Интервю с Артьом Григорян, бивш дългогодишен член на Свидетелите на Йехова

Свещеник Георги Максимов: Здравейте. Вие сте с Моят път към Бога. Тази програма е за хора, чиито път към Православието е бил предизвикателство и които, за да станат православни, е трябвало да променят живота си драстично, да се откажат от много неща и да преосмислят изцяло всичко. Ще разговаряме с нашите гости за това какво ги мотивира и им дава сила.

Днешният гост е Артьом Валериевич Григорян, специалист по въпросите, свързани със секти. Преди да се обърне към Правослвието, той е бил дългогодишен член на организация, която често се смята за една от най-опасните сред съвременните секти.

Артьом Валериевич, бихте ли ни разказали как започна всичко? Отраснали ли сте в семейство на вярващи?

Артьом Валериевич: Търсенето на някакъв вид по-висша истина започна сравнително рано за мен и може да се каже, че отраснах в семейство, което винаги се бе интересувало от духовното. Със сигурност всички помнят разпада на Съветския съюз, време, по което множество идеи и ценности се сринаха. Този период, ранните години на 90-те, може да се характеризира с масовия интерес към най-различни духовни практики, тъй като хората се опитваха да открият отговорите на насъщните въпроси в своя живот и да го подредят по някакъв начин. Като любознателни хора, родителите ми се интересуваха от най-различни източни практики, като кришнаизъм, идеите на Рьорих и някои мистични медитативни упражнения. Те бяха особено популярни тогава. При все това, въпреки тези интереси, родителите ми все пак бяха отраснали в нашата култура и все още считаха себе си за православни християни, като от време на време ходеха на църква, молеха се и палеха свещи. Разбира се, това не може да се нарече съзнателен духовен живот, но спомените ми от детството винаги се свързани с някакви духовни търсения, което вероятно е доста необичайно при децата. Например, съвсем ясно си спомням, че когато бях на шест, преживях инцидент, при който бях прегазен от камион „Камаз“, но по чудо оцелях. Това трагично събитие усили духовните търсения в нашето семейство. Помня, че докато бях в гипс, си мислех за Бог, смисълът на живота и причината за страданията, като си говорехме за това и с моите родители.

И така атмосферата на духовното търсене витаеше в нашето семейство. Родителите ми се опитваха да намерят отговори на своите въпроси, но за съжаление в началото на 90-те Църквата често не предлагаше на хората онова, което те търсеха. В резултат на това, отговорите бяха търсени другаде. През 1996, след един опит да водя църковен начин на живот, който се провали поради близостта ми с един псевдо-старец, който практикуваше екзорсизъм, родителите ми се запознаха с членовете на Свидетелите на Йехова, тези усмихнати хора, които казваха, че са готови да отделят от времето си, за да отговорят на въпросите на моите родители. Така се сближихме със Свидетелите на Йехова и поехме по този път. Тогава бях на 11 години.

Отец Георги: Разбирам, първоначалното впечатлетние, което понякога бива наречено „бомбардиране с любов“, т.е. всеки човек, който дойде, бива посрещнат от някого, който се усмихва и казва: „Толкова съм щастлив, че дойдохте...“, Какво се случи след това? Какво ви накара да останете в тази организация?

А. Григорян: Точно така. Човек може да стане пълноправен свидетел на Йехова само ако той или тя започне да посещава събранията и т.нар. конгреси. Конгресите са огромни по мащаби събития, на които присъстват множество общности от даден регион. Основавайки се на своя мисионерски опит, Свидетелите на Йехова знаят, че ако даден човек, който изучава Библията с тях, не дойде на събранието, тогава този човек вероятно няма да стане свидетел на Йехова и в такъв случай е безсмислено да си губят времето с него. Конгресите имат невероятен ефект: виждаш огромен стадион, пълен с десетки хиляди усмихнати, крсиви и добре облечени хора. Заобиколен си от пълна чистота, ред, топли чувства, целувки и любов. Всичко това прави огромно впечатление. Доста съм мислил за това, опитвайки се да анализирам начина си на живот, този на моето семейство, както и на хората, които познавах, както свидетели на Йехова, така и тези, които напускаха. В повечето случаи, сценарият е един и същ: хората се влюбват в организацията и нейните членове. Въпросите, свързани с вярата наистина остават на второ място. Те биват по-лесно възприемани от човек, който вече се е влюбил в организацията.   А когато човек се влюби, той или тя бива обкръжен от огромно внимание и грижа. Понякога дори те подпомагат финансово или ти помагат да си намериш работа. Човекът бива запленен и тогава той или тя е готов да приеме какви ли не идеи. Тогава започва много деликатен процес на индоктринация. Това е обучителен процес, който се основава на специализиран наръчник. Курсът е основното – главно изучаване на Библията. Естествено, той съдържа редица тълкувания, които често изглеждат доста странни, отвлечени или неестествени, но всичко бива прието с лекота, тъй като даденият човек вече е запленен от организацията.

Отец Георги: Подобно внимание обаче не може да продължи дълго време и със същия интензитет, както когато човек се присъединява?

А. Григорян: Разбира се. След известно време вниманието постепенно намалява. След като човек приеме „кръщение“, и стане пълноправен член на организацията, този човек следва да покаже същото внимание към новодошлите, както първоначално е било и спрямо него. И така даденият човек става част от този огромен механизъм.

Отец Георги: Колко време останехте при Свидетелите на Йехова?

А. Григорян: Приблизително 15 години.

Отец Георги: Това е доста време. При все това напуснахте тази организация, която е била, може да се каже, вашето ново семейство, където сте имали множество познати и приятели и където всичко е било познато и удобно. Какво ви накара да продължите търсенията си? Не само сте ги продължили, но сте се върнали там, откъдето, макар и формално, сте дошли. Питам за това, тъй като познавам доста хора, които се присъединяват към Свидетелите на Йехова или други протестантски секти и си имат определена среда. Макар че са свързани с Православието единствено чрез своето кръщение и по същество не знят нищо за православната вяра, те нямат интерес към Православието, тъй като са сигурни, че вече са били православни, ходили са на църква, чукали са се с яйца на Великден и т.н. Във вашия случай кое ви подтикна да преодолеете този предразсъдък?

А.Григорян: Това бе дълъг и болезнен процес, който продължи няколко години. Преди да се върна към Църквата, трябваше да напусна организацията на Свидетелите на Йехова. Трябва да отбележа, че през 2005 работех в главния Административен Център на Свидетелите на Йехова в Русия, което се смята са особено привилегирована позиция. Всъщност, за много от свидетелите на Йехова да бъдат наети в главния Административен Център е мечтата на живота им. Този център се намира в селце близо до Санкт Петербург. Работих в него 4.5 години. Всъщност, ако не бях работил в този център, вероятно все още щях да съм свидетел на Йехова.

Отец Георги: Какво имате предвид?

А.Григорян: Защото, докато работех там, открих множество проблеми, които съществуват в организацията. Тогава бях на 20, така че бях все още млад и доста романтично настроен. Бях в сърцевината на организацията, където работеха най-почитаните хора, които директно управляват организацията в Русия. Това е само по себе си нещо като затворено градче, обитавано от около 300 човека, елитът на организацията. Те са заедно 24 часа. Престоят ми там ми показа едно по-различно лице на организацията. Със собствените си очи видях всички слабости, страсти, психологически и духовни заболявания, които хората бяха имали преди да се присъдеинят към нея и все още бяха там. Осъзнах, че няма духовна трансформация. Видях също така, че нищо човешко не бе чуждо на елита, включително лицемерие, измама, гняв, клюкарстване, алкохолизъм и още куп неща. Това ме накара да погледна на нещата малко по-обективно.

Също така, докато работех в Административния Център, имах достъп до доста интересна библиотека, съдържаща книги за най-различни религии. Никой не се интересуваше от нея, освен преводачите, които работеха над най-различни материали и трябваше да познават терминологията. Този отдел имаше множество интересни книги от православни автори от началото на ХХ в. Например, там имаше книги от Н. Глубовски и различни професори от висшите църковни академии. Също така тритомното тълкувание на Библията от А.П. Лопухин. За пръв път в живота си виждах сериозна православна литература. Бях слисан, защото, както можете да си представите, хората в подобни псевдо-християнски организации имат изключително ниско мнение за Православната вяра и теология.

Отец Георги: Боя се, че ще махнат книгите от библиотеката след като прочетат това интервю(смее се).

А.Григорян: А може вече да са го сторили. И така, взех тези книги и започнах да ги чета от най-обикновено любопитство. И колкото повече четях, толкова повече бях удивен от това колко задълбочени, интересни и убедителни са тези книги. Те разглеждаха най-различни теми. Винаги съм се интересувал от проучвания върху Библията и това наистина ми липсваше докато бях свидетел на Йехова, тъй като те въобще не се задолбочават в тези теми. Те имат много примитивно и плитко разбиране. Обаче тези книги бяха истинско инфомационно съкровище и аз бях удивен, че са писани в края на ХIХ в. Свидетелите на Йехова отдавна са забравили не само книгите си, писани в края на ХIХ в., но дори и тези отпреди 40 години. Те не ги четат. Чудех се - как е възможно това? Тези книги са толкова стари и при това толкова интересни! Вероятно тогава пречупих един от основните си стереотипи – мисълта, че духовният живот и истинското богословие по същоство не са възможни извън Свидетелите на Йехова. Членовете на организацията биват учени да мислят по този начин. И тогава започнах да проучвам нещата. Позволявах си да мисля независимо и опитвах да открия отговорите.

Ключовият фактор бе, разбира се, когато прочетох книгата от Реймънд Франц, бивш член на Управителното тяло на Свидетелите на Йехова. Той бе легендарна, удивителна личност – човек, който посвети 60 години от живота си в полза на организацията, 10 от които като член на Управителното тяло, така да се каже, той бе част от „помазаните“, които всъщност решават в какво трябла да вярват 7-те милиона свидетели на Йехова. Реймънд Франц е автор на книгата „Кризата на съзнанието“(1980), а по-късно написа и друга, озаглавена „В търсене на християнската свобода“. Така наруших вероятно най-важното табу в която и да е авторитарна система – табуто да прочетеш информация, чийто източник е бивш член на организацията. Прочетох тази книга със страх – можете да си представите, намирах се в сърцето на организацията и да чета тази книга, чийто заглавие е забранено дори да се споменава от членовете на Свидетелите на Йехова. Затворих вратата, спуснах щорите и започнах да чета. Спомням си колко шокиран бях от онова, което прочетох – чувствах се все едно ми прилошава. Това бе сякаш.... Треперех и почувствах, че имам температура. Четях и осъзнавах, че всеки ред от тази книга рушеше светът, в които живеех откакто бях на единадесет. От една страна, бях невероятно щастлив, защото разбирах истината, но от друга, се боях да отговоря на въпроса: „А как ще живея оттук насетне?“. Тази книга изигра решаваща роля в решението ми да напусна организацията, което ми отне няколко гоздини. Със сигурност това се оказа много трудно и за моята съпруга, тъй като тя членуваше в нея от шест годишна.

Отец Георги: В организацията ли се запознахте?

О. Георги: Вероятно е имало някакъв преходен период, по време на който са се опитали да ви убедят да промените решението си? Върху вас и съпругата ви вероятно е бил оказан доста силен натиск.

А. Григорян: Разбира се. Преди всичко, моите родители, като искрено вярващи хора, положиха доста усилия. Можете ли да си представите, от тяхна гледна точка, техният син всъщност напускаше спасителният кивот? Както знаете, Свидетелите на Йехова очакват Армагедон да дойде всеки момент и според тях, да напуснеш организацията бе нещо, равносилно на самоунищожение – пълното унищожение, което ще настъпи с Армагедон. Така че, разбира се, те се опитаха да ме придумат по всякакъв възможен начин. Това бе по-скоро емоционална, а не рационална молба. Приятелите ми и познатите ми разговаряха с мен, но за съжаление, не чуваха нищичко от онова, което им говорех. Това едва ли бе нещо изненадващо, предполагам. Преди да напусна организацията, написах няколко писма до Управителното тяло в САЩ. От Административния център не пожелаха да изпратят тези писма. Писмата ми засягаха темата за Новия световен превод на Светото Писание( познат още като Превод на новия свят - бел. прев.), който Свидетелите на Йехова ползват.

Отец Георги: А нима не можехте сам да ги пратите?

А. Григорян: Като член на Бетел (Общество Стражева кула има повече от сто клона, които Свидетелите на Йехова наричат Бетел. Този библейски термин означава Дом на Бога. В Русия подобен клон се намира близо до Санкт Петербург, в селището Солнечное– бел. ред.)исках да изпратя това писмо по-скоро по вътрешни канали, отколкото по обикновената поща, за да съм сигурен, че ще му се обърне възможно най-голямо внимание. Второто и третото писмо изпратих лично, след като напуснах Административния център.

Отец Георги: А какво написахте в тези писма?

А. Григорян: Те съдържаха обобщение на противоречията и грешките на организацията Свидели на Йехова. По-точно, те бяха относно противоречията с гръцкия оригинал на Новия Завет. Бях се потрудил над няколко преводачески решения, тъй като те очевидно се отклоняваха от гръцкия текст. Написах им тези неща. Писмото бе от шест страници, на английски език. Те не пожелаха дори да го изпратят. Дори веднага ми бе заявено, че това писмо бе посрещнато с недоверие от страна на „избраните“(едно от вътрешните обръщения в организацията на Свидетелите на Йехова, виж. Мат.24:24 – бел. ред.). Те ме попитаха: „Как можеш да бъдеш такъв неверник?“ Но аз наистина исках да разбера, тъй като нямаше отговори на тези въпроси. В крайна сметка, получих отговор. Този отговор недвусмислено ме направи напълно сигурен, че никой в тази организация не търсеше истината. С други думи, някаква остаряла догма, без значение колко е абсурдна сама по себе си, бе по-важна от нуждата да се потърси истината.

Отец Георги: Бихте ли ни разказали накратко как ви отговориха?

А. Григорян: Бе подобно на въртележка. Те отговориха: „Брете Григорян, със сигурност искаме да ви похвалим за вашите усилия да вникнете в Божието Слово, но, както знаете, необходимо е да се поспрете и да не изпреварвате организацията. Когато е необходимо просветление от Йехова, той несъмнено ще ни изпрати повече светлина. Дискретен и верен раб в Бруклин ще направи някои изяснения. Ако това не стане, моля продължавайте и се дръжте по-здраво за организацията.“ Нямаше никакви отговори. Бях изредил съвсем специфични въпроси, но нито един от тях не получи отговор. В резултат на това, малко по-късно аз и съпругата ми написахме писмо, с което заявихме, че се оттегляме от организацията. Изпратихме го на всички наши приятели и познати – имах множество връзки в бившите съветски републики – Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан и Украйна. Изпратихме го до всички, а след това имаше събрание със стареите от моята група. Те се опитаха да ме придумат да променя решението си, но в крайна сметка ни отстраниха въз основа на писмото. За нас всичко вече бе приключило.

Централата на Свидетели на Йехова в Бруклин, Ню Йорк.


Отец Георги: Много от хората, поели по същия път и напуснали подобни организации, не непременно само Свидетелите на Йехова, минават през период на оттеглянето си. След като се откажат, за тях психологически е неимоверно трудно. Наистина сякаш целият им свят се сгромолясва. Кое ви помогна през този период?

А. Григорян: Боя се дори да си помисля какво би станало, ако жена ми бе решила да остане в организацията. Зная за такива случаи. Имам множество познати, които напуснаха организацията, а същевременно брачните им партньори останаха. Знам, че това направи живота им труден, като в някои случаи се стигна до развод и семейни раздели. В други случаи, в резултат на това тези семейства нямаха деца, тъй като партньорът, останал в организацията, умишлено вземаше решение да няма деца. Разбира се, аз и жена ми се подкрепяхме, а също така помогна и усещането, че вече съм свободен. Бях свободен и вече можех да отделя достатъчно време, за да изследвам и изучавам различни аспекти на писанието. Осъзнавах, че пред мен има невероятен много възможни избори що се отнася до изучаването на Библията. Усещането, че мога свободно, без каквито и да е ограничения да изчувавам Библията наистина ме вдъхнови. Отне ми няколко години единствено да ревизирам всичките си предишни схващания, започвайки от самото начало, от книга Битие, и така до самия край. Бях много развълнуван и в продължение на няколко години не принадлежах към никоя християнска деноминация.

Отец Георги: Вчера прочетох историята на един американец, бивш свидетел на Йехова. Неговите баба и дядо, както и родителите му били свидетели на Йехова, така че той бил трето поколение член на организацията. Той споделя, че основното нещо, което го накарало да напусне организацията, бил прочита на английския превод на Библията на крал Джеймс. Вероятно не всички знаят, че Свидетелите на Йехова имат собствен превод на Библията със съществени отклонения, така че да бъде нагоден към начина на вярване в организацията. И така, за този американец било истинско откровение да разбере, че текстът на Библията всъщност е доста по-различен. И този каноничен, класически превод, който е близък до нашия синодален превод станал за него мост, който в крайна сметка го привел в Православието. Какво стана във вашия случай? Как ви доведе вашето дълго търсене в Православието?

А. Григорян: Преди всичко, разбрах, че всъщност Писанието не обяснява само себе си и не е самодостатъчно, както се твърди от привържениците на класическата протестантска теза за sola scriptura. Колкото повече се стремях да разбера Писанието, толкова повече тълкувания намирах. Това се отнася не само до най-различните начини за тълкуване на текстовете, но също така към методите на херменевтиката и екзегетиката. Осъзнавах, че проблемът с текстологията по своята същност е от съществено значение. С други думи, кои тълкувания на текстовете са по-истински и по-стари?

Интересът ми към изучаването на Библията ме накара да разбера, че има грандиозна схема относно това, кое в крайна сметка е довело до традиционното схващане, определило какво трябва да е съдържанието на Библията. Разбрах за съществуването на т.нар. неканонични книги, които от древни времена са включени в Писанието. В протестнантския свят те биват отречени като апокрифни. Научих, че има различни текстологични основи относно Стария Завет, като например Масорети и Септуаги́нта. Всичко това доведе до това да осъзная, че Писанието не може да бъде разбрано извън това предание, това живо предание, въз основа на което този текст е бил първоначално написан и завършен. Това ме накара да потърся първоизточниците. Разбрах, че основната протестантска идея да виждаш онова, в което вярваш, докато четеш Библията, всъщност не работи. Всички казват: „Не влагаме никакъв смисъл в това, просто извличаме смисъла, който лежи на повърхността.“ Разбрах, че това е една илюзия. Че това не работи. Всъщност, текстът и неговото разбиране не са едно и също нещо.

Когато разбрах това, започнах да мисля: Какъв критерий следва да използвам, за да разбера как тези текстове са били тълкувани през първи век, в апостолските времена? Това ме доведе до древното християнство. Спомням си как отидох в книжарница „Слово“ и си купих поредица от книги от светите Отци. Това са удивителни книги, които що се касае до авторитет и древност, биват считани от Църквата за непосредствено продължение на Новия Завет. Взех маркер и започнах да отбелязвам частите, които ме бяха впечатлили. Това са чудесни перли от древното ни наследство – Дидах, творенията на Климент Римски, Игнатий Антиохийски...

Отец Георги: Това са хората, видели христовите апостоли със собствените си очи и учили се от тях.

А. Григорян: Това бе нещото, което ме удивляваше най-силно, защото, както знаете, Свидетелите на Йехова имат своя теория, според която след смъртта на апостолите настъпило тотално отстъпление, в резултат на което през 2-ри век вече нямало истина. Тази теория винаги ми се е виждала много странна, тъй като излиза, че апостолите не са били добри учители, като се предполага, че не са могли да образуват общества и са поучавали по такъв начин, че след тяхната смърт техните последователи не са останали верни не техните идеи. В един момент, просто разбрах, че това е доста богоборческо схващане.

Отец Георги: Ако подобна общност не е могла да се образува от никои от 12-те апостоли, това поставя под въпрос Бог, Който избрал апостолите.

А. Григорян: Да, това би означавало пълен провал за Христос. Това би било провал на Бог, ако Неговата работа се разпада веднага след смъртта на апостолите. Това би означавало, че силата на Евангелието се намира в самите апостоли и когато те умрели, всичко се разпаднало. Смятах тази теория за много изкуствена. Това бе причината да съм толкова удивен, че чета творбите на тези, които са познавали апостолите и са били ръкоположени от тях. Щом ги прочетох всичките, разбрах, че християнското предание е всъщност християнството на светите Отци. Изповядването на божествената природа на Христос, молитвите към Него, оформянето на епархии, Евхаристията – по този начин се разбират нещата в Православието, както и идеята за вечния живот като дар. Всички тези неща биват отхвърляни от Свидетелите на Йехова и се счита, че са възникнали по-късно, някъде към 4-ти век. А тук виждаме всичко това в края на 1-ви век и началото на 2-ри. Това е най-важнато крачка при изучаването на Православието.

Отец Георги: Мога да си представя, че след 15 години при Свидетелите на Йехова, макар че сте се отказали и сте прекъснали всякакви връзки с миналото, сте запазили някои идеи, навици и очаквания, които не са съвпадали с истината, пред която сте се изправили след обръщането ви в Православието. Вероятно е трябвало да се учите наново и да свикнете с нови неща, а някои да са ви се виждали странни или пък ви се е губела последователноста на нещата. Може би ще ни разкажете нещо за това? Как премина преходът от чисто интелектуалното вярване в Православната Църква, основана от апостолите до същинското практикуване на православния начин на живот? Кое ви се стори трудно?

А. Григорян: Тове е интересен и важен въпрос. Има много за разказване. Можете ли да си представите, на Свидетелите на Йехова дори не им се позволява да влизат в православни църкви? Тези църкви биват смятани за езически храмове, така че не можете дори да стъпите там. В периода, в които по интелектуален начин навлезнах в Православието, минавах покрай църквата, която бе близо до дома ни и исках просто да влезна и да поговоря със свещеника, имах нужда от това както емоционално, така и духовно. Един ден събрах кураж и влязох в църквата. Първото нещо, което видях бе свещник и една жена зад него. „Може ли да поговоря със свещеника?“, попитах. Жената отговори доста грубо: „Какво ви трябва? Защо искате да се видите със свещеника? Кое не ви е ясно?“. Аз рекох: „Трябва да поговоря, историята ми е доста сложна.“ Тя отвърна: „Какво щ е толкова сложното? Поне кръстен ли сте?“ Аз казах „Да“. Наистина бях кръстен, когато бях дете. Тя ме попита дали нося кръстче. Оврънах с „Не“. Това просто я вбеси и тя рече: „Ако не си носите кръста, Бог няма да ви види“. Тъй като вече знаех доста неща за Православието, я запитах: „Къде светите Отци твърдят подобно нещо? Знаете ли, че апостолите не са носели кръстове, но при все това Бог ги е виждал?“ Тогава тя каза гневно: „И какво сега, искате да спорите с мен ли?“ При всички случаи, стана голяма разправия, така че набъро си излязох от църквата. Това бе първият ми контакт, но всъщност това бе по Божии промисъл. Истинското ми завръщане към Църквата се случи чрез една групичка, която се събираше на курс по вероучение, продължил шест месеца, чрез общуването ми с миряни извън службите, чрез изучаванетето на Библията. Това изигра важна роля, тъй като видях истинското Православие, където хората не само палят свещички, но живееха истински Евхаристиен живот. Те се познаваха и имаше любов между тях, хранеха се заедно и изучаваха Писанието заедно. Това, разбира се, ме впечатли. Поради това съм сигурен, че истинската православна мисия да се помага на хора в най-различни секти е възможен, само ако можем да предложим на тези хора алтернатива. Алтернатива, която да е по-добра. По-късно, когато помагах на хора да напуснат техните организации и да водят църковен начин на живот, много пъти успях да се убедя, че никои от интелектуалните аргументи не работи.

Хората, които често спорят със сектанти, се чудят защо аргументите им не успяват. Даваме убедителна богословска, екзегетична, историческа и дори просто логическа обосновка, но всичко това не проработва. Това се случва, тъй като по начало хората биват убеждавани не с аргументи, поради което аргументите не могат да ги накарат да мислят по друг начин. Те биват убедени с нещо друго. Поради това мисля, че първо трябва да покажем на тези хора християнски начин на живот и да дискутираме концептуалните идеи по-късно.

Отец Георги: Много е важно да знаете, че можете да откриете този живот в Православната Църква днес. Може би не всяка църква може да има подобен съвместен начин на живот, за който споменахте, но що се касае до богатството на духовния живот, аскетическите практики и личностното развитие по отвошение на вярата и любовта, Православието може и наистина предлага много, което може да удиви бившите членове на Свидетелите на Йехова и протестантите. Благодаря ви много за вашата история, както за това, че дойдохте и ни споделихте вашето духовно пътешествие. Нека Бог направи така, че хората, които са ви били скъпи, докато сте били в Свидетелите на Йехова, също намерят своят път към истинската вяра, към Православието. Нека Божията помощ бъде с вас! На всички пожелавам да открият своя път към Бог в този живот.

А. Григорян: Много ви благодаря.