Въпрос: Защо Православната Църква е толкова категорично против хомосексуализма? Не говоря за гей парадите; самата аз не виждам смисъл в тях, макар че съм жена, която живее с друга жена. Защо да сме по-различни? Защо да сме по-греховни от останалите? Ние също сме човешки същества. Защо са тези отрицателни емоции? Благодаря.

*   *   *

Светото Писание нарича всяко нарушение на Божествения закон грях (виж 1 Йн. 3:4). Бог като Творец надарил с определени емоционални и физически качества мъжа и жената, така че взаимно да се допълват и така да изградят своето единение. Светата Библия свидетелства, че бракът, като траен, продължаващ цял живот съюз между мъжа и жената, е установен от Бога от самото начало на човешкото съществуване. Според плана на Твореца, смисълът и целта на брака е съвместното спасение, съработничество, взаимопомощ, а също така физическо единение с цел раждането и отглеждането на деца. От всички земни съюзи, бракът е такъв с най-личен характер: и ще бъдат (двамата) една плът (Бит. 2:24). Когато хората водят сексуален живот извън брака, те нарушават Божественият план за изпълнен с благодат съюз за живот, като свеждат всичко до чувствено-физиологическо ниво, отхвърляйки духовните и социални цели. Поради това Библията нарича всяко съжителство извън брака смъртен грях, тъй като потъпква брака като Богоустановен съюз.

А още по-сериозен грях е отдаването на плътските желания по противоестествен начин: не лягай с мъж като с жена, това е мръсотия (Лев. 18:22). По същия начин това се отнася и за жените. Апостол Павел нарича тази гнусна привързаност срамна и противоестествена: Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда (Рим. 1:26-27). Хората, живеещи в содомитски грехове, са лишени от спасение: Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие (1 Кор. 6:9-10).

Можем да видим това достойно за съжаление дело да се случва отново и отново в човешката история. Общества, преживяващи период на упадък, са сполетявани от разпространението на определени опасни грехове. Най-често, тези болни общества са в голяма степен засегнати от страстта на личната изгода и покварата. Изчадие на последната се явява содомията. Повсеместната порочност, прояла древното римско общество подобно на язва, съкрушила мощта на империята.

Някои хора се опитват да оправдаят содомитския грях с „научни“ аргументи, а именно че тази склонност е вродена. Ала това е един една типична митологема, жалък опит да се оправдае злото. Няма никакво доказателство хомосексуалистите да са генетично различни от останалите хора по какъвто и да е начин. Става въпрос единствено за духовно и морално заболяване, което неминуемо води до изкривявания в  психологическата нагласа. Причината може да секрие в сексуални игри по време на детството, които са били забравени, но са остави своите болезнени отпечатъци в подсъзнанието. Проникналата отрова на противоестествения грях може да прояви себе си доста по-късно, ако даденият човек не води правилен духовен живот.

Божието Слово, което е чувствително спрямо всички проявления на човешкия живот, не само не споменава, че този грях е вроден, а вместо това го нарича гнусота. Ако нещата зависеха от определени невро и ендокринни особености и половите хормони, свързани с психологическата регулация но репродуктивната функция на даден човек, то в такъв случай Светото Писание не би говорило за тази страст като противоестествена или пък да я нарича срамна. Нима не би било богохулно да си мислим, че Бог може да е създал определени хора с психологическа наклонност към определен смъртен грях и така да ги тласне към духовна смърт?

Фактите относно широкото разпространение на този тип поквара в определени периоди на историята влизат в противоречие с опитите да се използва науката за оправдаване на греха. Хананейците, които обитавали Содом, Гомор и и останалите градове на петте филистимски градове-държави (Адма, Зебоим и Бела) били затънали до шия в този вид греховност. Защитниците на греха на содомията възразяват срещу мнението, че жителите на тези градове са имали тази срамна страст. В Новия Завет обаче съвсем ясно се казва: Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта (Иуда 1:7-8). Ясно е също така от следния текст: извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем (Бит.19:5). Думите „да ги познаем“ имат много специфично допълнително значение в Библията, свързано със сексуалните отношения. Тъй като ангелите, дошли при Лот изглеждали като мъже (виж Бит. 19:10), става ясно каква дълбока поквареност е била обхванала всички обитатели на Содом (млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата, Бит. 19:4). Изпълнявайки древния закон за гостоприемство, праведният Лот предлага две от дъщерите си, още мъж не познали( Бит.19:8), но покварените мъже били възпламенени от дива похот, дори се опитали да насилят самият Лот: сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях (Бит. 19:9).

Модерното западно общество, изгубило своите християнски корени, се опитва да стане „хуманно“ що се отнася до хомосексуалитстите, наричайки ги с морално неутралния термин „сексуално малцинство“(аналогично на етническите малцинства). Всъщност, това е доста жестоко. Ако един лекар иска да е „благоразположен“, то той трябва да каже на пациента си, че е здрав и че той просто си е различен по природата си от останалите, но в такъв случай този доктор няма да е кой знае колко по-различен от един убиец. Свещеното Писание ни посочва че Бог осъди градовете Содомски и Гоморски на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци(2 Пет. 2:6). Тук става въпрос не само за опасността да се изгуби вечният живот, но също така за лишаване от възможността човек да бъде излекуван от всяка, дори от най-сериозно вкоренената духовна болест. Апостол Павел не само строго порицава Коринтяни за срамните грехове, но също така усилва надеждата в тях чрез примери от тяхната среда: И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог (1 Кор. 6:11).

Светите Отци показват, че центъра на притегателната сила на всички страсти(включително и на тези, свързани с плътта), се намира в сферата на човешката душа – в нейната повреденост. Страстите са резултат от отделянето на човека от Бога и настъпилата като следствие греховна поквара. Поради това, изходната точка на лечението трябва да бъде решимостта да се напусне Содом. Когато ангелите извели семейството на Лот  от града, затънал в ужасен разврат, единият от тях рекъл: спасявай душата си; не поглеждай назад (Бит.19:17). В тези думи имало морално изпитание. Последен поглед към покварения град, който вече бил осъден от Господ, би бил свидетелство за съчувствие към него. Жената на Лот погледнала назад, тъй като в своята душа тя не била излязла от Содом. Потвърждение на това можем да открием в книгата „Премъдрост Соломонова“. Авторът пише: когато загиваха нечестивците, спаси праведника, който избягна огъня, паднал върху пет града,от които за свидетелство на нечестието остана да се дими пуста земя и растения, принасящи безвреме плод, и за паметник на невярна душа е солният стълб, който там стои (Прем. 10:6-7). Жената на Лот е наречена невярна душа. Нашият Господ Иисус Христос предупреждава учениците си: но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; Спомняйте си Лотовата жена (Лук. 17:29, 32). Не само онези, които са надникнали в тази бездна чрез личен опит, но също така и тези, който оправдават този порок, винаги трябва да помнят жената на Лот. Пътят към действителното падение минава през моралното оправдание на греха. Трябва да изпитваме страх от вечния огън, и тогава ще съзрем фалша на всички либерални „приказки“ относно „правата“, които Господ чрез светите Си слова нарича нечисти: защото Господ се гнуси от развратния (Притчи 3:32).

Трябва да влезем там, където се усеща благодатта на Църквата. Преди всичко, без всякакво отлагане да се приготвим за подробна изповед и да я направим. От там насетне трябва да започнем да изпълняваме онова, което Светата Църква предписва на своите членове от векове: редовно да вземат участие в тайнствата изповед и Причастие, да присъстваме на празничните и неделни служби, да се четат сутрешните и вечерни молитви, да се спазват всички пости, да внимаваме върху себе си, така че да се предпазим от греха. Тогава всемогъщата Божия помощ ще дойде и най-сетне ще ни освободи от сериозното заболяване. „Онзи, който е познал собствената си слабост чрез множество изкушения, също така ще изпита и безкрайната Божия сила, която освобождава тези, които Го призовават с молитва, идваща от цялото им сърце. Молитвата към Него ще им се услади. Разбирайки, че без Бога не може да стори нищо и боейки се от падение, той се стреми винаги да бъде с Бога. И се удивлява, щом си спомни как Бог го е спасил от толкова много съблазни и страсти, и благодари на своя Освободител, приемайки смирение и любов заедно със своята благодарност. И повече никой няма да го презре, тъй като всеки ще знае, че както Бог е помогнал нему, Той също така може да помогне на всеки човек, който желае това“(Св. Петър Дамаскин).

Йеромонах Йов (Гумеров)

Pravoslavie.ru