Пророкът призовава и казва: Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка и животът му изчезва от земята (Пс. 143:4). Синове човешки, докога ще обичате суета и ще търсите лъжа (Пс. 4:3)? Бързо преминава тоя свят, неговите грижи, богатство, придобивки преминават като дим. Защото е преходен образът на тоя свят, както ни дава да разберем апостолът (1 Кор. 7:31). Времена след времена бързат да преминат, род след род си отива и изчезва. Години, дни и месеци зоват: светът прехожда. Който встъпва в този свят, той е вече на път да го остави; и който е още в майчина утроба, той вече се приближава към гроба, за да се засели там. Който излиза из майчината си утроба и вижда светлина, вече върви към мястото на смъртта. Един идва да се засели в света, а друг вече си отива оттам. Един събира и трупа богатство, друг го оставя и напуска живота. Виж как богатството се преселва от дом в дом, и бедността също ходи от едно жилище в друго.

Суета на суетите - всичко е суета, както е написано (Екл. 1:2). Светът е подобен на колело, от което се свиват времената и годините. И бедствията му са като пара, и благата му са нищо; неговите бедствия не са истински бедствия, и благата му не са истински блага. Щастието мигновено се превръща в скръб. Едва дошла радостта и вече я няма, а на нейно място е скръбта. Който днес се весели, на сутринта плаче и нарежда. Младоженецът е изпълнен с радост на сватбеното тържество и се възхищава от младостта на своята съпруга, изведнъж ги постига смърт, разделя ги един от друг и последвалата скръб е по-голяма от предишната радост. Друг блести с облеклото си, украсен е великолепно, но украсата му преминава като сън и ковчегът го покрива с паяжини. Друг строи висок дворец, ходи величаво по просторни балкони, изведнъж настъпва краят на живота му, той лежи прострян на ложе, свързан в ръцете и нозете, затворили са се устата му и не могат да промълвят ни дума, очите са се покрили с мрак. Изнасят го от дома, не дават да прекара и ден в красивите палати, колкото се може по-бързо го отнасят в гроба, където ще бъде неговото жилище. Целият негов живот е бил суета и гонене на вятър. Като сън са преминали дните му и вече го няма. Друг стои на високо стъпало на властта, изпълнен с високомерие, притеснява и гнети другите, пълни дома си с неправедно богатство, но настъпва краят на живота му и той пада в праха. Цялото му богатство е суета и гонене на вятър.     

Светът е подобен на нощ и всички негови събития са сънни мечти, но душата затъва в тях и е въвлечена в измама от призраци. Както съновидението измамва през нощта, така и светът измамва със своите обещания. Както сънят прелъстява душата с призраци и видения, така светът прелъстява със своите удоволствия и блага. Измамен е нощният сън, той те обогатява с намерени съкровища, прави те владетел, дава ти високи чинове, облича те в пищни одежди, превъзнася те о гордост и в мечтателни призраци представя как хората идват при теб, за да те почетат. Но нощта преминава, сънят се разсейва и изчезва: ти отново си буден и всички видения, които са се представяли в съня, се превръщат в чиста лъжа. Така и светът измамва със своите блага и богатства, те преминават като нощно съновидение и се превръщат в нищо. Тялото заспива в смъртта, а душата се пробужда, припомня си своите съновидения в този свят, изчервява се и се срамува поради тях. Изпада в ужас от внезапното изумление, сгърчва се и трепери, когато тайното се разкрива. Тя става подобна на човек, пробудил се от сън, съкрушава се от напразна скръб, че времето й е протекло като сънна мечта, измъчва се при вида на злите й дела, които отвсякъде я обкръжават. Всички нейни скверноти са като дълбока тъмнина пред нея и тя не знае къде да избяга, къде да се скрие, понеже злите й дела стоят пред нея. Тогава към душата пристъпва лукавият и започва своите изтезания. Изисква от нея да си представи ясно съновиденията на този свят. Изисква от нея богатството, което я е лишило от нейната слава, изправя я оголена, издевателства и я оскърбява. Изисква от нея онова ненавистно нечестие, което я низвергва в геената, изисква ония разхищения, които я хвърлят в тъмнината, изисква от нея оная завист, оная измама, които я карат да скърца със зъби, изисква от нея онзи гняв, оная вражда, които й готвят мъчение.

Довежда пред нея и прави явни всички гнусни дела, не оставя скрито нито едно престъпление, което да не представи пред нея. Такива са горчивите представи, на които лукавият принуждава душата, стоейки пред нея. Понеже душата се е прелъстявала от сънни мечти, тези мечти стават за нея мъчение. Нека не забравяме, че светът преминава, да не се прелъстяваме от неговите удоволствия, да не обикваме неговата измамност, понеже светът преминава като нощно съновидение.