Отче, какво може да помогне на хората при всичко това, което става в света?
- Онзи, който желае помощ, бива подпомогнат и от нищожни неща. Например разклащането на едно кандило; или пък самият той да бъде разтърсен от едно земетресение, при което идва на себе си. Които не вярват, стават по-лоши, когато чуят, че ще стане война или някоя друга беда. Казват си: “Давай да се забавляваме, защото губим живота си”. И така изцяло го удрят на разврат. Някога дори и равнодушните, когато чуваха, че ще стане война, идваха на себе си и променяха живота си. Сега такива са много малко. Преди народът ни живееше духовно и затова Бог го благославяше и светиите ни помагаха по чудесен начин, и побеждавахме враговете си, дори и да бяха повече от нас. Днес казваме, че сме православни, но за съжаление често носим само името “православни”, но нямаме православен живот.
Попитах един духовник, който се занимава с обществена дейност, има много духовни чеда и т.н.: “Какво знаеш за еди-кой си богохулен филм?”. Отвърна ми: “Нищо не знам”. Не знаеше нищо, въпреки че живее в голям град. Приспиват хората, за да не се притесняват, и да се забавляват. Човек в никакъв случай не бива да говори, че ще стане война или че ще дойде Второто пришествие и трябва да се подготвим, защото от такива приказки хората щели да се притеснят. Така и някои старици казват: “Не говори за смърт, само за радостни неща и за кръщенета”, като че ли не ги чака смъртта. Така чувстват една измамна радост. А ако помислят, че еди-кой си дядо, който живееше наблизо, почина вчера, а друг е пред края си и ще умре, а пък в други ден ще правят панихида на еди-кого си, който беше по-млад от тях, тогава щяха да си спомнят за смъртта и да си кажат: “Трябва да се изповядам, да се подготвя духовно, защото може скоро и мен да повика Христос в другия живот”. Обаче идва смъртта и ги взема неподготвени.
Други пък от “доброта” казват: “Не казвайте на еретиците, че са в прелест, за да покажем любов”. И така размиват всичко. Ако те живееха в първите години на християнството, нямаше да има нито един светец. Тогава казвали на християните: “Само сложи малко тамян в огъня, без да се отказваш от Христа”. Но те не приемали това. “Само се престори, че го слагаш”. Нито това приемали. “Недей да говориш за Христа и иди свободно на друго място”. И това не приемали. А днес хората са толкова хлабави, все едно че са сварени.
- Отче, когато апостол Павел казва: А плодът на духа е: любов, радост... (Гал. 5:22), с това разбира, че радостта е доказателство за правилен живот ли?
- Да, защото има светска радост и божествена радост. Когато нещо не е духовно и чисто, тогава в сърцето не може да има истинска радост и мир. Тази радост, която чувства един духовен човек, не е светската радост, която мнозина търсят днес. Нека не смесваме нещата. Нима светиите са имали такава радост, каквато ние търсим сега? Нима Света Богородица е имала такава радост? Нима Христос се е смеел? Кой светец е преминал през тази земя без болка? Кой светец е имал такава радост, към каквато се стремят много християни в наше време. Те не искат да чуват нищо неприятно, за да не се огорчават и да не нарушават спокойствието си. Ако не искам да чувствам никаква горчивина, за да бъда радостен, ако не искам да наруша спокойствието си, за да бъда кротък, тогава съм чисто и просто безразличен, равнодушен! Едно е духовната кротост, друго е кротостта поради равнодушие. Някои казват: “Трябва да съм радостен, защото съм християнин. Трябва да съм спокоен, защото съм християнин”. Такива не са християни. Разбрахте ли? Това е безразличие, светска радост. Който притежава такива светски качества, не е духовен човек. Духовният човек целият е една болка. Боли го за хората, за състоянието им, но бива възнаграден за тази болка с божествено утешение. Чувства болка, но чувства и божествена утеха, защото Бог хвърля в душата му благословии от рая и човекът чувства радост поради божествената любов, която се излива в него. Това е радостта, духовната радост, която е неизразима и преизпълва сърцето.
sveta-gora-zograph.com
