Страти

Преди много години в едно село на име Куцохори в Гърция се случило следното:

В него живеел героят на нашия разказ, който се казвал Страти. Той имал съпруга на име Пагона и три деца: Стамат, Атанас и Трендафила. Страти, както повечето куцохорци, бил земеделец. Имал едно лозе, една нива и около сто маслинени дървета, които обработвал и така издържал семейството си. Живеел сиромашки, както всички земеделци, но бил доволен: “онзи е богат - казвал той, - който с малко се задоволява”. Той бил честен, работлив и преди всичко набожен и благочестив мъж. Христос винаги бил в сърцето му и Светият Дух на устните му. Всяка неделя и на празник отивал в църква пръв и излизал последен след светата литургия. През останалото време от неделния ден сядал в дома си, четял Евангелието и^! житията на светиите, както и други богоугодни книги. За него това било интересно и поучително, а неговите съселяни отивали в селската кръчма и прекарвали деня в пиянство и безобразия.

Страти бил почти единственият грамотен човек в селото. Още от малък се научил да чете от един светогорски монах, а по-късно чрез четене на различни книги, които вземал от селския свещеник, придобил много нравствени, религиозни и полезни знания.

Страти много съжалявал, като гледал как съселяните му пиянстват и се стараел да ги избави от този порок. ”Ех, братя, - често им казвал той - не правите добре, че пиете. Осквернявате Божия ден, съгрешавате. В кръчмата губите онова, което сте спечелили в църквата. Не пиянствайте, казва св. апостол Павел. Не го ли слушате? Заедно с лошите и грешните хора Господ ще съди и пияниците. Ах, вие кръчмари, да знаете какво зло вършите на света и на себе си, когато опивате хората, а най-вече в тези свети дни! Ах, да имах сила да затворя кръчмата! Братя, престанете! Не пийте! Затворете кръчмата, като я отбягвате и страните от нея, преди тя да затвори домовете ви и вас в ада, като виновни.“ Но те не го слушали, а напротив - подигравали се с него и го наричали водопиец и глупак. Но често, каквото човек не може да направи, прави го Божието провидение. Страти бил уверен в това и не се отчайвал.

Стратиевата съпруга била честна, работлива домакиня, но в същото време хладна към Божиите работи, дори се противна на тях, разбира се, несъзнателно, както става с мнозина неграмотни. Съпругът й често предлагал да й разкаже за живота на някой светец, но тя не само, че не искала да слуша, но и на децата си забранявала. "Остави децата да играят - казвала тя - и не ги мъчи с подобни истории. Хубава работа! Не стига, че ти си станал глупак, но искаш и децата да направиш такива! Играйте си, деца, не слушайте баща си." И горкият Страти с душевна скръб преглъщал нападките на съпругата си и съжалявал за нейното поведение. Но какво да прави? Не искал насила да й наложи волята си, нито ггьк зле и грубо да се отнася с нея, защото знаел от апостола, че мъжът трябва да обича жена си, както Христос обикнал Църквата. "Боже мой, - молел се той, - осветли Пагона. Нещастната ще се погуби, ще погуби и чедата ни! В душата си тя не е зла. Ти я познаваш по-добре от мен, но й липсва светлината на християнската вяра, която още от детинство трябва да се получава. (Ах, родителите и учителите много трябва да се грижите за това.) Боже, осветли я; осветли, както нея, така и съселяните ми и целия свят."

Изпитания

Дошло лято. Стратиевата нива била пълна с жито. Класовете, полюшвани от приятен тих ветрец, образували малки златни вълни, които веселели окото на Страти и извисявали мисълта му към Божиите дела. Да, цялата природа тайнствено шепнела Божието име и във всичко ясно се виждали делата на Божествения Му премъдър Промисъл. А Страти като гледал всичко това, от душа благославял Бога. Един ден казал на съпругата си: “С Божията помощ в понеделник ще започна да жъна”. Но в неделя, след полунощ, неочаквано се извила страшна буря. Светкавици, гръмотевици и град застрашавали всичко.

- Страте! - извикала Пагона. - Какво е това зло, светът пропада.

- Добре ще е да станем да се помолим - отговорил Страти и, без да се бави, станал от леглото, умил се и отишъл пред светите икони да се моли. Пагона и децата го последвали. След малко всичко утихнало.

- Бог е чул молитвата ни - казала Пагона. - Опасността премина.

- Бог е послушал някои по-благочестиви от нас хора. Вероятно молитвата на свещеника е спряла бурята.

- Вярваш ли, че той се е молил?

- Иска ли питане?

Щом се зазорило Страти отишъл на нивата си, но какво да види - градът бил съсипал всичко. С голяма болка забелязал това и се предал на скръбни чувства. Но като размислил за Божия промисъл, усетил в себе си утешение и надежда. “Защо да скърбя, - казал си, - не съм ли аз християнин? Нали завчера на същото това място се удивлявах на Божиите дела? И аз ли съм от онези, които се споменават в Господнята притча и които по време на изпитание, забравят Божието слово, отбягват го и не дават никакъв плод. Не, не, Боже! Нека бъде волята ти. Слава на Тебе Боже, слава на Тебе!" Припомнил си думите на св. an. Йаков: „блажен е оня човек, който търпи изкушение”. И така се върнал вкъщи, утешен.

След малко дошла и Пагона, която била излязла да разбере нещо от съседите. Тя цялата била обзета от гняв и ярост.

- Видя ли сега? - извикала на съпруга си. - Стани да се молим, каза ми през нощта, и всички станахме и се молихме! Бог ни послуша и злото престана, наистина, но след като съсипа нашата нива. Какво правиш с твоята набожност и аз не знам. Къде са добрините, които казваш, че Бог дава на добрите хора? Ала ще ми кажеш, че другите са лоши, та покрай тях страдат и добрите, както казва пословицата: “покрай сухото гори и суровото”. Но ето, че сега стана обратното... Да, разбрах от съседите, че градът само нашата нива и онази на попа съсипал. Другите ниви никак не пострадали. Както се вижда, молитвата и на двама ви е предизвикала Божия гняв.

- Не е тъй, жено, ти не можеш да разбереш. “Когото Господ обича, него наказва” (Притч. 3:12).

- Ето ти пак! Не виждаш ли, че набожността ти излиза на зло? Още ли не ще изоставиш тези работи?

-Напротив, още по-твърд ставам във вярата. Не знаеш ли страданията на Иов? Но видя ли края му? Как иначе ще излезе наяве вярата на човека?... Бог няма нужда да изпитва човека, за да види и разбере вярата му. Той знае всичко. И това, което е станало, и това, което има да стане. Нищо не убягва от Него, защото и нищо не става без Неговата воля. И това става, за да се покаже на другите вярата и търпението на изпитвания човек. “Който претърпи докрай, ще бъде спасен" (от Матея свето Евангелие, 10 глава, 22 стих), казва Господ Бог. Прочее, имай и ти търпение и ще видиш Божията благодат и милост. Да, Пагоно.

- Ето какво прави на човека прекалената набожност, Прави го глупак, прави го да не вижда нещастието си, да не слуша другиго и буден да сънува - рече Пагона.

Страти й отговори:

-За добрия човек не съществува нещастие, нито набожният сънува, но гледа работите си с много чисти очи, защото в него е светлината на Иисус Христос, светлината на истината. Нещастие съществува само за лошите хора. Те дори когато виждат, че благоденстват, са нещастни. Прочее, слави и възхвалявай Господа Бога. Това е задължение на всеки добър християнин. Имай вяра в Неговата добрина. Ако ти, при всичките си слабости и недостатъци, не желаеш зло на децата си, то колко повече не иска това нашият небесен Отец! Често съм ти казвал това, но ти не искаш да ме слушаш. И какво печелиш с това? Не знам. Може би затова Бог допуска да пострадаме, за да можеш да се вразумиш, Пагоно.

- Добре, тогава защо не мъчи лошите хора, че и тях да вразуми?

- Какво приготвя за тях Бог, ние не можем да знаем. Може би очаква тяхното покаяние. Освен това Бог не наказва моментално винаги и всички. Той не мисли, както мислят хората. Ако Бог наказваше веднага хората за техните грешки и престъпления, не би съществувал нито свети апостол Петър, който се отрече от Иисус Христос, нито свети апостол Павел, който първо бе гонител на Църквата Му, нито света преподобна Мария Египетска, която отначало водела лош живот, нито толкова други светни...

- А нас защо ни мъчи?

- Защото ни обича. Ти защо наказваш децата ни, когато направят някоя грешка?

- А ние в какво сме съгрешили пред Него, че ни мъчи? Ние и в църква ходим, и постим, и през празниците не работим, и четири пъти в годината се причастяваме, и всичко, каквото трябва, вършим.

- Всичко, което казваш, Пагоно, е истина, но как го вършим? Отиваш, например, на църква, но какво правиш? Захващаш разговор със съседите. Казваш, че постиш през постите, но от какво се въздържаш? Само от ястия. Пости пи и езикът ти от неприлични думи и от осъждане на един или другиго? В празнични дни не работиш, но гледаш как да излезеш навън, а не да останеш да слушаш Божието слово, светите подвизи и дела. Причестяваш се, но как? Не със страх Божи, вяра и любов, както казва свещеникът, когато призовава християните да се причастят. Прочее, за тези и за много други работи, които ние не осъзнаваме, или пък, за да изпита търпението и вярата ни, Бог ни наказва и то, защото ни обича. Дори въпросът ти: “В какво сме съгрешили пред Него, че ни мъчи?” е голям грях, защото считаш Бога за несправедлив. Знай, че Бог е справедлив, всемъдър и всеблаг. Остави всичко на Божия промисъл и не се грижи.

- И така, да скръстим ръце и да чакаме!

- Не казах това. И аз нито съм скръстил ръце, нито ще ги скръстя, но съм работил и ще работя. Посях нивата с надеждата да я ожъна, но градът я ожъна. Слава Богу за всичко! Вярвам, че това нещастие крие в себе си някое добро? Това не е станало без Божията спасителна воля!

- Нека го кажем "бабини деветини” - иронично казала Пагона.

- Кажи го, както щеш, Божията воля ще се сбъдне - отговорил Страти. - Ние трябва да й се подчиним, защото иначе грешим.

Дошло време за гроздобер: никаква реколта, нито едно зърно. Болест съсипала лозето. Една вечер, връщайки се от полето, Пагона казала на съпруга си:

- Страте, отиде и лозето ни! И знаеш ли, отлюб опитство минах покрай лозето на попа - и то е само лист и изсъхнали кютюци, а пък другите лозя са пълни с грозде! Просто да се побърка човек.

- Слава Богу - отговорил Страти, - нека бъде волята Му! Имаме маслинени дървета.

- Ти, Страти, не знаеш, но и от тях няма полза. Минах и оттам - под въпрос е дали ще съберем до 25 кг маслини тази година. А и попът също. Чуваш ли какво ти говоря? Разбираш ли го? Това ще рече, че набожността вреди! Това е по-ясно от бял ден. Всички други, за коитоказваш, че грешат, защото в празнични дни отивали кръчмата и пиянствали, са добре. Само ти и свещеника - зле. Прочее, трябва да измените идеите си. :

- Мнението си да променя! Пази, Боже! Никога няма да направя това. При всяка загуба и нещастие ще славя Бога. Така ще престане нещастието и сатаната ще бъде победен. Пагоно, слави и ти Бога, за да се пръсне дявола! Кажи: слава Богу!

- Слава Богу - казала и Пагона. - Но как ще живеем? Нищо нямаме за продан, та да прекараме годината. Попът с литургии, водосвети и четене на молитви ще изкара, ама ние? Воловете ли да продадем? Но после как ще работим?

- Има Господ, жено. Той няма да ни остави да умрем от глад. Знай, че всичко, което става на този свят, е по Божий спасителен промисъл. Същото ни учи и апостол Павел, като казва, че всичко съдейства за доброто на тези, които обичат Бога.

- Нима това нещастие е за наше добро?

- Разбира се, ако обичаме Бога и вярваме, че каквото и да се случва е за наша полза.

- Умът ми не го побира това.

- Ще го побере, когато разумееш познанието за истинския Бог.

На другия ден, когато Страти се молел пред светите икони, сърцераздирателни гласове се дочули от обора.

Страти чул гласа на Пагона и, без да прекъсва молитвата си, казал: "Помогни, Боже!" А Пагона не преставала да вика съпруга си.

Страти повторно казал: “Помогни ни, Иисусе Христе!“ и като завършил молитвата си отишъл при нея.

- Гледай, гледай - казала тя с плач и ридание. - Отидоха ни и воловете. Изгубихме ги завинаги. Дойдох да ги видя и ги намерих... ето, виж, мъртви. А сега, какво ще правим? Няма да можем и да орем. Какво е това нещастие, което ни сполетя тази година!

- Слава на Тебе, Боже, слава на Тебе! - казал Страти, когато видял и двата вола мъртви, и се прекръстил. - Търпение, Пагоно, търпение!

- Как още можеш да имаш търпение! Почти нищо не ни остана! Нищо! Нищо!

- Имаме себе си, жено, децата си, къщата си. Слава Богу! Ако бях умрял аз или ти, или децата ни? Тогава?

От тези думи Пагона се уплашила и замлъкнала. След малко излязла на двора и отново извикала. Отворила курника, за да излязат кокошките, но никоя не помръдвала. Всички били мъртви.

- Е, сега вече - казал усмихнато Страти - бъди уверена, Пагоно, че са престанали вече злините и добрините ще започнат да идват в къщата ни.

- Как не! - огорчено отговорила Пагона. - Откъде ли да очакваме щастие? От лозето ли, дето са останали само кютюци, от нивата ли, която сега не можеш да ореш, от...

Страти я прекъснал и казал:

- Оттам дето не очакваш, жено, идва щастието и Божието благословение. Имай търпение и вяра и дяволът ще се пръсне.

-  Като е той причина за всичко това, нека се пръсне и нека пукне - с яд казала Пагона.

- Той е, той е! - отговорил Страти. - Бъди уверена в това.                 

- А защо го оставя Бог да върши подобни работи?

- Не ти ли казах: за наше добро. За да излязат наяве добродетелта ни, вярата ни, търпението ни. Прочее, нека имаме търпение и вяра и дяволът непременно ще се пръсне. Христос ще надвие.

Тези многократни материални загуби вместо да разколебаят душевно Страти още повече укрепили вярата му. От това си навредили на душата селяните, които, не знаейки делата на Божия промисъл, започнали да го подиграват заради неговата набожност и благочестие. Страти всичко търпял. Винаги благославял Бога и се радвал, както и апостол Павел, за гоненията и изпитанията.

Настъпил месец ноември. Зимата наближавала, а Страти от всичко се лишавал. Пари нямал; храна никак. Друг път той навреме приготвял зимнината си, но тази година не могъл. Имал само малко зехтин и малко брашно, друго нищо. Какво да прави? Трябвало да търси работа. Но къде? В село ли? Разбира се, не. И той една казал на съпругата си:

- Пагоно...Отивам...

- Накъде?

- В столицата.

- Какво ще правиш?

- Ще търся работа. Няма друг начин. Трябва да работя през зимата, а за пролетта има Господ. Ако спечеля някоя пара, ще се върна и ще започна отново да работя имота си.

- А каква работа мислиш да вършиш?

- Каквато даде Бог. Ще стана слуга в някое кафене илибакалница, или в някоя богата къща. Това е голям град и там новак може да намери работа. Стига да иска.

- Кога мислиш да тръгнеш?

- В понеделник.

-   Няма ли да празнуваш именния си ден? Във вторник е Архангеловден.

- В неделя ще се изповядам и ще се причастя, а в понеделник заминавам. Бог да ми е на помощ.

- Пак ли ще се причастяваш? Не са изминали още четирийсет дни, откак си се причастил.

- Да знаеш колко е лошо, че не се причастяваш често, Пагоно!

- По-често от четири пъти в годината ли?

- Всеки православен християнин трябва да се причастява не четири, а четирийсет и четири пъти в годината, т. е. при всяка служба.

- Ти свещеник ли си, та ще се причастяваш при всяка служба? - попита Пагона.

- Когато свещеникът казва: “Със страх Божи, вяра и любов пристъпете”, попове ли кани да се причастяват или черкуващите се православни?

- А достоен ли е обикновеният християнин, тъй често да се причастява? - попита Пагона.

- Трябва да се старае да бъде достоен. А и кое би го направило достоен за всяка добродетел, ако не това тайнство? Пагоно, Пагоно! Знай, че светото Причастие ни осветлява, пази ни от изкушение, спасява ни, съединява ни с Христос и затова се казва причастие. В неделя, прочее, ще се причастиш и ти, и децата.

- Ще разреши ли попът?

- Как може да не разреши, когато самият той кани хората да се причастяват, като казва: "Със страх Божи, вяра и любов присъпете", освен ако нямаш някой и неизповядан грях.

- Нямам, слава Богу: каквото осъзнавам, че греша казвам го при изповедта. Но селяните, какво ще кажат, като видят, че всички се причастяваме?

- Ние трябва да слушаме какво казва Иисус Христос,. а не какво казват селяните. Той казва: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” (от Йоан свето Евангелие, 6 глава, 56 стих). Затова приготви се с пост, молитва и изповед и така очистена достойно да се съединиш с Господа.

В неделя Страти заедно със семейството си се причастил.

Пагона като че ли се променила. Тя започнала някак внимателно и уважително да слуша мъжа си и думите му приемала. Като забелязал това, Страти се почувствал много щастлив.

-  Пагоно - казал й той, - не зная, какво става с мене. Душата ми днес усеща някаква необяснима тайнствена радост.

- Причината е, че си се причастил. Подобна радост и аз усещам.

- Наистина, винаги, когато се причастявам, чувствам в себе си радост и веселие. Но сега усещам и една друга необяснима радост. Струва ми се, как да ти кажа, че съм много богат, та си представям добрините, които ще направя на този свят. Действително голямо нещо е, Пагоно, Божието приобщение.

- Наистина, Страти, голямо нещо е. И аз сега виждам и усещам това.

- Браво, Пагоно! Така те искам. За пръв път те чувам да говориш така. Явно Бог, Който е всемогъщ, се е умилостивил над мене, та сега, на заминаване, те е просветил, за да бъда спокоен.

- Слава Богу! - казала Пагона и благочестиви сълзи потекли по страните й.

На другия ден, след утринната молитва, Страти взел Евангелието от иконостаса, целунал го, благословил с него съпругата и децата си. Целунал ги и отпътувал. Било 7 ноември, предпразненство на именния му ден и на събора в селото.

(следва)