Събрание на злите духове
Столицата била на около десет часа път от селото. Не за пръв път Страти отивал там. Той. познавал добре пътя и се надявал до вечерта да пристигне, но без да разбере се отклонил от пътя и неочаквано се озовал в една непроходима и непозната гора. “Чудно нещо, казал си, къде ли се намирам?” Помъчил се да намери пътя, но вместо това още повече се объркал, докато най-сетне се намерил в един странен и съвсем пуст дол... Нямало никакви признаци, които да показват, че там са живели или минавали хора и животни. Навсякъде царяла мъртва тишина. “Къде съм? - попитал се Страти отново. - И как се озовах тук?” При това той продължавал да върви и навлизал във все по-диви места. Изведнъж, отдалече забелязал едно старо продълговато здание. “Там ще потърся убежище - казал си. - Явно, това е някаква воденица. Но кой ли идва в тази пустиня да мели жито? Кой знае!” Като стигнал до мястото, забелязал, че наистина било воденица, но изоставена преди много години. Тя била съвсем срутена. Нито врата имала, нито прозорци. “А сега, накъде? Да си ида ли? Но къде да ида? Тук ще остана и всевишният Бог нека ми помага." Избрал си едно място, прекръстил се и седнал да вечеря, а навън вече съвсем се било мръкнало.
Както знаем, Страти бил благочестив, но сега станал още по-благочестив. Той се намирал сам самичък в това диво, неизвестно, пусто и мрачно място. Той имал нужда от покровителство, помощ и насърчение. Но кой можел да го покровителства, да му помогне и да го запази? Никой друг, освен един Бог. "Боже мой - казвал си той. - Никога, никога не съм се намирал в такова положение, в такава мъртва тишина, в такъв мрак. Ти, Боже, ми помогни. Ти ме запази. Освен Тебе никой друг не може да ме запази, да ме защити и да ме спаси от каквото и да било зло, от каквото и да било сатанинско влияние. Ти, Боже, бъди мой защитник, мой покровител.”
Така той се молил дълго време, след това си легнал, но ненадейно се събудил, уплашен и разтреперан от един необикновен и груб шум. Воденицата се изпълнила е непоносима смрад и същевременно се чули безобразни смехове, псувни, хули и много други работи, които Страти никога и никъде не бил слушал! “Боже мой, казал си, какво е това нещо? Да не би да е пъкълът? Боже мой, спаси ме!" И започнал отново усилено да се моли, когато усетил в себе си един тайнствен глас: “Не се страхувай, тук Съм!”. Страти се насърчил и си казал: “Имам в себе си Иисус Христос; вчера се причастих, не се страхувам". Той си припомнил и думите на св. пророк Давид: “Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене” (Псалом 22, стих 4). След това той се успокоил и чул всичко докрай.
Всички гореспоменати безобразия продължавали, без да се вижда някой, но когато се чули гласовете: "Господарят, господарят”, всичко утихнало. Това бил Веелзевул, който като влязъл, попитал: "Всички ли сте тук?"
- Всички, господарю - се чули много гласове едновременно.
- Освен един - се чул и друг глас.
-И кой е той? - попитал Веелзевул.
- Старшият - отговорил книговодецът.
- Защо ли е закъснял?
- Трябва да му са е случило нещо сериозно. Както ви е известно, той винаги гони големи личности.
- Подписаха ли се всички в присъствената книга?
-Да.
- Сега всеки един от вас нека изложи своите подвизи и сполуки, но накратко и без подробности, защото нямаме време. След малко ще започнат да бият църковните камбани за празника на нашите неприятели архангелите Михаил и Гавриил, както и на всички ангели, служещи на Всесилния... Ах! Този ден... Този ден... - Тук Веелзевул произнесъл такива хули, че Страти целият настръхнал и омразата против дявола в него се удвоила.
- Пръв има думата началникът на демоните на училищата, защото, както и друг път съм ви казвал, от детинство трябва да захващаме разрушителното си дело, както и родителите от детинство започват да възпитават децата си. Те се стараят да градят; ние трябва да разрушаваме и разваляме. Това е задължение на нашия дяволски легион.
- Аз, господарю - отговорил запитаният, - мога да се похваля, че воден от мъдрите заповеди и упътвания на Ваше дяволско Величество, много сполучливо гоних тази година училищата. На мнозина директори на училища вдъхнах тщеславие, гордост и прекалена строгост спрямо учителите, които те считаха за свои слуги, длъжни да се подчиняват на всяко тяхно искане и заповед. А между учителите всях интриги, омраза и раздори. В децата насадих: неприлежност, невнимание, непослушност, лъжа и неприличие. В това отношение не малко ми помогнаха и самите родители - бивши мои ученици. Освен това в децата вдъхнах наклонност и любов към всички видове игри и омраза към учението и добродетелите. Макар и да не сполучих да затворя училищата, като непотребни и излишни, успях да прекъсна духовния напредък в много от тях. а в повечето училища успях да изхвърля закона Божи (вероучението), като противен, уж, на свободата на личността.
- Браво! Заслужаваш похвала, славни демоне! - казал му сатаната. - Не преставай борбата против училищата, защото те, както и църквите, са най-страшните за нас, те са които провалят нашите планове. Демонът на църквите има думата,
-И аз, господарю, не съм останал по-назад. Много богослужения и молитви не оставам да стигнат до Всесилния Бог, та да не бъде Неговата милост и благословение върху черкуващите се. Молитвата на двама - трима или най-много на десет души черкуващи се, стига до престола на Силния. Молитвите на другите разпръсквам във въздуха, понеже те се произнасят само с устни и механично, а не сърдечно и съсредоточено. Затова и не стигат там, за където са отправени.
- Браво! - казал сатаната. - Продължавай.
- В някои духовни лица съм възбудил страстта на скъперничеството и така съм ги направил от Христопоклонници златопоклонници.
- Браво! Друго?
- На други духовни лица съм вдъхнал неверие, така че техните богослужения остават безплодни.
- Тук не си сполучил - казал сатаната. - Неверието или някой друг порок на духовниците, не спира действието на Литургията, защото не те я извършват, а Всесилният.
- Но от друга страна те се погубват, а с примера си, увличат след себе си и мнозина.
- Да, това е така. Продължавай.
- В някои жени възбуждам страст към бърборене в църква: когато свещеникът или владиката произнасят молитви и певците пеят, те не престават да говорят, като същевременно несъзнателно се кръстят, без да обръщат внимание на това, което се върши, и така смущават близкостоящите. Често и литургията свършва без да усетят и разберат това, което става по време на богослужението. Едва, когато клисарят им каже: “Госпожи, заповядайте навън да си говорите, защото ще затворя вратите на църквата’", идват на себе си и се ядосват. При извършване последованията на Велики Четвъртък и Велики Петък, когато опасността за нас е по-голяма и по-страшна, аз чрез своите лукавства предизвиквам шум, любострастни движения и много други безобразия, които не малко вредят на черкуващите се. Позволете ми, Ваше сатанинско Величество, да ви изложа една подробност, тъй като имам нужда от вашите мъдри съвети и упътвания.
- Казвай, но накратко.
- В едно село, на име Куцохори, в което и днес се служи Литургия, успях да накарам всички селяни след църква да посещават кръчмата, да се веселят и да се опиват. Само двама останаха мои неприятели: свещеникът и един верен Христов последовател, на име Страти. Естествено е да мразя тези хора и много ги мразя. Искам дори да си отмъстя, но не мога. Напоследък ми се разреши от Силния да им причиня някои материални загуби, но не и душевни. Тези загуби, които биха довели всеки един друг до отчаяние и самоубийство, навредиха повече на нас, отколкото на тях. Те още повече се утвърдиха във вярата и станаха любими на Всесилния.
- Като е тъй, престани да ги гониш и насочи вниманието си другаде. Въпреки всичко дяволският ни легион много дължи на теб. Сега има думата демонът на семействата.
- Съгласно вашите заповеди и упътвания аз, под предлог на материално благополучие и цивилизованост, въведох в семействата разкошен и свързан с извънредни разноски живот, който изчерпва приходите на домакина
м го тласка към злоупотреби, измама, кражба, фалит, и най-накрая към погибел. Вдъхнах ревност между съпрузите и съмнение в честта на единия или другия и то до смърт или поне - до развод. Предизвиках какви ли не недоразумения, раздори и скандали между братя, деца и родители, вследствие на които произлязоха, за наша радост и удоволствие, много комични и трагични сцени В много семейства съм внедрил съвсем чужди нрави и обичаи и така те са изгубили своята вяра и народност.
- Браво, семейни демоне, и ти заслужаваш похвала! Демонът на търговията има думата.
- Аз, господарю, на всяка търговска улица съм отворил бюро за измама. Каквато и да е търговията, тя се подпечатва с печата на лъжата. Нищо не може да се продаде или купи, без да е подпечатано с този печат. Ако някой честен търговец откаже да подпечата стоката си, то тя остава завинаги непродадена. Накрая той се принуждава да се съобрази с лъжата. И така, се чуват хитри и лъжливи препоръки от страна на продавачите, които се стараят да измамят купувачите, без да ги изобличава съвестта, която аз лесно успокоявам с общоприетото: "Светът е лъжовен и с лъжа трябва да живеем; иначе умираш от глад и отиваш по дяволите”. Това оправдание е мое вдъхновение.
- Браво и на тебе, търговски демоне! Демонът на увеселенията има думата.
- Известно ви е, господарю, че веселието е едно сигурно средство за съблазън. То служи за измама и привлича хората към безнравственост. В началото представям увеселението като невинно и добро. Обществото много ми помага в това. То обича увеселенията. Според него човекът трябва да се весели, трябва да се радва. Веселието е живот. Прочее, напред, хора:
В театъра, който мнозина считат за образцово училище, се вмъкват много работи по наше вдъхновение и по наш вкус. В днешно време в него се представят много безобразия и безнравствени сцени, уж, по-близки до природата и истината, според новите модерни теории, които са наши измислици.
Изнамерил съм и много други начини за веселие. Такива са например: семейните гостувания и събирания, където невинните, в началото, приятелски отношения между женени и неженени от двата пола, постепенно, подтиквани от мен, се превръщат в страст и прелюбодейство, които водят направо в пъкъла.
- Браво! Увеселителни демоне, браво! Демонът на отчаянието има думата.
-Аз, господарю, подпомаган, разбира се, от любезните си събратя, сполучих на мнозина да вдъхна мисълта за самоубийство и тази година имаме много такива случаи.
- Браво, чудесни герое на героите! Браво! Ти най-много си заслужил. Ти си дал и обещаваш да дадеш най-големи и сигурни плодове, защото преди смъртта никой не е сигурен за нас. Възможно е да изгубим всички: едно разкаяние само и всички, които считаме за наши, се спасяват - радост за небесата, скръб и срам за нас. Самоубийците обаче винаги са наши, никой не може да ги спаси! Сега надзирателят на ада има думата. Той, разбира се, ще ни разкаже неща, които са ни известни, но не е зле да ги чуем. Те са приятни за слушане.
- Аз, господарю, нямам да кажа нещо особено, тъй като пъкълът е дело на всички дяволи, а най-вече на Ваше веелзевулско Величество, следователно, какво става в него е известно на всички: там е печал, плач, ридание, скърцане със зъби и вечно отчаяние... Ще ви разкажа само за последните случки със самоубийците, за които преди малко спомена нашият брат. Не можете да си представите, колко комично за нас беше тяхното идване в ада. Какви ли сцени не ставаха там.
- Убийте ме, дяволи! - викаше един. - Убийте ме!
- Ще се самоубия! - викаше като луд друг без да помни, че вече се е самоубил.
- Ще се самоубия. Дайте ми отрова, та да престанат мъките ми! - казваше една красива девойка, която се бе отровила от любов.
- Тази ли е смъртта, която аз бях избрал с надежда, че ще сложа край на мъченията си на земята! Но, уви, тя е начало на нечути и вечни мъки!
- Уви! Тежко и горко на мене! - викаше друг с плач и ридание. - Заради някои нищожни горчивини в света, които в сравнение с тези приличат на царско веселие, аз замених живота със смъртта. Нещастният аз! Ах! Да можеше гласът ми да стигне до живите мои братя, та поне те да не дойдат в това място на вечни мъки и изтезания!
- Страшно нещо, страшно нещо! - викаше един младеж,- Аз мислех, че оттатък гроба не съществува нищо и се обесих!
- Тежко и горко на мене - казваше друг, - хвърлих се в морето с цел да се избавя от мъките на света, но тутакси морето се превърна в огнен океан, в който горя в безкрайни мъки сега!
Всички викаха, плачеха, ридаеха, скубеха косите си и викаха заедно:
- Братя, които живеете на света! Отбягвайте дявола! Отбягвайте греха! За да избегнете пъкъла!
- Ако не ви е трудно викайте, колкото искате - казах им аз. - Гласът от ада не се чува навън; Вие чухте ли гласа на мъчените тук, когато бяхте живи, за да чуят вашия глас сега?
- Браво и на теб, любезни надзирателю на ада! Браво на всички!
Сега слушайте внимателно, помнете добре и изпълнете всичко, каквото ви кажа. Програмата ни винаги е била сатанинска. Смъртните грехове са на дневен ред.
Чрез гордостта, която е станала причина за нашето падение в ада, се борете срещу смирението, което е тъй приятно на Всесилния.
Чрез сребролюбието, което доведе Юда до бесилка, осуетявайте каквото и да било благодеяние.
Чрез лакомията. която превръща хората в свине, унищожавайте въздържанието и поста, които ги приближават към Всесилния.
Чрез разкоша, който води до злоупотреби, отстранявайте скромността, която носи мир, спокойствие и щастие.
Чрез разточителството убивайте благоразумието.
Чрез зверския гняв удавяйте християнската кротост и търпение.
Чрез любимата завист и омраза убивайте любовта, която препоръчва Иисус Христос, като знак на истинските Му последователи, а апостол Павел я нарича: свръзка на съвършенство и изпълнение на закона.
Чрез псувните, хулите и безобразията се борете срещу скромността и срамежливостта, а чрез пагубната неправда - срещу светата справедливост.
Прочее, война, война против истината; против всички творения на Силния; против всичко, което е скромно, невинно, свещено, справедливо, свято и добро. За тази цел ще си служите с лъжата, хитростта, интригите и измамата, а от време на време и със сила, но не прекалена, защото чрез нея мнозина са се спасили. За доказателство на всичко това служат милионите мъченици, които изгубихме за нашето пъклено дело. Истината е, че спечелихме техните гонители и мъчители, но те и преди това си бяха наши.
Тичайте там, където виждате кръста Христов. А където го няма, излишно е да отивате, защото онези, които се лишават от него, са наши. Обаче, бягайте от там, където този знак се поставя с вяра като средство за отбрана, защото той е сила на Всесилния и не ще можете да се противите. Постоянната и настоятелна съпротива прави вярващите още по-силни. Където виждате, че вярата е слаба и всичко се върши нехайно, постарайте се да я премахнете напълно и така онези, които са я загубили ще станат наши, както и невярващите. Оставете идолопоклонниците и другите общности, които не носят името и вярата на Христос, а вниманието си обърнете към Неговите последователи от православната Христова съборна и апостолска Църква.
Погрижете се да откриете тайни дружества, които да работят подмолно против вярата във Всесилния.
Борете се срещу чудесата, защото чрез тях се е разпространила и затвърдила християнската вяра. Където и да чуете за чудеса, бързо противопоставете науката, за да могат да се отдадат те не на Божията сила, а на естествени причини.
Винаги работете тайно и в мрак. Разбойницитепостигат целта си, когато се крият и никой не ги чува. Така скрити, те хващат своите жертви, събличат ги и ги убиват. Така и вие събличайте хората от техните добродетели и ги убивайте, но не телесно, а душевно. Убитите телесно пак ще възкръснат, по заповед на Всесилния, и то по-светли, а убитите душевно вечно ще останат наше притежание и ще споделят участта ни в ада.
Мъжествено защитете любимия ни материализъм, който, както ви е известно, е наше изобретение. Той чудесно подпомага нашите цели. Според него не съществува нито душа, нито рай, нито ад, нито дявол, нито Бог - всичко е материя и сила. Добродетел и порок за него са празни думи. Нито добродетелният е достоен за чест, нито злодеят - за наказание.
Прочее, станете проповедници на материализма, за да може да се разпространи и вкорени тази наша хубава наука, от която имаме и ще имаме много и голяма печалба.
След материализма идва другата, също много хубава наука, която наистина, не е заела още академично кресло, но има надежда, че ще заеме завидно положение. И знаете ли, коя е тази наука? Това е окултизмът. И той, както ви е известно, е наше дело.
-Да. да - отговорили дяволите. - В него вземаме участие и ние и вярваме, че той ще има все повече последователи.
-Да - казал сатаната, - за да могат по-лесно да се мамят хората, помагайте при правенето на магии и съдействайте на нашите приятели - медиумите.
И така, демони мои, служете с всички сили и помагайте на материализма и окултизма, та да се напълни отново адът, който изпразни Иисус Христос.
В това време отвън се чул силен и отвратителен глас. Това бил гласът на старшия.
- Тук съм - казал той и влязъл при тях.
- Къде беше досега? - попитал сатаната.
- В столицата - отговорил гордо старшият.
- Какво прави?
-Много неща направих, господарю. Сполуката е голяма. Зоя, царската дъщеря е на смъртен одър... Преди няколко дни забелязах, че в двореца стават големи приготовления и разбрах, че ще се дава официална вечеря. Вие, господарю, знаете, че аз се занимавам с големи работи и знаменити личности, с техните срещи и увеселения. Възползвах се от случая. Тази нощ се сбъдна онова, което бях намислил. Всички високопоставени и държавни мъже дойдоха в двореца. Зоя посрещаше и поздравяваше гостите весело, с радост, деликатност и привлекателност. Аз оставих всички други настрана и гледах само нея. Опитах се да я вкарам в изкушение, но напразно. Всичките ми опити се осуетиха. По време на танците пуснах опашката си и я препънах. Княгинята падна, но без да се удари или пострада. Тази случка още повече развесели гостите и аз щях да се пръсна от яд. Най-после, около полунощ, царят се оттегли и всички се разотидоха. Зоя, уморена, целуна родителите си и отиде да спи. За наша радост от умора, тя забрави да се помоли, дори не се и прекръсти. “Е, - казах си тогава - така те искам.” Веднага се доближих до леглото и вдигнах пердето и духнах в лицето и. Тя се разтрепери, извика и падна неподвижна на пода.
Щом чуха гласа на царската дъщеря, всички в двореца се разтичаха. Веднага бе повикан дворцовият лекар и всички прочути доктори в града, но никой не можа да разбере, от какво страда княгинята.
-Епилепсия - каза един.
- Нервна криза - предположи друг.
- Разстройство на стомаха - прибави трети.
- Несвяст - каза четвърти и т. н.
Всички се стараеха, но всичко бе напразно. Зоя стоеше неподвижна. Като се уверих, че спасение няма и смъртта е неминуема, доволно и злорадо потрих ръцете си и си казах: ‘Нека отида в събранието да съобщя подвига си”.
- Но какво печелим ние от смъртта на княгинята? - попитал сатаната. - Душата й не е наша.
- Какво печелим ли? Малка работа ли е, господарю, смъртта на една княгиня, толкова млада, красива, добродушна и надарена с още много добродетели, която родители и народ много обичат? Малка работа ли е да бъде в траур и да скърби цял един народ? Освен това, колко ли хора ще съгрешат пред Всесилния? Какви ли хули ще се отправят против Него? Нали душите на всички тези ще станат наши? Ето, какво печелим.
- Но царската дъщеря може и да оздравее - каза Веелзевул.
- Това е невъзможно - отвърна старшият, - защото нито лекарство има, нито може да й се даде такова.
- Няма лекарство ли?
- Разбира се.
- Уверен ли си в това?
- Повече от уверен.
- Ами забравил ли си село Христосово?
- Как да го забравя, когато всички се борим против него още от деня, когато то се създаде?
- А животворната вода или, както я наричат “Христовата вода", която извира там, не може ли да я изцери? Само да се поръси с няколко капки и всичките ти трудове отиват напразно.
- Да, така е, но кой знае силата на тази животворна вода, та да...
- Аз! - извикал Страти. - Аз я зная, проклетници! - и се изправил с Евангелието в ръка.
- Човек! - извикали всички дяволи с голяма тревога. - Човек! Той ни чу и сега знае всичко.
- Това е Страти! - чул се един глас. - Страти от село Куцохори. Днес празнува именния си ден и селото му празнува. Как ли се е озовал тук? А ние да го не видим, проклетника!
- Трябва да го е скрил нашият неприятел Архангел Михаил.
- Съвсем не. Това ще да е сторил Всесилният - казал сатаната. - Обзалагам се, че Той го е упътил тук и го е запазил от нашия поглед.
- Защо, какво да прави тук? - попитали някои.
- Да чуе и узнае нашите планове, да ги съобщи на хората и да ни съсипе!
- Смърт на такъв шпионин! Смърт! - извикали всички демони, като луди.
- Той е в ръцете ни! удавим!
- Жив да го изгорим! - прибавил друг.
Никой обаче не смеел да се доближи до него.
Страти усетил в себе си прилив на голяма и непобедима сила и извикал силно: "Да възкръсне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го ненавиждат” (Псалом 67, стих 1). И направил с Евангелието кръстния знак срещу тях.
- Ужас! - извикали демоните. - Молитвата му ни гори.
- “Разнеси ги, както се димът разнася", (Пс. 67:2) прибавил Страти и всички демони изчезнали като дим. Като видял това Страти, с радост и със сълзи на очи целунал Евангелието, вдигнал дисагите си и излязъл от воденицата. Навън започвало да се разсъмва.
(следва)
