В Светото Писание (вж. Ис.14:12) се казва, че дяволът е падналият денница, синът на зората(на гръцки Εωσφόρος, лат. Луцифер: ангелът на светлината). Господ казва за него „видях сатаната, как падна от небето като светкавица“(Лука 10:18). Той е предводителят на ангелите, които отпаднали от небесата, когато поискали да се отклонят от волята на Господа. Тогава те били незабавно разбити и загубили своята висота и положение. Също така те изгубили своята изключителна и бляскава красота. Превърнали се в отблъскващи чудовища, за които дори да помислиш е непоносимо. В тяхната диаболична природа няма нищо добро, мило, праведно, просто, рационално или истинно.
Дяволът, който бил някога въплъщение на блясъка, носител на справедливостта и удовлетворението, внезапно се превърнал – чрез своя бунт срещу Бога – в абсолютното въплъщение на мрака, омразата, измамата, пълната поквара и всички онези неща, които тласкат към погибел, перверзии и смърт. Той се превърнал за вечни времена в пълния мрак, в лъжливост, в разруха, стремящ се към следната цел – да отклони от пътя онова, което принадлежи на Бога и всичко, за което Господ е промислил – особено що се касае до човека. Той се е превърнал в това за вечни времена – наследник на смъртта и обитател на ада. Главаната му цел е да подлъже и завлече надолу със себе си възможно най-много хора.
Под прицела му попадат най-вече онези, които се опитват да бъдат с Бога. Дяволът не може да търпи човек да се издига над неговата първосъздадена висота, положението, която е имал преди да се сгромоляса. Поради това той изпраща най-яростните си стрели към подобни хора. Той се е превърнал в човекоубиец во веки веков.
Тъй като той е персонификация на лъжата и поквареността, неговите начини на действие не са явни. Той само подбужда ума и сетивата чрез измамливи прилози, така че да насочи в погрешна насока мисълта и волята, да убеди съзнанието да се съгласи с него и така да въвлече в погрешна посока жертвата чрез измама, престореност и създаване на илюзии. Човек твърде често действа под влиянието на своите сетива и емоции. Врагът знае това. Поради това той възпламенява сетивата с изглеждащи логически приемливи прилози и така по-лесно успява да накара човека да се съгласи с него. Става така, че той действа чрез биологическите необходимости на човека. Едно и също става както с тялото, така и с душата.
Ако човек е свободен от страсти и лоши привички, той лесно се освобождава от демоничните нападения и внушения. Ако обаче той е поробен от порочни навици, битката е трудна и крайно тежка. Във всеки случай, нашата съпротива бива наградена с благодатна помощ, която обитава вътре в нас, ако добре помним нашата цел и божиите заповеди.
Съветът на Апостола „опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас“(Йаков 4:7) е правилен и несъмнен. Също така „Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки” (Екл.10:4). Дяволът няма власт да икушава човек директно или по открит начин. Той може да стори това само чрез средствата на въображението: чрез образи той проектира в ума мислите, чрез които подбужда човек към действие. След това, от човека зависи дали да действа според внушението(нападението) или да го отхвърли. Това е основният метод, който дяволът използва, за да взаимодейства с човека. Изходът зависи от волята на човека; дали да се поддаде или да се изправи и да се бори.
Най-прекият начин, по който можем да се защитим и да устоим, е като призовем Божието име (чрез молитва) и като помним нашата цел и посока. Примерът на нашия Господ в пустинята ни очертава праткическите начини за битка с врага ни, а също така и всичко, свързано с нея.
Дяволът няма дарбата да предвижда; нито пък знае за какво си мисли човек. Той може само да налучка какви са помислите му чрез движенията на неговите чувства и сетива. По такъв начин той подбужда различните части на човешкото тяло в съотвествие с тях и засипва ума със страстни помисли. Когато види склонноста на човека към определени образи или към дадени неща или мисли, които самият той е прожектирал във въображението му, той разбира, че човекът е подчинил своите желания и намерения към подобни неща и осигурява подходящите средства, за да подчини жертвата.
По природа дяволът е подобен с естеството на ума. Той е много бърз, неуморен, не се нуждае от сън, безскрупулен, както и непроменим в склоността си към поквара и зло. Той се мени и видоизменя под най-различни форми според предназначението на своите зли намерения. Винаги се движи бързо от място на място и използва всякакви възможни средства, за да осуети Божията воля.
Pemptousia.com
