо да го благослови, попитал със скромна усмивка и приятен глас: “Къде отиваш?”
- В Христосово - отговорил Страти.
- Какво ще правиш там?
- Отивам на поклонение.
- А необходимо ли е да отидеш там на поклонение? Не е ли навсякъде Онзи, на Когото искаш да се поклониш?
- Да, Господ е навсякъде и вътре в мен е, но...
- А - прекъснал го пустинникът, - внимавай! Това е гордост, драги мой, и ти подлежиш на епитимия (наказание). Писано е: “Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (Послание на свети апостол Наков, глава 4, стих 6).
- Аз не казвам, отче, че имам нещо свое, за да се гордея. Аз съм нищожен Божи раб, и каквото съм длъжен да правя, правя го с Божията благодат. Да обичам Бог, Който, преди аз да Го обикна, ме е обикнал, и да Го имам в душата си, не е гордост. Свети апостол Павел не казва ли, че който вярва в Христос е храм Божий и Божият Дух живее в него? А и не казва ли сам Господ Иисус Христос в Евангелието от св. апостол Йоан Богослов: “Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим"(Иоан 14:23)? Тогава?
- Е, тогава защо искаш да отидеш там, където казваш?
- За да взема животворна вода.
- Какво ще правиш с нея?
- Ще поръся царската дъщеря Зоя, която по Божие допущение, лукав дух е хвърлил на смъртно легло.
- Чудно нещо. И как си научил за това? - попитал пустинникът, уж от любопитство.
- Това е цяла история - отговорил Страти. - Но не мога да ти я разкажа сега, защото бързам.
- Бързаш ли? Но това няма да ти помогне, драги мой, защото, за да пристигнеш там, където мислиш, и за да вземеш онова, което искаш, трябва да пътуваш поне толкова часа, колкото дни е постил Мойсей на Синайската планина и Иисус в пустинята.
- Тоест четирийсет?
- Точно толкова. Но не се безпокой за това. Аз нося със себе си от животворната вода и ти я давам - и като извадил от пазвата си едно шишенце, пълно с течност, добавил: - Ето, вземи го.
- От Христовата вода ли е? - попитал Страти, като гледал недоверчиво в ръцете на пустинника.
- Да, разбира се - отговорил пустинникът.
- Чудно нещо! Но как се намери тя у теб?
- Не знаеш ли, че всички пустинножители винаги носят със себе си от нея?
- Така е. Но ти нямаш ли нужда от нея?
- Имам и то голяма, но писано е, че човек не трябва да гледа само своя интерес, но и интереса на другия. Освен това аз мога след пет - шест дни да отида и да взема друга и то без да загубя нещо. Докато ти ще изгубиш толкова време, а царската дъщеря, както казваш, е в предсмъртния си час.
- Много добре. Приемам, но кажи ми истинска ли е?
- Нима съмнение. Аз самичък съм я взел.
- Нека е така. Но същинска ли е? Животворна ли е?
- Пари ли ти искам, та се съмняваш в някаква измама? И да искаш да ми платиш, аз не приемам и пукната пара. Пустинножителите са, и трябва да бъдат, безсребреници и безимотни, и какаото да дават, даром да го дават. Писано е: "даром получихте, даром давайте” (от Матея свето Евангелие, глава 10, стих 8).
- Като е тъй, закълни се. че е истинска, и аз на драго сърце ще я приема
- Клетвата е забранена изобщо за всички, а особено за пустинножителите. Писано е: “да не се кълнете никак..,, думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това..." (Матей 5:33-37).
- “Произлиза от лукавия" - прибавил Страти. - Но трябва да се уверя, дали това, което ми даваш, е същинска животворна вода.
- Не вярваш ли на думите на един пустинник от великата монашеска схима? С това ти много грешиш.
- Но пустинник ли си, и то от великата монашеска схима? “Не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете, дали са от Бога”, казва свети Йоан Богослов.
- Не виждаш ли дрехите ми, брадата ми? Те свидетелстват за мене.
- Дрехите и брадата не правят аскета.
- И таз добра.
-Тогава прекръсти се като християнин. Не се ли молиш ти на Бога?
- Постоянно дори, според Апостола, но не и да се заклевам.
- Не искам от тебе клетва, - възразил Страти - а молитва. Хайде, да те видя, прекръсти се.
- Не, това е клетва.
- Е, няма да те слушам вече и напразно изгубих толкова време, добавил Страти и тръгнал да си ходи. Но пустинникът го спрял заплашително.
- Чакай, няма да си отидеш!
- Защо?
- Няма да си идеш!... защото... защото... няма да те оставя. И се хвърлил върху него.
- Така ли? - казал си Страти, и, като извадил Евангелието от пазвата си, направил кръстния знак срещу пустинника.
В същото време се чул страшен гръм. Пламъци и смрадлив дим излезли от течността в шишето, което се пръснало на парчета, и лъжепустинникът изчезнал.
- Ах, проклетникът! Какво лекарство щеше да ми даде! На пустинник се превърнал триж проклетият дявол. Трябваше още от началото да си припомня думите на свети апостол Павел: „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината”. Изгубих толкова време с него. Излъгах се. Благословен Бог - казал си Страти.
Чудо в царския дворец
Като излязъл от гората, той се озовал на прекрасна поляна. Там срещнал един овчар с овцете си. За всеки случай Страти направил отдалеч кръстния знак срещу него. Овчарят никак не се смутил. Напротив, той усетил действието на Божията благодат и се прекръстил, а овцете започнали приятно и весело да блеят. Като забелязал това, Страти си казал: „Боже мой, велика е Твоята благодат и сила”. След това се доближил до овчаря и като го поздравил, попитал го дали знае пътя за село Христосово.
- Да - отговорил овчарят и му посочил една пътека.
- Далеч ли е селото? - попитал Страти.
- Един час път - отговорил овчарят. - Върху онзи хълм. Чуваш пи, камбаната бие.
- Да, чувал съм, че тя денонощно бие и кани болните да се лекуват даром.
- Така е - казал овчарят. - Затова ли отиваш и ти? Не личи да си болен?
- Аз не, слава Богу. Аз съм много добре- казал Страти.- Но отивам да взема от животворната вода за един болен.
- Иди, вземи и дай я с пълна вяра. Който и да е болният, от каквато болест и да страда, ще бъде изцерен.
- А столицата далеч ли е оттук?
- На четири часа път - отвърнал овчаря.
- Знаеш ли колко е часът?
- Да, имам си знаци - сега е три часа.
- Ще рече, че до мръкване имаме три часа, а на мен ми трябват четири. Има Господ. Сбогом.
- На добър ти час. Бог да ти е напомощ.
Благодарил му Страти и с бързи крачки се запътил към село Христосово, където стигнал след половин час. Купил едно шишенце, напълнил го с животворна вода и се отправил за столицата. Там той пристигнал на залез слънце, но градските порти вече били затворени.
- Отворете! - извикал Страти, примрял от умора и глад.- Отворете! Идвам за царската дъщеря. Но не получил никакъв отговор...
Като видял, че вече няма възможност да влезе в града, си казал: „Търпение и Бог да е на помощ. Ах, ако не бяха тези проклети зверове и пустинникът, сега щях да бъда вдвореца. Жалко, че не можах по-рано да разбера, че самите дяволи са се превърнали в зверове. Явно целта им беше да закъснея. Сполучиха. Но само за днес, а утре? Има Господ. Сега търпение."
Страти седнал до вратата, прекръстил се и вечерял. След това се помолил, както обикновено и се приготвил да си легне, но като си припомнил как празнува именния си ден, казал си: „Други години тази вечер прекарвах в безсъние, но безсъние светско, заобиколен от домашни, роднини и приятели, а при такива срещи, както разбрах, демонът на увеселенията играе голяма роля. Сега промисълът Божий иска и тази вечер да прекарам в безсъние, но безсъние с молитва в Христа, от което дяволът бяга. И така трябва да бъде“. После дълго се молил, изпял няколко църковни песни, чел утринните молитви, докато се зазорило. Щом отворили портите, той влязъл в града и първият, когото срещнал на пътя - един млекар - попитал: "Как е царската дъщеря? Какво си чул за нея?"
- Как искаш да е. Същото положение - отговорил със скръбно лице млекарят. - Живее последните си минути! Жалко за един такъв ангел!
- Ще се оправи! - отговорил Страти. - Няма да умре.
-Да даде Бог - казал млекарят, - но не вярвам.- Докторите не отиват вече в двореца, а и не ги викат. Те никак не можаха да й помогнат. Жалко за княгинята, жалко! Каква горчива чаша за родителите й и каква скръб за целия народ!
- Ще се оправи - повторил Страти. - Няма да умре.
И продължил пътя си.
След десет минути той се озовал пред двореца, пред който множество народ очаквал да чуе скръбната вест.
- Добър ден, господине - казал Страти на часовоя и поискал да влезе.
- Назад! - извикал му той и го спрял.
- Пусни ме! Въпросът е да се спаси царската дъщеря! Разбираш ли?
- Назад! - повторил часовоят повелително.
- Какво става? - попитал отвътре офицерът на стражата.
- Този селянин, не зная дали не е полудял, иска да влезе в двореца.
- Господин офицер - казал Страти, - остави ме да влиза. Княгинята трябва да се спаси и аз затова идвам. Не се ли интересуваш за живота й?
- Доктор ли си? - попитал офицерът, като в същото време го погледнал с любопитство и иронично го изгледал от главата до петите. - Докторите престанаха вече да идват.
- Аз не съм доктор - отговорил Страти. - Доктор е нашият Спасител Иисус Христос. Той ще спаси царската дъщеря. Дори веднага и ето с какво - и Страти показал шишенцето.
- Какво е това?
- Животворна вода. Няколко капки от нея и княгинята е спасена.
- Явно, това е безсмъртната вода, за която се споменава в приказките и ти си дошъл с нея да възкресиш царската дъщеря?! Горкият! Заслужаваш съжаление.
- Господин офицер, знай, че не е позволено на един християнин, а най-вече на офицер, да казва, че животворната вода, която извира от Христовата вяра, е просто една приказка.
- Аз не казах това. Никак не искам да се подигравамс Божиите дела. Това е далеч от мен, но те съжалявам, че се представяш с претенции да спасиш царската дъщеря.
- Казах ти: Христос ще спаси княгинята, а не аз. Аз съм само едно оръдие на Божията благодат. Остави ме да вляза, защото иначе ще сгрешиш.
Настоятелността и последните думи на Страти направили впечатление на офицера.
- Слушай, господине - казал той сериозно. - В началото те мислех за луд, след това - за страшен, а сега виждам, че ти си християнин със силна вяра. Но достатъчно ли е това, за да се сбъдне онова, което ти желаеш?
Истина е, че вярата върши чудеса, но имаш ли толкова вяра, чрез която можеш да спасиш почти умрял човек? Нещастнико, знай, че ако не сполучиш, ще бъдеш обезглавен. Сега, като чу думите ми, ако искаш, можеш да си отидеш.
- Да си отида ли? Да не дава Бог! Обезглавете ме, обесете ме, убийте ме, с една дума, каквото искате правете с мене в случай, че не се сбъдне онова, което казвам, и то веднага.
- Като е така, почакай - казал офицерът и отишъл да доложи на царя, каквото бе чул от Страти. Царят, отчаян, заповядал да го доведат при болната.
Като чул заповедта на царя, Страти се зарадвал, свалил шапката си, прекръстил се и тръгнал след офицера.
Пред болната стояли царят и царицата, съсипани от скръб и безсъние.
Влизането на Страти учудило всички. Никога не се било случвало подобно нещо: земеделец с цървули да замести докторите в царския дворец! Колко и какви ли не средства употребява Божият промисъл за осъществяване на Святата Си воля. Един прост, незначителен и неизвестен селянин се явява да спаси в името на Господ Иисус Христос - Спасителят на света, една умираща княгиня!
Страти, като погледнал всичко наоколо и душевно възблагодарил на Бога за чудесата, които върши, приближил се до царя и му се поклонил. Същото направил и пред царицата.
- Как ти е името, господине? - попитал го царят.
- Страти, раб Божи и верен поданик на Ваше Величество.
- Можеш ли да ме увериш във всичко, което чух за тебе?
-Да, Ваше Величество, с Божията благодат и сила.
- Виждаш ли болната?
- Да, Ваше Величество.
- Изцерил ли си някой друг в подобно положение?
-Аз ли? Никого; но Божията благодат - мнозина.
- Вярваш ли, че Божията благодат ще спаси и дъщеря ми?
- Да, Ваше Величество, за това и дойдох.
- Да видим, ... но ... о, какво нещастие! .. Детето ми, царската дъщеря е вече мъртва! - извикал царят.
Тази скръбна вест тутакси се разпространила е града.
- Княгинята ни почина! Отиде си горката! Не можа да се избави! Жалко, жалко! - чувало си по целия град и мнозина затваряли дюкяните си в знак на голяма скръб.
Като видял, че царската дъщеря се намира в смъртния си час, Страти първо се разколебал, изгубил увереността си и с душевна скръб се приготвил да се оттегли, но като поразмислил малко, посъвзел се и си казал: “Защо? Нима Господ не възкръсна и не възкресява мъртви? Нима не е воля Господня да дойда аз тук, за да може да се утвърди вярата в Него?" И като съсредоточил силите си, коленичил до леглото, издигнал ръце и очи към небето и изпълнен с вяра и преданост към Бога, извикал: „Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене; побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!” (Псалом 37, стих 22-23).
След тази гореща молитва Страти извадил шишенцето, поръсил княгинята с животворна вода и с пълна вяра казал: "В името на нашия Господ Иисус Христос, княгиньо Зоя, върни се в живота".
Княгинята веднага отворила устата си, дълбоко въздъхнала и произнесла няколко неясни думи.
Царят и царицата подскочили от радост и всички присъстващи останали като замаяни.
„Господи, помилуй!" - казал Страти, удивен и той от действието на Божията благодат и милост, и поръсил още веднъж княгинята.
„Господи, помилуй!" - казала и тя, като се повдигнала малко от леглото и взела с учудване да гледа хората, юито стояли около нея, и особено Страти.
„Господи, помилуй! Господи, помилуй!" - казали всички, просълзени от радост от това извънредно чудо.
- Пийни сега малко от животворната вода и целуни св. Евангелие - казал Страти на княгинята.
- Княгинята пийнала светена вода, целунала Евангелието и казала: "Боже мой, какво ли е станало с мен? Искам да стана, гладна съм”.
И започнали прегръдките, целувките, възклицанията...
Предишната ужасна дума "почина” сега се заменила с радостни възклицания и весели гласове.
Офицерът, който завел Страти при леглото на княгинята, като чул и разбрал всичко, бил извън себе си от радост, взел да разправя на всеки, когото срещнел: Княгинята се спаси! Тя вече е здрава, Облича се, иска да яде! Селянинът я изцели!”
Тези думи като мълния се разнесли по целия град и след малко църковните камбани забили и започнали да канят християните в църква, за да се помолят и да благодарят на Всевишния Бог за станалото велико чудо.
- Какво ти беше чедо? От какво страдаше? - попитала царицата дъщеря си, като горещо я целувала. - Кажи ми, пиленце, какво усещаше?
- Ваше Величество, тя не може да ви разкаже, какво й беше, защото нищо не знае - казал Страти, - това само аз зная.
- А ти откъде го знаеш? - попитали учудени царят и царицата. - И кой наистина си ти? Разбира се, ти не сиобикновен смъртен, а ангел Божи, изпратен от небето да спасиш дъщеря ни и да ни разкажеш за благодатта и силата Божия.
- Не съм ангел, Ваше Височество - отговорил Страти,- а един обикновен човек, селянин, раб Божи и верен поданик на царството Ви.
- Нека е така - казал царят, - но след едно такова чудо, ти няма да бъдеш вече обикновен мой поданик. Назначавам те за мой съветник. Ако не беше ти, Зоя, единственото мое дете, щеше да бъде между мъртвите.
- Щеше да се намери друг слуга на Божията благодат, Ваше Величество. Аз не направих нищо: само изпълних Божия промисъл. Божия воля беше да се спаси княгинята и тя се спаси. Кой може да се противи на Неговата спасителна воля?
- Никой, разбира се, никой! - казал царят. - Велика е Божията сила и безкрайна - Неговата милост. Още не мога да повярвам, че дъщеря ми се е спасила, че тя е жива. Добре ли си, Зоя?
- Гладна съм - казала тя в отговор.
- Всички сме гладни - казал царят и по негова покана всички се отправили към трапезарията.
След като се нахранили, завели Страти в отделна стая и го облекли в други дрехи. Малко по-късно и княгинята влязла в стаята и по заповед на баща си закачила на гърдите му орден. Трогнат от всичко това, Страти благословял Бога. Княгинята го хванала за ръка и го завела в стаята, където чакали родителите й. Там той по искане на царя разказал цялата история, която вече знаем. Всички го гледали в устата. Най-голямо впечатление им направило събранието на злите седенето на княгинята по време на танците, страхът, викът, падането от леглото, раздвижването в двореца, повикването на докторите, разните им мнения... Всичко им било толкова известно, че нямало нужда от потвърждение на истината от външни хора.
- Да, да - казала княгинята в потвърждение на Стратиевите думи, относно ужасната случка. - Спеше ми се и отидох да си легна, когато след малко видях ... какво ужасно нещо! Пердето на кревата се повдигна само и в същото време усетих един смрадлив дъх в лицето си!... И ми прималя.
- Да, княгиньо - казал Страти. - Всичко това извърши старшият демон. Била сте си легнала, без да се помолите.
- А, да! - казала княгинята. - Сега си спомням. Много ми се спеше и си легнах без да се помоля. "Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение", ни учи Господ.
"Бъдете бодри - казва и св. Ап. Петър, - защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне”. Апостолът ни препоръчва постоянно да се молим.
- Тази случка ми бе за урок - казала княгинята. - Слава Богу за всичко!
(следва)
